ДОЛЕН ФЕЙК! Димо от P.I.F. не умря от коронавируса
Принуден съм да се причисля към редиците на конспираторите и да се извиня на доцент Мангъров и скодоумната му фейсбук агитка. Този път държавното управление, кунчевците и мутафчийците напълно оплетоха конците и ни пробутаха низък фалшив. Димо Стоянов от P. I. F. не е жертва на ковид. Да, несъмнено е бил възпален, само че не зловредните външни протеини ни лишиха от гласа на поколението „ Х “. Нито закъснялото преливане на плазма, нито органната непълнота.
Ако не през вчерашния ден от пневмония, Димо щеше да си отиде след седмица, тримесечие, година. Защото се опитваше да прави нещо немислимо – да се занимава с различно изкуство в България. Дори в най-ценящите духовния дискурс общества това е самоубийствена задача, която нормално води до меланхолия, маргинализация, разпад на личността, алкохолизъм, наркомания, тежки психологични отклонения. Тук непосредствено убива.
Ако сте юрист, никой не чака от вас да достигнете пика на юридическата си експертиза преди да закръглите 50-ака, да пуснете три гуши и да сте изпили шест цистерни уиски с приятелчетата си от съдийската и прокурорската гилдия. Ако сте хирург и нямате най-малко 40, пациентите не биха ви дали даже да им отрежете ноктите на краката, в случай че ще да имате дузина специализации в „ Джонс Хопкинс “. За политик би трябвало да помните в случай че не Априлския пленум, то най-малко перестроечните полюции на Миша Горбачов, другояче няма да стигнете по-далеч от площада с вувузел в ръка. Като изключим несъмнено рано узрели хубавици като Калинка Крумова, Юлиана Дончева или аптекарките на Марешки.
С изкуството и в частност музиката работата е напълно друга. Тук в случай че не са те завъртели по радиото на 14 и не си ли си посочила кльощавия, недоразвит гъз в някой клип преди да ти издадат персонална карта, към този момент си неуспех. От Сузанита до Крисия и от Мишо Шамара до Криско, в този бизнес се пробива преди 20. Ако не си част от хвърлящата салфетки парадигма на селското себеостояване, си жертван или да твориш за шепа идейни съидейници, или шизофренично да се самоцитираш при мимилетния си достъп до някой медиен изход.
Всичко това не е изолиран феномен, а разследване от българското омерзение към образованието в областта на културата и изкуството. Тук с тапия от Художествената академия или Консерваторията не можеш даже задника да си избършеш, тъй като са прекомерно гланцирани. Те са синоним на доброволното аутсайдерство и невъзможността да осигуриш нещо друго от фасул и ориз на фамилната софра. И най-здравата душeвност би рухнала пред този цивилизационен модел.
Ако не пееш безумен рап на непоносим, селски акцент, отиваш в канала. Ако не играеш в третокласен сериал по Би Ти Ви или Нова със сюжет от помощното учебно заведение, заминаваш на бунището. Ако не рисуваш стикери с комиксови герои и щампи за тениски, разчиташ на обществени помощи.
Няма потребност да гледаме Кърт Кобейн, Джими Хендрикс, Джон Ленън или Ейми Уайнхаус. Да оставим тях на митологията на Олимпийските богове и да си спомним какъв брой младежи на изкуството загубихме в последните години, затънали в алкохол и опиати, неспособни да надигнат глава от крисковщината и сузанитството ни. Андрей Баташов, Петър Попйорданов, Стефан Щерев, Йосиф Шамли… единствено преди броени дни един от най-талантливите ни млади поети Стефан Кичев тури завършек на живота си на 23.
Не ми се изброява, това не е сводка от Афганистан или Сирия. Или в действителност е? Защото обществото ни води война за културното си оцеляване и я губи безапелационно. Особено с жертви като Димо Стоянов.
