Присъда от пет години лишаване от свобода за убийство, постановена

Присъда от пет години отнемане от независимост за ликвидиране, постановена от Апелативен съд – Пловдив, с която е анулирано условно наказване за закононарушението, е оставена в действие от Върховния касационен съд.

Определението е дефинитивно.

Както съобщихме, през януари тази година Апелативният съд анулира присъда, постановена от Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която подсъдимият Румен Александров е приет за отговорен в това, че на 21.12.2019 година на пазар в Столипиново съзнателно е умъртвил Митко Иванов, като е признато, че закононарушението е осъществено в положение на мощно неспокойствие, провокирано от потърпевшия с принуждение.

Клането става поради жена, с която Румен е дружно от 5 години, само че преди този момент тя била държанка на Митко.

Въз основа на извадения нож от Митко Иванов подсъдимият получи условна присъда. Всъщност подсъдимият е бил порязан от ревнивеца, откакто се е опитал да му изтръгне ножа, а столипиновският Отело бил и пийнал.

Вместо това обаче апелативните магистрати признаха Румен за отговорен в това, че съзнателно е умъртвил  Митко, въпреки и при доста облекчаващи условия.

Предходния ден потърпевшият фактически е предизвикал с държанието си дамата, с която подсъдимият тогава е живял на брачен начала.

На идващия ден, откакто са се срещнали на спонтанния пазар на ул. Батак, точно потърпевшият бил по-активната страна в спора.

Той извадил сгъваем нож и предизвикал пострадвания на подсъдимия, които увреждания са наложили оперативна намеса.

Това увреждане е довело до трайно затрудняване придвижванията на левия горен крак – междинна телесна щета по смисъла на член 129 от Наказателен кодекс.

Наложило се е и пролежаване на подсъдимия в болница.

Поради това и подсъдимият Румен Александров е наказан от Апелативния съд на пет години отнемане от независимост, под планувания в закона най-малко.

Наказанието следва да се изтърпи при първичен общ режим.

Основният спор по делото сред отбраната и обвиняването е дали убийството е осъществено в положение на афект от подсъдимия.

По делото пред Окръжния съд са направени две правосъдно психични и психиатрични експертизи.

В заключението на втората експертиза движимостите лица са показали, че подсъдимият е осъществил действието в положение на мощно неспокойствие, което е било провокирано от потърпевшия, и са изключили опцията да е бил налице афект.

Апелативният съд е назначил петорната сложна правосъдно психична и психиатрична експертиза с други движимости лица, като болшинството от тях са приели, че инкриминираното действие не е осъществено от подсъдимия в положение на афект.

При тези спорни изводи Пловдивският апелативен съд е приел мнението на болшинството от специалистите, които извънредно в детайли са анализирали държанието на подсъдимия Александров преди, по време и след случая и въз основа на научно обосновани тези са аргументирали изводът си, че в тази ситуация не е налице афект в държанието на причинителя.

Върховният касационен съд споделя напълно изводите на апелативния съд, че точно това мнение е належащо да бъде признато.

Законосъобразно апелативният съд е решил, че подсъдимият в хода на извършеното проучване е дал подробни пояснения, които изключват опцията при нанасянето на удара, довел до гибелта на потърпевшия и директно преди този момент той да е работил при типичното за афекта стеснено схващане.

В претекстовете си Върховен касационен съд приема, че с съображение въззивният съд е приел, че държанието на подсъдимия след действието сочи на извод, че той е бил насочен за време и място, както и че е имал ясна визия за случилото се и е работил с естествена разсъдъчна активност.

Според съда, подсъдимият е съзнавал освен стореното, само че и нуждата да се отдръпна и да получи здравна помощ по отношение на претърпените в хода на случая увреждания.

Всички тези дейности сочат на извод за липса на афект.

Решението на Върховния касационен съд е дефинитивно.