„Галъп“: Промяна на националния празник от 3 март на 24 май не среща почти никаква подкрепа
Принципна поддръжка за правни промени, само че без особена осведоменост, отвращение за понижаване на пълномощията на президентите, съвсем никаква поддръжка за промяна на националния празник или за толериране на двойно поданство във властта – това сочи най-новото проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “.
Първата по-цялостна оповестена инспекция на публичното мнение във връзка с оферти за промени в конституцията предстоящо демонстрира ниска осведоменост с немалка част от обсъжданите хрумвания, показват социолозите от „ Галъп “ в обобщение на изводите от проучването.
Отличават се обаче няколко публични инстинкта, означават от „ Галъп “: попътен вятър за правосъдните промени, опълчване на концепциите за понижаване на президентските преимущества, както и липса на схващане във връзка с смяната на националния празник или във връзка с хрумвания като одобряване на опцията за двойно поданство в пасивното изборно право.
На този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, а и се намираме в летния интервал, който не допуска високи равнища на интерес към политиката, означават от „ Галъп “.
Какво сочи проучването
Впечатление прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система, и по-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия.
Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие, а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система.
Сериозна опозиция среща добилата известност теза за смяна на националния празник. Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на инстинктивна страх, показват от „ Галъп “ и дават образци:
Например 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд.
Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този стадий „ за “, 14,8% са все още „ срещу “.
Идеята хора с двойно поданство да имат право да бъдат министри и депутати в България среща ясна интуитивна рецензия: 65% не се съгласяват с такава вероятност, а 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят.
29% са „ за “ да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са „ срещу “. Останалите не могат да образуват мнение.
Този публичен инстинкт се удостоверява и в отговора на въпроса за пълномощията на президентите във връзка с правосъдната власт: 38,5% са негативно настроени към концепцията за тяхното понижаване, против 34,4% позитивно настроени, а останалите не могат да образуват ясно мнение.
По този индикатор ясни публични позиции на процедура липсват – проличава комплициране и по-скоро принуда. Явен е инстинктът обаче във връзка с основните прокурори у нас: 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
Въпросът за националния празник също беше пробно тестван. Добре би било по тематиката да се чуят другите претекстове и други проучвателен институти да покажат своите трактовки по тематиката, в това число отвън летния сезон. Но на първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред 3 март и двадесет и 24 май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка, означават от „ Галъп “.
Въвеждащият, допустимо най-общ, нереален и в това време персонален, въпрос кой от двата празника се харесва повече демонстрира следната картина: 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май. 48% са в „ междинната “ алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника.
Останалите не могат да отговорят. Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и „ Демократична България “, но в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.
Последното се потвърждава и в директното запитване от типа „ оставяме или променяме датата и с коя друга “. 69,3% одобряват оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в разнообразни други варианти всред формалните празници, свързани с националната история: 9,6% желаят промяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
Данните са част от ежемесечната самостоятелна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода „ лице в лице “ с таблети.
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове.
1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души.
