Учените най-накрая потвърдиха какво има в сърцето на Луната
Присъдата е произнесена. Луната въпреки всичко не е направена от зелено сирене.
(Във видеото може да научите повече за: 5 обстоятелството за луната)
Задълбочено проучване, оповестено през май 2023 година, откри, че вътрешното ядро на Луната в действителност е твърда топка с компактност, сходна на тази на желязото . Изследователите се надяват, че това ще помогне за разрешаването на дългогодишния спор дали вътрешното сърце на Луната е твърдо или разтопено, и ще докара до по-точно схващане на историята на Луната - а с това и на Слънчевата система.
" Нашите резултати слагат под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната с помощта на доказателството за съществуването на вътрешно ядро и поддържат сюжет за световно катурване на мантията, който внася основни хрумвания за времевата линия на лунната бомбардировка през първите милиарди години от съществуването на Слънчевата система " , написа екипът, управителен от астронома Артур Брио от Френския народен център за научни проучвания във Франция.
It's Official: Scientists Finally Confirmed What's Inside The Moon
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Изследването на вътрешния състав на обектите в Слънчевата система се реализира най-ефективно посредством сеизмични данни. Начинът, по който акустичните талази, генерирани от земетресенията, минават през и се отразяват от материала навътре в планета или луна, може да помогне на учените да основат подробна карта на вътрешността на обекта.
Разполагаме с лунни сеизмични данни, събрани от задачата " Аполо ", само че тяхната разграничителна дарба е прекомерно ниска, с цел да се дефинира с акуратност положението на вътрешното ядро. Знаем, че има флуидно външно ядро, само че какво обгръща то, остава предмет на полемика. Моделите на твърдо вътрешно ядро и на напълно течно ядро работят еднообразно добре с данните от " Аполо ".
За да схванат това един път вечно, Брио и сътрудниците му събират данни от галактически задачи и опити с лазерно премерване на Луната, с цел да сформират профил на разнообразни лунни характерности. Сред тях са степента на дисторция на Луната от гравитационното ѝ взаимоотношение със Земята, смяната на дистанцията до нея и нейната компактност.
След това те организираха моделиране с разнообразни видове ядра, с цел да открият кои от тях подхождат най-точно на данните от наблюденията.
Те направиха няколко забавни констатации. Първо, моделите, които най-вече наподобяват на това, което знаем за Луната, разказват интензивно катурване надълбоко в лунната тога. Това значи, че по-плътният материал в Луната пада към центъра, а по-малко плътният се издига нагоре. Тази интензивност от дълго време е препоръчана като метод да се изясни съществуването на избрани детайли във вулканичните региони на Луната. Изследванията на екипа прибавят още една точка в листата с доказателства " за ".
И те откриха, че лунното ядро е доста сходно на земното - с външен течен пласт и твърдо вътрешно ядро. Според тяхното моделиране външното ядро има радиус от към 362 км (225 мили), а вътрешното ядро - към 258 км (160 мили). Това е към 15 % от целия радиус на Луната.
What's Inside The Moon
" It's Official: Scientists Finally Confirmed What's Inside The Moon "
— Victoria Valenzuela (@VickiV48604)
Екипът открива, че вътрешното ядро също има компактност от към 7 822 кг на пространствен метър. Това е доста покрай плътността на желязото.
Любопитно е, че през 2011 година екип, управителен от планетарния академик от НАСА Маршал Рене Вебер, открива сходен резултат, като употребява тогавашните най-съвременни сеизмологични техники върху данни от Аполо за проучване на лунното ядро. Те откриват доказателства за твърдо вътрешно ядро с радиус към 240 километра и компактност към 8000 кг на пространствен метър.
Според Брио и неговия екип резултатите им са удостоверение на тези по-ранни открития и съставляват много мощен мотив за съществуването на сходно на Земята лунно ядро. А това има някои забавни последствия за еволюцията на Луната.
Знаем, че скоро след образуването си Луната е имала мощно магнитно поле, което е почнало да понижава преди към 3,2 милиарда години. Такова магнитно поле се генерира от придвижването и конвекцията в ядрото, тъй че това, от какво е построено лунното ядро, е от надълбоко значение за това по какъв начин и за какво е изчезнало магнитното поле.
Като се има поради вярата на човечеството да се завърне на Луната в относително къс период, може би няма да ни се наложи да чакаме дълго за сеизмично удостоверение на тези открития.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
(Във видеото може да научите повече за: 5 обстоятелството за луната)
Задълбочено проучване, оповестено през май 2023 година, откри, че вътрешното ядро на Луната в действителност е твърда топка с компактност, сходна на тази на желязото . Изследователите се надяват, че това ще помогне за разрешаването на дългогодишния спор дали вътрешното сърце на Луната е твърдо или разтопено, и ще докара до по-точно схващане на историята на Луната - а с това и на Слънчевата система.
" Нашите резултати слагат под въпрос еволюцията на магнитното поле на Луната с помощта на доказателството за съществуването на вътрешно ядро и поддържат сюжет за световно катурване на мантията, който внася основни хрумвания за времевата линия на лунната бомбардировка през първите милиарди години от съществуването на Слънчевата система " , написа екипът, управителен от астронома Артур Брио от Френския народен център за научни проучвания във Франция.
It's Official: Scientists Finally Confirmed What's Inside The Moon
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Изследването на вътрешния състав на обектите в Слънчевата система се реализира най-ефективно посредством сеизмични данни. Начинът, по който акустичните талази, генерирани от земетресенията, минават през и се отразяват от материала навътре в планета или луна, може да помогне на учените да основат подробна карта на вътрешността на обекта.
Разполагаме с лунни сеизмични данни, събрани от задачата " Аполо ", само че тяхната разграничителна дарба е прекомерно ниска, с цел да се дефинира с акуратност положението на вътрешното ядро. Знаем, че има флуидно външно ядро, само че какво обгръща то, остава предмет на полемика. Моделите на твърдо вътрешно ядро и на напълно течно ядро работят еднообразно добре с данните от " Аполо ".
За да схванат това един път вечно, Брио и сътрудниците му събират данни от галактически задачи и опити с лазерно премерване на Луната, с цел да сформират профил на разнообразни лунни характерности. Сред тях са степента на дисторция на Луната от гравитационното ѝ взаимоотношение със Земята, смяната на дистанцията до нея и нейната компактност.
След това те организираха моделиране с разнообразни видове ядра, с цел да открият кои от тях подхождат най-точно на данните от наблюденията.
Те направиха няколко забавни констатации. Първо, моделите, които най-вече наподобяват на това, което знаем за Луната, разказват интензивно катурване надълбоко в лунната тога. Това значи, че по-плътният материал в Луната пада към центъра, а по-малко плътният се издига нагоре. Тази интензивност от дълго време е препоръчана като метод да се изясни съществуването на избрани детайли във вулканичните региони на Луната. Изследванията на екипа прибавят още една точка в листата с доказателства " за ".
И те откриха, че лунното ядро е доста сходно на земното - с външен течен пласт и твърдо вътрешно ядро. Според тяхното моделиране външното ядро има радиус от към 362 км (225 мили), а вътрешното ядро - към 258 км (160 мили). Това е към 15 % от целия радиус на Луната.
What's Inside The Moon
" It's Official: Scientists Finally Confirmed What's Inside The Moon "
— Victoria Valenzuela (@VickiV48604)
Екипът открива, че вътрешното ядро също има компактност от към 7 822 кг на пространствен метър. Това е доста покрай плътността на желязото.
Любопитно е, че през 2011 година екип, управителен от планетарния академик от НАСА Маршал Рене Вебер, открива сходен резултат, като употребява тогавашните най-съвременни сеизмологични техники върху данни от Аполо за проучване на лунното ядро. Те откриват доказателства за твърдо вътрешно ядро с радиус към 240 километра и компактност към 8000 кг на пространствен метър.
Според Брио и неговия екип резултатите им са удостоверение на тези по-ранни открития и съставляват много мощен мотив за съществуването на сходно на Земята лунно ядро. А това има някои забавни последствия за еволюцията на Луната.
Знаем, че скоро след образуването си Луната е имала мощно магнитно поле, което е почнало да понижава преди към 3,2 милиарда години. Такова магнитно поле се генерира от придвижването и конвекцията в ядрото, тъй че това, от какво е построено лунното ядро, е от надълбоко значение за това по какъв начин и за какво е изчезнало магнитното поле.
Като се има поради вярата на човечеството да се завърне на Луната в относително къс период, може би няма да ни се наложи да чакаме дълго за сеизмично удостоверение на тези открития.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ