Природата е дала криле само на птиците. Но сякаш не

Природата е дала криле единствено на птиците. Но като че ли не можейки да се помири с тази несправедлива орис, индивидът дръзва да й се опълчи, да се снабди с криле, да доближи и надвиши скоростта на звука.
В авиаторската специалност българската жена навлиза доста по-убедително и по-властно, в сравнение с в морето или мините. И въпреки в предишното дамите постоянно да са били забравяни в сянката на мъжете, а достиженията им подценявани, това не значи, че те не са оставили своята ярка. Има една по-особена „ порода ” дами – не тези, основани да свият гнездо, да основават уют и да не престават родове – а тези, които са дръзнали да се изправят против страховете, против неодобрението и са се сдобили с криле, само че освен метафорично казано.
Може би сте срещали името на Мария Атанасова, по-известна като „ първата жена, управлявала моторен аероплан ”. Истината е, че тя е една от първите 8 дами, приключили един до друг през 1950 година в Долна Митрополия . До нейното име гордо се подреждат Мария Недялкова, Сийка Цончева, Пелагия Алферова, Милка Горанова, Пенка Нунева, Жечка Бачева и Евдокия Христова. Днес ще си поговорим с последната, Евдокия Христова, за тези години, за тръпката от летенето и за перипетиите, които са срещали дамите в тази специалност през средата на предишния век.
Как и по кое време реши, че искаш да станеш водач?
Кога съм решила, че желая да стана водач, не мога да ти кажа тъкмо. Започнах през летните ваканции в гимназията да отивам на безмоторно хвърчене и от едното другото – хванеш ли пътечката, тя като че ли сама те води. На времето гимназия се учеше до 10-ти клас. Който желае да учи по-късно, се явява на матура, аз влязох напряко във военното учебно заведение на 16 години. В Граф Игнатиево взехме първи пилотски изпит, тогава по този начин се споделяше, и заминахме за Долна Митрополия.