Когато един мъж обича една жена
Припомняме ви една обичана публикация от четец в рубриката Из Edna@:
Най-въздействащата любовна история, която знам, е обвързвана със силата на любовта на дядо ми към баба ми.
Казвам се Таня, само че в селото на татко ми всички ми споделят Мина. Когато объркам посоката в живота си, това вътрешно възприятие, че знам коя съм ми оказва помощ да продължа напред - " Аз съм обичаната внучка на баба си " .
Два месеца след моето раждане моите родители са напуснали родния ми град и са купили къща в Сливен. Баба ми идва да живее при нас. Баба ми се споделяше Мина. Казват, че мъжете се женят за дами, които наподобяват на майките им. И майка ми се споделя Мина. Това е била причината да ме кръстят на другата баба. Но за всички, които познаваха баба ми, аз се споделях Мина. Когато баба умря при автомобилна злополука, бях на 10 години и животът ми се промени… Начинът, по който си отиде ненадейно, без да се сбогува и без да ми даде финален съвет ме караше през годините да преровя всички мои детски мемоари и всяка нейна дума .
iStock
Всичко, което научих през първите 10 години от живота ми, го знам от баба си. Научи ме да чета, да пиша. С нея ходехме на екскурзии из България. Само двете. Тя беше индивидът, който откри за мен магията на националните танци. Позволяваше ми тези , които единствено една баба може да разреши.
Когато притихвах вечер, изтощена след игри в леглото ѝ, милваше косата ми и ми пееше . Леглото ѝ беше толкоз огромно, че когато идваха на посетители братовчедките ми, всички спяхме дружно на него. През деня беше застлано с бяла плетена завивка. Ако несъзнателно, катерейки се по него, я набирах, без да каже нито дума, сега, в който слезех от леглото, баба оправяше покривката по този начин, че да няма нито една дипла по нея и след това нежно я поглаждаше.
Беше особено легло, направено от дядо, за подарък на баба. Като дете постоянно слушах историята му. Когато приключил леглото, дядо ми към този момент бил болен от рак . Сглобил го в къщата на село, само че леглото нямало пружина и стояло неизползвано. Минали по този начин месец, два. Състоянието на дядо ми ставало все по-зле. Но един ден станал, впрегнал каруцата и на обезпокоената ми баба дал отговор, че има значима работа да свърши. Върнал се вечерта. На гърба си внесъл пружината, а от устата му шапка кръв. Това е последният подарък на дядо ми за баба. Няколко месеца по-късно дядо умрял. Баща ми бил боец, а аз съм се родила години по-късно.
iStock
ми имаше един обред. Вечер, постоянно преди да легне в леглото, тя се прекръстваше три пъти и отронваше тежка въздишка с неизменимото - " Ех, Йордане ". И в тези думи влагаше и любов, и тъга, и упрек, че е тръгнал без нея…
Баба ми претърпя доста щастливи мигове с децата и внуците си, само че тъгата ѝ по дядо не намаляваше . Когато татко ми споделяше, че леглото към този момент е остаряло, тя яростно отсичаше: " Това легло, моят мъж стана от леглото, беше болен от рак и ми донесе пружината, като умра го сменете ". Внезапно си отпътува, тъй като бързаше да се срещне с дядо.
Автор: Таня Йорданова
Най-въздействащата любовна история, която знам, е обвързвана със силата на любовта на дядо ми към баба ми.
Казвам се Таня, само че в селото на татко ми всички ми споделят Мина. Когато объркам посоката в живота си, това вътрешно възприятие, че знам коя съм ми оказва помощ да продължа напред - " Аз съм обичаната внучка на баба си " .
Два месеца след моето раждане моите родители са напуснали родния ми град и са купили къща в Сливен. Баба ми идва да живее при нас. Баба ми се споделяше Мина. Казват, че мъжете се женят за дами, които наподобяват на майките им. И майка ми се споделя Мина. Това е била причината да ме кръстят на другата баба. Но за всички, които познаваха баба ми, аз се споделях Мина. Когато баба умря при автомобилна злополука, бях на 10 години и животът ми се промени… Начинът, по който си отиде ненадейно, без да се сбогува и без да ми даде финален съвет ме караше през годините да преровя всички мои детски мемоари и всяка нейна дума .
iStock Всичко, което научих през първите 10 години от живота ми, го знам от баба си. Научи ме да чета, да пиша. С нея ходехме на екскурзии из България. Само двете. Тя беше индивидът, който откри за мен магията на националните танци. Позволяваше ми тези , които единствено една баба може да разреши.
Когато притихвах вечер, изтощена след игри в леглото ѝ, милваше косата ми и ми пееше . Леглото ѝ беше толкоз огромно, че когато идваха на посетители братовчедките ми, всички спяхме дружно на него. През деня беше застлано с бяла плетена завивка. Ако несъзнателно, катерейки се по него, я набирах, без да каже нито дума, сега, в който слезех от леглото, баба оправяше покривката по този начин, че да няма нито една дипла по нея и след това нежно я поглаждаше.
Беше особено легло, направено от дядо, за подарък на баба. Като дете постоянно слушах историята му. Когато приключил леглото, дядо ми към този момент бил болен от рак . Сглобил го в къщата на село, само че леглото нямало пружина и стояло неизползвано. Минали по този начин месец, два. Състоянието на дядо ми ставало все по-зле. Но един ден станал, впрегнал каруцата и на обезпокоената ми баба дал отговор, че има значима работа да свърши. Върнал се вечерта. На гърба си внесъл пружината, а от устата му шапка кръв. Това е последният подарък на дядо ми за баба. Няколко месеца по-късно дядо умрял. Баща ми бил боец, а аз съм се родила години по-късно.
iStock ми имаше един обред. Вечер, постоянно преди да легне в леглото, тя се прекръстваше три пъти и отронваше тежка въздишка с неизменимото - " Ех, Йордане ". И в тези думи влагаше и любов, и тъга, и упрек, че е тръгнал без нея…
Баба ми претърпя доста щастливи мигове с децата и внуците си, само че тъгата ѝ по дядо не намаляваше . Когато татко ми споделяше, че леглото към този момент е остаряло, тя яростно отсичаше: " Това легло, моят мъж стана от леглото, беше болен от рак и ми донесе пружината, като умра го сменете ". Внезапно си отпътува, тъй като бързаше да се срещне с дядо.
Автор: Таня Йорданова
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ