История на успеха: Как Хърватия изкова пътя си към еврозоната
Присъединяването към еврозоната би трябвало да бъде възприето като приоритет – това е ключът за сполучливото довеждане докрай на този развой.
Това мнение изрази Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка, която взе участие във форума
Приемането на еврото е разумната стъпка за дребните стопански системи, като Хърватия и България, които към този момент са на високо равнище на интеграция с европейската зона, акцентира тя.
Преди дни ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева съобщи, че България, също като нас, би трябвало да вкара еврото, тъй като това е нейният път, добави Швалек.
Тя изясни кои са главните изгоди от присъединението на една национална стопанска система към еврозоната:
По-висока резистентност към шоковете
Високоикономическа успеваемост
Насърчаване на икономическия напредък и непоклатимост
Отпадане на риска от валутните курсове
Достъп на локалните банки до рефинансиращи интервенции
Достъп до стратегиите на ЕЦБ за държавни скъпи бумаги
Финансова помощ от Европейския механизъм за непоклатимост
Подобряване на достъпа до интернационалните финансови пазари
Ефективно придвижване на капиталите
Намалени разноски за транзакция
Обикновено хората не се замислят по какъв метод въвеждането на еврото способства за страната с съответни изгоди, добави Швалек. Като образец тя уточни суап линията от 2 милиарда евро, контрактувани за Хърватия от Европейската централна банка.
Още преди Хърватия да взе участие в ERM2 беше ясно, че напредваме към въвеждането на еврото. След пандемията през 2020 година се договорихме с ЕЦБ да се построи така наречен суап линия и сумата от 2 милиарда евро, които ни бяха отпуснати, ни оказа помощ да запазим нашите устойчиви финансови условия във всички локални браншове, изясни Швалек.
По този метод Централната банка на Хърватия съумя да организира своята политика за противопоставяне на рецесията, породена от пандемията. По същия метод, нашествието на Русия в Украйна имаше доста малко въздействие върху държавните скъпи бумаги, сподели още Швалек.
Когато стартирахме нашия път към еврозоната, лихвените ни проценти към този момент бяха на равнището на тези в еврозоната и сега виждаме доста по-ниски лихвени проценти върху ипотеките. Имаме доста по-ниско нарастване спрямо Унгария, Чехия и Полша, акцентира още водещият финансист от Хърватия.
Швалек призна, че процесът по въвеждане на еврото има известни опасности, които за Хърватия са били условията да се реализиран редица цели и да се преодолеят голям брой провокации, като всичко това е осъществено за доста по-кратко време от предстоящото и макар вредите от двете тежки трусове през 2020 година в страната, както и разгара на пандемията от Covid-19.
Тези събития можеха да разсеят Хърватия от въвеждането на еврото, само че това не се случи, означи Швалек.
След като Хърватия се причисли към ERM2, бяхме уверени, че ще въведем еврото през януари 2023, само че животът още веднъж ни изненада и още веднъж бяхме подложени на тестване. През 2021 година стартира увеличение на инфлацията и година по-късно тази динамичност се ускори в резултат на съветската инвазия в Украйна. Ситуацията беше доста напрегната до април предходната година, когато най-сетне получихме позитивна оценка.
Някой може да каже, че сме късметлии, само че след напъните, които положихме, ние заслужавахме това, безапелационна е Швалек.
Тя насочи обръщение към всички, които носят отговорност за сполучливото приемане на еврото:
Най-важното е да се извърши развой по навременно обмисляне, да се построи доста добре функционираща конструкция с избрани отговорности, които би трябвало да бъдат поети.
Вие би трябвало да приемете това като ваша цел, безапелационна е Швалек.
Според нея, мощното водачество по време на целия развой и положителното обмисляне, са основните фактори, съдействали за сполучливото въвеждане на еврото в Хърватия.
Пътят на страната към еврозоната стартира още през 2017 г, когато започва така наречен Европейска тактика, полагаща основите за въвеждането на еврото.
В този документ се изложиха практическите насоки за подготовката, фокусът ни беше да потвърдим, че Хърватия е подготвена за еврото – както на нашите сътрудници, по този начин и на нашето население, означи Швалек.
През 2020 година изготвихме Национален проект, с който трябваше да сме сигурни, че този развой ще е доста равномерен, обръщаше се доста внимание върху Индексът на потребителските цени. Този проект не включваше единствено държавното управление и Централната банка, само че и доста деликатното обмисляне сред всички институции и заинтригувани лица, добави финансистът.
Практическата подготовка може да бъде направена в границите на 15-18 месеца, счита Швалек. Най-голямото предизвикателство беше да се започва тази подготовка, което за банките означаваше обилни финансови разноски и ангажиране на човешки запас, акцентира тя.
Що се отнася до Националния проект, ние създадохме шест разнообразни логистични комитети за подготовка, измежду които подобен за бизнеса, за отбрана на потребителите и за информационна тактика. Всички имаха водачи, назначени от националните институции, а министър-председателят председателстваше организацията на всички комитети, изясни Швалек.
Пътят към еврозоната приключва със следните финални стъпки – през май 2022 година Хърватия приема Закон за въвеждане на еврото, а единствено за 6 месеца изковава 400 милиона монети. Подготвя съществени насоки за всички браншове на бизнеса, осъществя информационна акция, която доближава до 95% от популацията, закупува евробанкноти и ги вкарва в употреба.
Процесът по въвеждането на еврото беше една история на триумфа за Хърватия.
Ние към този момент виждаме изгодите от еврото, само че този триумф щеше да е неосъществим без общите старания на всички заинтригувани страни и сътрудници, без поддръжката и на европейските ни сътрудници, съобщи в умозаключение Швалек.
Автор: Любомира Тонева
Сандра Швалек е заместник-управител на Хърватската национална банка от 2018 година Отговаря за банковите интервенции на институцията, службата за вътрешен одит, връзките и кабинета на шефа.
Сандра Швалек също по този начин е дейна в разнообразни национални и интернационалните работни групи и конгреси, фокусирани върху ролята на централните банки и финансовите институции в оправянето с изменението на климата.
В интервала 2000-2013 година Швалек е член на Съвета на Хърватската национална банка.
Между 2005 и 2013 година е шеф на Института по стопанска система и президент на настоятелството на Международното висше бизнес учебно заведение (IGBS) в Загреб.
Работи в Института по стопанска система от 1992 до 2018 година, където става старши теоретичен помощник.
Сандра Швалек е създател и съавтор на редица научни и експертни публикации и е преподавала в редица бакалавърски и следдипломни курсове.
Завършила е Факултета по стопанска система и бизнес в Загреб, където получава магистърска степен през 1995 година и докторска степен по фискална политика през 2000 година
Това мнение изрази Сандра Швалек, заместник-управител на Хърватската национална банка, която взе участие във форума
Приемането на еврото е разумната стъпка за дребните стопански системи, като Хърватия и България, които към този момент са на високо равнище на интеграция с европейската зона, акцентира тя.
Преди дни ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева съобщи, че България, също като нас, би трябвало да вкара еврото, тъй като това е нейният път, добави Швалек.
Тя изясни кои са главните изгоди от присъединението на една национална стопанска система към еврозоната:
По-висока резистентност към шоковете
Високоикономическа успеваемост
Насърчаване на икономическия напредък и непоклатимост
Отпадане на риска от валутните курсове
Достъп на локалните банки до рефинансиращи интервенции
Достъп до стратегиите на ЕЦБ за държавни скъпи бумаги
Финансова помощ от Европейския механизъм за непоклатимост
Подобряване на достъпа до интернационалните финансови пазари
Ефективно придвижване на капиталите
Намалени разноски за транзакция
Обикновено хората не се замислят по какъв метод въвеждането на еврото способства за страната с съответни изгоди, добави Швалек. Като образец тя уточни суап линията от 2 милиарда евро, контрактувани за Хърватия от Европейската централна банка.
Още преди Хърватия да взе участие в ERM2 беше ясно, че напредваме към въвеждането на еврото. След пандемията през 2020 година се договорихме с ЕЦБ да се построи така наречен суап линия и сумата от 2 милиарда евро, които ни бяха отпуснати, ни оказа помощ да запазим нашите устойчиви финансови условия във всички локални браншове, изясни Швалек.
По този метод Централната банка на Хърватия съумя да организира своята политика за противопоставяне на рецесията, породена от пандемията. По същия метод, нашествието на Русия в Украйна имаше доста малко въздействие върху държавните скъпи бумаги, сподели още Швалек.
Когато стартирахме нашия път към еврозоната, лихвените ни проценти към този момент бяха на равнището на тези в еврозоната и сега виждаме доста по-ниски лихвени проценти върху ипотеките. Имаме доста по-ниско нарастване спрямо Унгария, Чехия и Полша, акцентира още водещият финансист от Хърватия.
Швалек призна, че процесът по въвеждане на еврото има известни опасности, които за Хърватия са били условията да се реализиран редица цели и да се преодолеят голям брой провокации, като всичко това е осъществено за доста по-кратко време от предстоящото и макар вредите от двете тежки трусове през 2020 година в страната, както и разгара на пандемията от Covid-19.
Тези събития можеха да разсеят Хърватия от въвеждането на еврото, само че това не се случи, означи Швалек.
След като Хърватия се причисли към ERM2, бяхме уверени, че ще въведем еврото през януари 2023, само че животът още веднъж ни изненада и още веднъж бяхме подложени на тестване. През 2021 година стартира увеличение на инфлацията и година по-късно тази динамичност се ускори в резултат на съветската инвазия в Украйна. Ситуацията беше доста напрегната до април предходната година, когато най-сетне получихме позитивна оценка.
Някой може да каже, че сме късметлии, само че след напъните, които положихме, ние заслужавахме това, безапелационна е Швалек.
Тя насочи обръщение към всички, които носят отговорност за сполучливото приемане на еврото:
Най-важното е да се извърши развой по навременно обмисляне, да се построи доста добре функционираща конструкция с избрани отговорности, които би трябвало да бъдат поети.
Вие би трябвало да приемете това като ваша цел, безапелационна е Швалек.
Според нея, мощното водачество по време на целия развой и положителното обмисляне, са основните фактори, съдействали за сполучливото въвеждане на еврото в Хърватия.
Пътят на страната към еврозоната стартира още през 2017 г, когато започва така наречен Европейска тактика, полагаща основите за въвеждането на еврото.
В този документ се изложиха практическите насоки за подготовката, фокусът ни беше да потвърдим, че Хърватия е подготвена за еврото – както на нашите сътрудници, по този начин и на нашето население, означи Швалек.
През 2020 година изготвихме Национален проект, с който трябваше да сме сигурни, че този развой ще е доста равномерен, обръщаше се доста внимание върху Индексът на потребителските цени. Този проект не включваше единствено държавното управление и Централната банка, само че и доста деликатното обмисляне сред всички институции и заинтригувани лица, добави финансистът.
Практическата подготовка може да бъде направена в границите на 15-18 месеца, счита Швалек. Най-голямото предизвикателство беше да се започва тази подготовка, което за банките означаваше обилни финансови разноски и ангажиране на човешки запас, акцентира тя.
Що се отнася до Националния проект, ние създадохме шест разнообразни логистични комитети за подготовка, измежду които подобен за бизнеса, за отбрана на потребителите и за информационна тактика. Всички имаха водачи, назначени от националните институции, а министър-председателят председателстваше организацията на всички комитети, изясни Швалек.
Пътят към еврозоната приключва със следните финални стъпки – през май 2022 година Хърватия приема Закон за въвеждане на еврото, а единствено за 6 месеца изковава 400 милиона монети. Подготвя съществени насоки за всички браншове на бизнеса, осъществя информационна акция, която доближава до 95% от популацията, закупува евробанкноти и ги вкарва в употреба.
Процесът по въвеждането на еврото беше една история на триумфа за Хърватия.
Ние към този момент виждаме изгодите от еврото, само че този триумф щеше да е неосъществим без общите старания на всички заинтригувани страни и сътрудници, без поддръжката и на европейските ни сътрудници, съобщи в умозаключение Швалек.
Автор: Любомира Тонева
Сандра Швалек е заместник-управител на Хърватската национална банка от 2018 година Отговаря за банковите интервенции на институцията, службата за вътрешен одит, връзките и кабинета на шефа.
Сандра Швалек също по този начин е дейна в разнообразни национални и интернационалните работни групи и конгреси, фокусирани върху ролята на централните банки и финансовите институции в оправянето с изменението на климата.
В интервала 2000-2013 година Швалек е член на Съвета на Хърватската национална банка.
Между 2005 и 2013 година е шеф на Института по стопанска система и президент на настоятелството на Международното висше бизнес учебно заведение (IGBS) в Загреб.
Работи в Института по стопанска система от 1992 до 2018 година, където става старши теоретичен помощник.
Сандра Швалек е създател и съавтор на редица научни и експертни публикации и е преподавала в редица бакалавърски и следдипломни курсове.
Завършила е Факултета по стопанска система и бизнес в Загреб, където получава магистърска степен през 1995 година и докторска степен по фискална политика през 2000 година
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ