Кои са най-популярните легенди, свързани с Пирин планина
Природните хубости на България мъчно могат да бъдат разказани с думи, те би трябвало да се видят, почувстват и преживеят. У нас има не малко планини, които наподобяват на същински шедьоври на най-големия занаятчия – природата. Една от тези хубости е Пирин планина, която пази в себе си неповторими места и забавни митове и предания.
Пирин планина е обитаема още от доста дълбока античност и за това за нея се носят разнообразни легенди, кой от кой по-интересни и страшни. Тя е втората по височина планина в България след Рила, със своя отличник Вихрен, който се издига на 2914 метра над морското ниво. В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м.
Пирин планина е дом на прелестно водно благосъстояние от езера. На брой те са 186 и имат ледников генезис. Езерата са ситуирани най-вече в дребни и огромни циркуси. Поради този си генезис пиринските езера са относително дълбоки, бистри, а заради височината, на която се намират– доста студени.
Не липсват и голям брой догатки за това какви имена е носила Пирин планина в предишното и какъв е произходът на тези имена. Най-старото известно име на планината е Орбелус – „ белоснежна “, познато ни от траките, до момента в който славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на учен Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума „ перинтос “, което значи канара, и от хетската „ перунаш “.
Легендата за господ Перун
В античните езически времена, хората вярвали в господ Перун, който се считало, че живее в една от най-красивите планини на Земята. Когато християнството се наложило като една от главните религии, богът се отдръпнал в планината, която носела неговото име – Перин (Пирин).
Езическият господ Перун живял дружно със сестра си Перуника, която била прелестна красавица, чиято хубост греела даже по-силно от самото Слънце. Освен, че била прелестна мома, тя била и доста работлива, блага, почтена и добросърдечна. Всичко ѝ се отдавало и нямало работа, която да ѝ се опре.
За огромна тъга на Перун, Перуника умряла млада при съмнителни условия. На гроба ѝ израснало хубаво синьо цвете, което локалните нарекли в нейна чест – перуника. То цъфти единствено през месец май – времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта ѝ.
Един християнски поп се качил на планината и тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Седнал попът край езерото, да си отпочине от дългия път и да се порадва на хубостта в близост. По това време господ Перун стоял на върха на планината и безспирно ридаел за своята блага сестра. Тогава от неговата гневна тъга се откъснал един голям каменен блок от върха и се търкулнал надолу по ската, като блъснал седящия поп, който паднал в езерото. Оттогава езерото било наречено Попово езеро.
Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не разрешава на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, с цел да се завъдят, но скоро ги намирали мъртви край езерото.
Легендата за Пиринския дракон
На връх Великден, Пиринският дракон сграбчил най-хубавата госпожица от хорото – Стана. Завел я в своето скривалище и я направил негова жена. Заспал един ден змеят в скута на своята обичана и ѝ споделил, в случай че на небето види даже единствено едно малко облаче, да го разсъни. Видяла Стана облак, само че и дожаляло да разсъни змея и го оставила да спи. След това към този момент било късно, тъй като страшна стихия се развихрила за нула време и от буреносните облаци се спуснал Беласишкият дракон, който погубил Пиринския. Стана останала сама, с малко момче на ръце, за което се приказва, че било на половина дракон, на половина човек и по време на стихия пазело жителите на пиринските села от Беласишкия дракон, който лишил живота на татко му.
Всяко село или махала в Пирин имат своите легенди и митове, които се описват от потомство на потомство. Тези двете са измежду най-известните, като в разнообразни региони на планината се срещат разнообразни версии, които са основани на двете съществени митове за Пирин.
Често легендите са основани на действителни събития или най-малко някакъв детайл в тях е същински. Понякога локалните ги измислят, с цел да описват страшни приказки на своите деца. Кой е първоизточник на всички тези сказания няма по какъв начин да знаем, само че с времето те се трансформират доста и все пак постоянно имат някакъв общ детайл с истинската история. Това ме кара да се замисля, дали има зрънце истина в някоя от тези митове или всичко е единствено част от локалния фолклор? Каквато и да е истината, митовете и легендите са значима част от съзнанието и наследството на всеки народ и би трябвало да бъдат защитавани за идните генерации.
Още от създателя:
Пирин планина е обитаема още от доста дълбока античност и за това за нея се носят разнообразни легенди, кой от кой по-интересни и страшни. Тя е втората по височина планина в България след Рила, със своя отличник Вихрен, който се издига на 2914 метра над морското ниво. В Пирин има два върха над 2900 м (Вихрен и Кутело), седем над 2800 м, седемнадесет над 2700 м, 32 над 2600 м и 40 над 2500 м.
Пирин планина е дом на прелестно водно благосъстояние от езера. На брой те са 186 и имат ледников генезис. Езерата са ситуирани най-вече в дребни и огромни циркуси. Поради този си генезис пиринските езера са относително дълбоки, бистри, а заради височината, на която се намират– доста студени.
Не липсват и голям брой догатки за това какви имена е носила Пирин планина в предишното и какъв е произходът на тези имена. Най-старото известно име на планината е Орбелус – „ белоснежна “, познато ни от траките, до момента в който славяните са я наричали Перин или Перун. Според тълкуването на учен Владимир Георгиев името на Пирин идва от тракийската дума „ перинтос “, което значи канара, и от хетската „ перунаш “.
Легендата за господ Перун
В античните езически времена, хората вярвали в господ Перун, който се считало, че живее в една от най-красивите планини на Земята. Когато християнството се наложило като една от главните религии, богът се отдръпнал в планината, която носела неговото име – Перин (Пирин).
Езическият господ Перун живял дружно със сестра си Перуника, която била прелестна красавица, чиято хубост греела даже по-силно от самото Слънце. Освен, че била прелестна мома, тя била и доста работлива, блага, почтена и добросърдечна. Всичко ѝ се отдавало и нямало работа, която да ѝ се опре.
За огромна тъга на Перун, Перуника умряла млада при съмнителни условия. На гроба ѝ израснало хубаво синьо цвете, което локалните нарекли в нейна чест – перуника. То цъфти единствено през месец май – времето, когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да се радват на хубостта ѝ.
Един християнски поп се качил на планината и тогава за пръв път видял езерото, в което Перуника белела изтъканите през зимата платна. Седнал попът край езерото, да си отпочине от дългия път и да се порадва на хубостта в близост. По това време господ Перун стоял на върха на планината и безспирно ридаел за своята блага сестра. Тогава от неговата гневна тъга се откъснал един голям каменен блок от върха и се търкулнал надолу по ската, като блъснал седящия поп, който паднал в езерото. Оттогава езерото било наречено Попово езеро.
Сред тукашното население се е запазила вярата, че в това езеро живее воден овен, който не разрешава на никакво друго водно животно да припари и да се засели там - нито риба, нито жаба, нито змия. Мнозина са пренасяли и пускали в Попово езеро риби, с цел да се завъдят, но скоро ги намирали мъртви край езерото.
Легендата за Пиринския дракон
На връх Великден, Пиринският дракон сграбчил най-хубавата госпожица от хорото – Стана. Завел я в своето скривалище и я направил негова жена. Заспал един ден змеят в скута на своята обичана и ѝ споделил, в случай че на небето види даже единствено едно малко облаче, да го разсъни. Видяла Стана облак, само че и дожаляло да разсъни змея и го оставила да спи. След това към този момент било късно, тъй като страшна стихия се развихрила за нула време и от буреносните облаци се спуснал Беласишкият дракон, който погубил Пиринския. Стана останала сама, с малко момче на ръце, за което се приказва, че било на половина дракон, на половина човек и по време на стихия пазело жителите на пиринските села от Беласишкия дракон, който лишил живота на татко му.
Всяко село или махала в Пирин имат своите легенди и митове, които се описват от потомство на потомство. Тези двете са измежду най-известните, като в разнообразни региони на планината се срещат разнообразни версии, които са основани на двете съществени митове за Пирин.
Често легендите са основани на действителни събития или най-малко някакъв детайл в тях е същински. Понякога локалните ги измислят, с цел да описват страшни приказки на своите деца. Кой е първоизточник на всички тези сказания няма по какъв начин да знаем, само че с времето те се трансформират доста и все пак постоянно имат някакъв общ детайл с истинската история. Това ме кара да се замисля, дали има зрънце истина в някоя от тези митове или всичко е единствено част от локалния фолклор? Каквато и да е истината, митовете и легендите са значима част от съзнанието и наследството на всеки народ и би трябвало да бъдат защитавани за идните генерации.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ