Явно е, че искат да се строи. Има ли заплаха за защитен парк в Стара планина
Природен парк " Сините камъни " в Стара планина е богат на предпазени типове и красиви гледки. Сега жители се опасяват, че части от него може да изгубят предпазения си статут и на мястото на природата ще се появят градежи. Властите отхвърлят, само че подозрения остават.
Граждани на Сливен към този момент втори месец стачкуват. Те се притесняват, че общинските управляващи възнамеряват застрояване на части от Природен парк " Сините камъни ".
Той е предпазена територия поради флората и фауната си, само че община Сливен се пробва да извади огромни имоти от парка от опеката на Закона за предпазените територии (ЗЗТ) и да ги урбанизира. Става дума за 12 дка край настоящ хотел и други близо 800 дка в Стара планина.
" Това, което се случва, е неправилно, случва се по непрогледен метод ", споделя пред Свободна Европа арх. Слава Савова , една от протестиращите. Онлайн против дейностите на управляващите към този момент събра над 1700 подписа.
Местните управляващи споделят, че опасенията са безпочвени и че общината желае да развива резистентен туризъм с към този момент построената инфраструктура в " Сините камъни ". Министерството на околната среда и водите (МОСВ) споделя, че за част от проектите на общината не знае, само че ревизира документи и сигнали.
Според еколога от " Зелено придвижване " Тома Белев зад започнатите административни дейности стоят планове за нови градежи в планинската зона.
Свободна Европа събра обстоятелствата, известни досега.
" Сините камъни "
Природен парк " Сините камъни " в Стара планина е обществена държавна благосъстоятелност и е предпазена зона по Закон за защитените територии. Обявен е за естествен парк през 1980 година Територията му е 11380,3 хектара и е част от екологичната система в Европейския съюз “Натура 2000 ”.
През 2010 година община Сливен да получи безплатно собствеността над целия парк от страната, само че решението на Общинския съвет е върнато от регионалния шеф тогава, тъй като опонира на Закон за защитените територии.
Няма проект за ръководство, който да урегулира по какъв начин и какви действия може да се развиват в парка, макар че по закон би трябвало да има. Мирослав Калугеров , специалист от Министерство на околната среда и водите, споделя, че са планувани средства за това през 2025 година
Алпийският дом и неговият " двор "
Територията от 12 дка, която е на път да бъде извадена от естествения парк, е в подножието на планината. Там е и някогашният Алпийски дом - резиденция на комунистическия водач Тодор Живков.
Кой желае земята
Сега там е Хотел " Шато Алпиа ". Сградата е благосъстоятелност на “Болкън резидънс ” ЕООД , свързвано с Димитър Батаков - локален предприемач и някогашен общински консултант от ГЕРБ. Свободна Европа не съумя да се свърже с компанията.
Стефан Радев, който е кмет на Сливен от 2005 година, също е от ГЕРБ.
“Болкън резидънс ” предходната година поисква да придобие въпросните 12 дка. За задачата те би трябвало да бъдат изключени от предпазената територия на парка. Одобрение за това към този момент има от Министерство на околната среда и водите, екоинспекцията (РИОСВ) в Стара Загора, организацията по горите и управата на парка.
Какви са причините
Според предлагането на регионалния шеф Чавдар Божурски и Община Сливен към Министерство на околната среда и водите теренът към хотела не дава отговор на условията за предпазена територия. Той е избран като “дворно място, трайно отделено от близките насаждения, в което няма гора и горски обединения, няма естествени и други растителни съобщества ” и през него “не минават каквито и да е водни течения ”.
На фотоси, изпратени от арх. Савова, се вижда, че оттова минава дребен поток. Земята е отделена с ограда, а по думите на Савова достъпът е стеснен. Според Министерство на околната среда и водите теренът " в действителност се употребява като частен " от " Болкън резидънс ".
“Независимо, че в горскостопанския проект са го писали дворно място, няма по какъв начин 12 дка да е дворно място на постройка от един декар примерно ”, споделя Тома Белев.
Изводът, че на терена “липсват естествени местообитания и типове предмет на запазване ”, е въз основата на инспекция от 5 септември на РИОСВ-Стара Загора, учител от Лесотехническия университет (ЛТУ), представители на парк " Сините камъни " и " Болкън резидънс ".
Според Белев един ден не е задоволителен, с цел да се открият всички предпазени типове на мястото, изключително през есента, когато част от птиците са напуснали гнездата си, а земноводните влечуги са в хибернация.
От Министерство на околната среда и водите пишат, че към този момент са постъпили голям брой негативни мнения по предлагането. Крайното решение ще вземе междуведомствена комисия, назначена от РИОСВ-Стара Загора. Арх. Савова е поискала гражданско присъединяване, само че няма отговор.
Урбанизиране в парка
В " Сините камъни " има две доста по-големи местности, които жители считат, че са пред заплаха от застрояване - “Даулите ” и “Карандила ”.
Какво има там
Общата им повърхност съгласно информация в е към 220 хектара по груби калкулации. Кметът на Сливен Стефан Радев предлага, а през ноември 2024 година Общинският съвет приема да се основат така наречен селищни формирания, с които да се урбанизират 9,5 ха от " Даулите " и 72,5 ха от " Карандила ". Според общината това са към 0,7% от площта на парка.
На тези терени има туристическа инфраструктура - почивни станции и спортни уреди от времето на социализма. Много от тях още действат.
Какво споделят локалните управляващи
Общината споделя, че не има намерение да строи нови здания, а към този момент издигнатите " да могат да се развиват посредством основаване на модерна туристическа инфраструктура ".
" За задачата законово се изисква тези местности да имат Подробен организационен проект (ПУП). Той не съставлява безусловно нови здания, а и всичко, което обслужва към този момент съществуващите, в това число налагащи се поправки на пътища и подпорни стени ", дават отговор от общината до Свободна Европа.
" Бъдещото възлагане на Подробен устройствен план за двете местности няма да докара до основаване на нови устройствени зони в естествения парк ", споделя регионалният шеф на въпроси на Свободна Европа и прибавя, че " определянето за селищни формирания от общинския съвет не трансформира статута на територията ".
Тогава къде е казусът
Според закона статутът селищно образувание си опонира със статута на предпазена територия.
Изпълнителната организация по горите (ИАГ) показва в мнение, което Свободна Европа има, че съгласно Закон за защитените територии селищните формирания в предпазена територия не са част от нея.
По думите на Белев обаче изключването на територията от парка би трябвало да се случи преди оповестяването ѝ за селищно образувание. Общината прави противоположното.
" Едва когато минеш и тази процедура и докажеш, че територията е изгубила предназначението си и няма нищо за запазване там (...), тогава към този момент може да вземеш решението за селищни формирания ", счита Белев. “Явно е, че желаят да се строи нещо ново, т.е. в случай че е просто с цел да ремонтират остарялото, не им би трябвало изключване [от парка] ”.
На въпрос дали ще бъде понижена територията на парка от общината дадоха отговор, че това зависи от страната, само че " при законова опция " общината желае те да останат в него.
Държавата - в лицето на Министерство на околната среда и водите, споделя, че не знае какви са проектите на общината. Не е получено предложение за понижаване на площта на парка, нито съобщение за " проект, стратегия, план или капиталово предложение, обвързвано с реализацията " на селищните формирания.
След сигнали и изявления по тематиката министерството е разпоредило инспекция и е изискало информация от Община Сливен, само че още няма отговор.
Граждани на Сливен към този момент втори месец стачкуват. Те се притесняват, че общинските управляващи възнамеряват застрояване на части от Природен парк " Сините камъни ".
Той е предпазена територия поради флората и фауната си, само че община Сливен се пробва да извади огромни имоти от парка от опеката на Закона за предпазените територии (ЗЗТ) и да ги урбанизира. Става дума за 12 дка край настоящ хотел и други близо 800 дка в Стара планина.
" Това, което се случва, е неправилно, случва се по непрогледен метод ", споделя пред Свободна Европа арх. Слава Савова , една от протестиращите. Онлайн против дейностите на управляващите към този момент събра над 1700 подписа.
Местните управляващи споделят, че опасенията са безпочвени и че общината желае да развива резистентен туризъм с към този момент построената инфраструктура в " Сините камъни ". Министерството на околната среда и водите (МОСВ) споделя, че за част от проектите на общината не знае, само че ревизира документи и сигнали.
Според еколога от " Зелено придвижване " Тома Белев зад започнатите административни дейности стоят планове за нови градежи в планинската зона.
Свободна Европа събра обстоятелствата, известни досега.
" Сините камъни " Природен парк " Сините камъни " в Стара планина е обществена държавна благосъстоятелност и е предпазена зона по Закон за защитените територии. Обявен е за естествен парк през 1980 година Територията му е 11380,3 хектара и е част от екологичната система в Европейския съюз “Натура 2000 ”.
През 2010 година община Сливен да получи безплатно собствеността над целия парк от страната, само че решението на Общинския съвет е върнато от регионалния шеф тогава, тъй като опонира на Закон за защитените територии.
Няма проект за ръководство, който да урегулира по какъв начин и какви действия може да се развиват в парка, макар че по закон би трябвало да има. Мирослав Калугеров , специалист от Министерство на околната среда и водите, споделя, че са планувани средства за това през 2025 година
Алпийският дом и неговият " двор "
Територията от 12 дка, която е на път да бъде извадена от естествения парк, е в подножието на планината. Там е и някогашният Алпийски дом - резиденция на комунистическия водач Тодор Живков.
Кой желае земята
Сега там е Хотел " Шато Алпиа ". Сградата е благосъстоятелност на “Болкън резидънс ” ЕООД , свързвано с Димитър Батаков - локален предприемач и някогашен общински консултант от ГЕРБ. Свободна Европа не съумя да се свърже с компанията.
Стефан Радев, който е кмет на Сливен от 2005 година, също е от ГЕРБ.
“Болкън резидънс ” предходната година поисква да придобие въпросните 12 дка. За задачата те би трябвало да бъдат изключени от предпазената територия на парка. Одобрение за това към този момент има от Министерство на околната среда и водите, екоинспекцията (РИОСВ) в Стара Загора, организацията по горите и управата на парка.
Какви са причините
Според предлагането на регионалния шеф Чавдар Божурски и Община Сливен към Министерство на околната среда и водите теренът към хотела не дава отговор на условията за предпазена територия. Той е избран като “дворно място, трайно отделено от близките насаждения, в което няма гора и горски обединения, няма естествени и други растителни съобщества ” и през него “не минават каквито и да е водни течения ”.
На фотоси, изпратени от арх. Савова, се вижда, че оттова минава дребен поток. Земята е отделена с ограда, а по думите на Савова достъпът е стеснен. Според Министерство на околната среда и водите теренът " в действителност се употребява като частен " от " Болкън резидънс ".
“Независимо, че в горскостопанския проект са го писали дворно място, няма по какъв начин 12 дка да е дворно място на постройка от един декар примерно ”, споделя Тома Белев.
Изводът, че на терена “липсват естествени местообитания и типове предмет на запазване ”, е въз основата на инспекция от 5 септември на РИОСВ-Стара Загора, учител от Лесотехническия университет (ЛТУ), представители на парк " Сините камъни " и " Болкън резидънс ".
Според Белев един ден не е задоволителен, с цел да се открият всички предпазени типове на мястото, изключително през есента, когато част от птиците са напуснали гнездата си, а земноводните влечуги са в хибернация.
От Министерство на околната среда и водите пишат, че към този момент са постъпили голям брой негативни мнения по предлагането. Крайното решение ще вземе междуведомствена комисия, назначена от РИОСВ-Стара Загора. Арх. Савова е поискала гражданско присъединяване, само че няма отговор.
Урбанизиране в парка
В " Сините камъни " има две доста по-големи местности, които жители считат, че са пред заплаха от застрояване - “Даулите ” и “Карандила ”.
Какво има там
Общата им повърхност съгласно информация в е към 220 хектара по груби калкулации. Кметът на Сливен Стефан Радев предлага, а през ноември 2024 година Общинският съвет приема да се основат така наречен селищни формирания, с които да се урбанизират 9,5 ха от " Даулите " и 72,5 ха от " Карандила ". Според общината това са към 0,7% от площта на парка.
На тези терени има туристическа инфраструктура - почивни станции и спортни уреди от времето на социализма. Много от тях още действат.
Какво споделят локалните управляващи
Общината споделя, че не има намерение да строи нови здания, а към този момент издигнатите " да могат да се развиват посредством основаване на модерна туристическа инфраструктура ".
" За задачата законово се изисква тези местности да имат Подробен организационен проект (ПУП). Той не съставлява безусловно нови здания, а и всичко, което обслужва към този момент съществуващите, в това число налагащи се поправки на пътища и подпорни стени ", дават отговор от общината до Свободна Европа.
" Бъдещото възлагане на Подробен устройствен план за двете местности няма да докара до основаване на нови устройствени зони в естествения парк ", споделя регионалният шеф на въпроси на Свободна Европа и прибавя, че " определянето за селищни формирания от общинския съвет не трансформира статута на територията ".
Тогава къде е казусът
Според закона статутът селищно образувание си опонира със статута на предпазена територия.
Изпълнителната организация по горите (ИАГ) показва в мнение, което Свободна Европа има, че съгласно Закон за защитените територии селищните формирания в предпазена територия не са част от нея.
По думите на Белев обаче изключването на територията от парка би трябвало да се случи преди оповестяването ѝ за селищно образувание. Общината прави противоположното.
" Едва когато минеш и тази процедура и докажеш, че територията е изгубила предназначението си и няма нищо за запазване там (...), тогава към този момент може да вземеш решението за селищни формирания ", счита Белев. “Явно е, че желаят да се строи нещо ново, т.е. в случай че е просто с цел да ремонтират остарялото, не им би трябвало изключване [от парка] ”.
На въпрос дали ще бъде понижена територията на парка от общината дадоха отговор, че това зависи от страната, само че " при законова опция " общината желае те да останат в него.
Държавата - в лицето на Министерство на околната среда и водите, споделя, че не знае какви са проектите на общината. Не е получено предложение за понижаване на площта на парка, нито съобщение за " проект, стратегия, план или капиталово предложение, обвързвано с реализацията " на селищните формирания.
След сигнали и изявления по тематиката министерството е разпоредило инспекция и е изискало информация от Община Сливен, само че още няма отговор.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ