Оузли Стенли създава всичко от ЛСД до перфектната аудио сцена за концерти
Природно образован е една от присъдите, която постоянно се гледа с подигравка. Как един човек може да е чак толкоз сполучлив, освен това без да прекара най-малко някакво време в учебно заведение или да разполага с тапия. Историята на Аугустус Оузли Стенли III е тъкмо такава. Впрочем започваме да се чудим за какво не е филмирана. Стенли се ражда на 19 януари 1935 година в Кентъки и в най-ранна възраст стартира да показва гения си във всяка една сфера, която може да си изберете. Още по-забавното е, че той идва от семейство на политици, а това разсънва единствено още доста въпроси.
На 15-годишна възраст Стенли прекарва към 15 месеца непринудено като пациент в болничното заведение „ Света Елизабет “ във Вашингтон. Не е ясно защо тъкмо, само че съумява да влезе в университет, без да приключи своето приблизително обучение. Там прекарва към година и не дава доста старания, с цел да довърши тази научна степен. Неговите преподаватели са разочаровани и по още една причина – Стенли схваща материята и има изключително съществено бъдеще, само че не желае да губи времето си повече.
След като напуща университета във Вирджиния, съумява да си откри работа като тестов инженер в компанията Rocketdyne в Лос Анджелис. Там оказва помощ за планове като SM-64 Navaho свръхзвукови ракети. През 1956 година кандидатства за позиция във Военновъздушни сили на Съединени американски щати и работи като електротехник в интервал от 18 месеца, като е назначен в лабораторията за тестване на свръхзвукови мотори. Преди да бъде освободен, съумява да изкара документ за радио и телефонен оператор. През 1958 година има достойнството да гледа Балшой спектакъл и по-късно учи балет, като в един миг се изхранва като професионален танцьор. И през 1963 година е заловен от огромната прегръдка на опиатите. Точно тогава е признат в университета Бъркли, само че психотропните субстанции в тялото ще попречат на мозъка да се развива.
Следващата му работа е като ефирен механик. За страдание тази специалност не носи задоволително средства за набирането на опиатите и Стенли търси способи да ги създава самичък. Точно тук идва и занимателната част, счита се, че той е един от първите хора, които основават своя лична лаборатория за произвеждане на ЛСД в банята на общежитието. Малко преди да успее да синтезира чисто LSD, полицията съумява да спре опита. Изпратен в ареста, Стенли освен се пази сполучливо, той е безапелационен, че полицията би трябвало да върне оборудването му. Оказва се, че сигналът бил за произвеждане на метамфетамини, само че законът още не бил срещу производството на ЛСД. Завръщайки се в Лос Анджелис, геният стартира да производства новото вещество, като от лабораторията в университета закупува детайлите, които са нужни за синтеза.
На 30 март 1965 г. създава към 300 000 дози. До септември се е трансформира в един от главните дилъри на някои от огромните имена като Кен Кеси и други значими лица в този кръг. Макар и този опиат да е към момента законен, компании като швейцарската Сандоз не могат да достави нужните количества. Стенли може и го прави, а неговият опиат добива концепцията си като стандарт за качество. Химикът се трансформира в надалеч по-влиятелна персона от измисленият воин Уолтър Уайт, а в някои от най-високите си моменти продава даже на хора като Бийтълс, които снимат своя Magical Mystery Tour от 1967 година Тук обаче идва и другата страна на ползите. През същата година геният се среща с бандата Grateful Dead и откакто музиката им е добра, стартира освен да ги финансира, само че и да работи като звуков инженер. Той е повода и за основаването на тяхното лого.
За да събере повече опит, записва и сесиите, когато групата се упражнява и декларира, че това е неговият музикален вестник, с който става все по-добър. Има и още една причина, за която не се приказва – Стенли има проблеми с едното ухо и не чува толкоз добре. Точно затова записва повече музика, с цел да съпоставя звуците със здравото си ухо. Справя се повече от добре, тъй като негови други клиенти са Джанис Джоплин. Тадж Махал, Карлос Сантана, Майл Дейвис, Джими Хендрикс, Джони Кеш и още доста други.
Винаги е преди всичко, когато би трябвало да запише концерт. През 1966 година взема решение да закупи къща и дружно с още двама другари – химици, започват своята по-мащабна лаборатория. Там още веднъж основава съществено количество дози ЛСД, до момента в който законът не не разрешава разпространяването му в Калифорния. Лабораторията се мести в края на годината в Колорадо и продължава своето развиване. Една година по-късно ЛСД е неразрешен на всички места и управляващите съумяват да го заловят с към 350 000 дози. Оправданието е, че са за персонална приложимост.
Това е и краят на този план и началото на кариера на аудио сцената – още веднъж. Всичко звучи прелестно, до момента в който през 1970 година всички членове на бандата са хванати с опиати – освен това най-различни типове. Стенли още веднъж отива в пандиза за още 2 години – той също има неразрешени добавки. След 2 години е освободен и още веднъж заема поста си като аудио инженер. Най-големият му триумф е по този начин наречената „ Стена на звука “. Създаването е единствено с една цел – построяването на озвучаване, което да няма никакви звукови разстройства и също по този начин да служи като система за мониторинг. По това време това е най-голямата аудио сцена, която се е проектирала.
Опитите на Стенли и другари се виждат още към 1972 година и дружно съумяват да свържат 6 обособени аудио системи, като съчетанието прави 11-канален тон. Всеки инструмент има друг канал, в това число и вокалите. При проектирането на „ Стената “ всички знаят какво би трябвало да се направи. Схемата за построяването изисква и съществено зареждане, затова са нужни към 89 300-ватови транзисторни усилвателя, съпроводени с още 3 350-ватови лампови усилвателя. Общата мощ на всички е към 26 400 вата, като тя е нужна за зареждането на към 604 броя представители. От тях 568 са на JBL, добавени са 54 пищялки на Electro-Voice, които се зареждат от 48 McIntosh MC2300 усилватели. След първите няколко теста излиза наяве, че сцена с към 400 метра дължина може умерено да се озвучава.
Създаването е едната значима стъпка, само че казусът идва с логистиката. Цялата сцена тежи към 75 тона, наемат се 21 души и 4 каравани, които да придвижват представители. Дебютът е изработен за първи път на 23 март 1974 година в Калифорния и през 2002 година излиза запис от това време, носещ името „ Dick`s Picks Volume 24 “. Както самият Стенли декларира, това е система, която има толкоз съвършен тон, че не се забавя и няма потребност от техници и миксер, звукът продължава да е съвсем съвършен на 800 метра, само че на повърхност от 400 метра е идеален. Животът на това инженерно създание завършва през 1976 година с появяването на още компании, които са подготвени да предложат логистично по-компактна и точна система, която би могла да направи много по-практични и леки решения за групата.
След проблемите с опиатите, Стенли най-сетне взема решение да избяга в Австралия и да живее там, като към този момент се пробва да остане по-далече от предишното си. На 12 март 2011 година катастрофира и умира на място. По негово предпочитание е кремиран и желае групата Grateful Dead да остави пепелта му върху една от музикалните клавиатури по време на 50-годишнината на бандата, който се случва през 2015 година
Малко след гибелта му, фамилията основава Неправителствени организации, с което се надява да събере средства, с цел да резервира всички музикални записи, които е направил по време на концерти, както и по времето на подготовки. Колекцията е много огромна и се преиздава добре в последните години. Има едно изказване, че когато Стенли почнал да губи слуха си, решил да проектира тъкмо такава сцена, с цел да чува и записва колкото се може по-добре. Това обаче не е доказана информация.
Снимки: Wikipeda
