Принципът “по лепотѐ на търновските книжовници не е архаизъм, а

Принципът “по лепотѐ ” на търновските книжовници не е архаизъм, а жива концепция, която може да обогати и модерния метод на живот.

Интервю с Ивинела Самуилова

Г- жо Самуилова , какво ви въодушеви да създадете романа “От върха на перото ”?

Книгата се роди от нуждата да изразя мислите и чувствата, които дълго време ме вълнуваха. Исках да основа творба, която да отразява както терзанията на актуалния българин, по този начин и неговите най-съкровени желания към положително, хубост и светлина.

Една от тематиките, които разглеждате, е по какъв начин човек може да откри успокоение и смисъл в свят, който постоянно е противен и нечовечен . Как вие персонално успявате да поддържате този баланс?

Това е предизвикателство, пред което всеки от нас се изправя. За мен салдото се намира в осъзнаването на божието наличие и в непрестанното изпитание да диря хубостта и да се държа крепко за нея. Природата е един от главните ми източници на мощ и ентусиазъм – тя учи на самообладание, на безмълвие и на примирение пред величието на живота. Другите ми значими източници са изкуството и философията.

Вашата героиня изпитва дълбока екзистенциална мъка от актуалния свят и търси разтуха в духовното. Каква е съгласно вас ролята на духовността в днешния забързан и веществен свят?

Духовността е основата, върху която се гради същинската същина на индивида. В един свят, който постоянно наподобява неправилен и комплициран, духовността ни оказва помощ да запазим центъра си и да не изгубим пътя си. Тя ни свързва с нещо по-голямо и по-висше от нас самите. Вярвам, че в случай че всеки от нас отделя време за размисъл, за молитва, за връзка с природата и със личната си душа, би постигнал доста повече естетика и наслада в всекидневието си.

В книгата разглеждате въпроса за светостта и съвършенството. Какво е за вас светостта и допустимо ли е актуалният човек да я реализира?

Както споделя Леон Блоа: “Има единствено една болежка – тази да не бъдеш светец ”. Светостта е призванието, божието предопределение за индивида. Тя не се състои в огромните и шумни каузи, а в дребните, тихи, ежедневни прояви на любов, добрина и съчувствие. Вярвам, че всеки човек има капацитета да реализира светостта по собствен неповторим метод – посредством старание в работата си да показва обич към хората, да вижда и да основава хубост и красиви взаимоотношения с другите. Важно е да не се отхвърляме от устрема към положително, даже когато сме заобиколени от безпорядък и хаос. Съвременният човек има опция да се освещава посредством избора си да се стреми към съвършенство в своя живот и дейности.

Един от основните герои в романа ви е калиграф. Каква е връзката сред красивото писане и духовността?

Краснописът за мен е нещо доста повече от красиво изписани букви. Той е израз на вътрешния ред и естетика, на уважението към словото и към мислите, които показваме. Вярвам, че когато се стремим към хубост в дребните неща – като метода, по който пишем или приказваме – ние се стремим и към духовно съвършенство. Калиграфията учи на самообладание, на внимание, на придирчивост, на отношение към детайла и на осъзнатост във всяко придвижване. Това са неща, които свързват с духовното и с чувството за смисъл.

Г- жо Самуилова , смятате ли, че тематиките за духовността и светостта могат да бъдат интегрирани в образованието на децата през днешния ден?

Духовността е нещо, което децата носят в себе си по натурален метод, само че в актуалния свят тя постоянно се подценява или потиска. Вярвам, че е доста значимо още от ранна възраст да им се дават благоприятни условия да развиват своята сензитивност към красивото и положителното. Това може да стане посредством разнообразни форми на изкуството – литература, музика, краснописание, изобразяване, както и посредством пряк контакт с природата. Важно е също по този начин да ги учим на емпатия и съчувствие, да ги насърчаваме да мислят сериозно и да търсят смисъл в това, което вършат.

Как бихте посъветвали родителите и учителите да възпитават децата в осъзнатост и нематериалност?

Първо и най-важно е да бъдем образец за децата. Ако желаеме те да бъдат осъзнати и духовни, ние би трябвало да живеем по метод, който отразява тези качества. Децата усещат, когато възрастните към тях са откровени и достоверни в своите дейности и убеждения. Освен това, би трябвало да им даваме опция да задават въпроси и да търсят отговори, освен свързани с нашата традиция, въпреки да е значимо да ги възпитаваме в нея, тъй като тя ни дефинира като българи и е задоволително богата, с цел да задоволи и най-духовно претенциозните.

В „ От върха на перото “ има забавна отправка към стила „ Плетение словес “ на Търновската книжовна школа. Какво ви въодушеви да се обърнете към този жанр?

”Плетение словес ” е отговор на потребността от хубост и съвършенство във взаимоотношението сред човешкото и божественото. Търновските книжовници не са търсили единствено великолепие на изрече, а прийом за богоуподобяване, за издигане на човешкото на равнището на божествената хубост. “Плетение словес ” съставлява метод да се изразят освен мисли, само че и страсти и вътрешни прекарвания, цялото светоусещане по един богат и многопластов метод.

Как мислите, може ли този жанр да бъде интегриран в образованието на децата и по какъв начин би оказал помощ той за развиването на тяхната езикова просвета и въображение?

Абсолютно! “Плетение словес ” може да бъде употребен като ентусиазъм за развиване на езиковата просвета и въображението на децата. Чрез него те могат да се срещнат с благосъстоянието на старобългарския език и с метода, по който нашите предшественици са изразявали своите мисли и усеща, своя вътрешен свят. Това е метод да се възпламени у тях ползата към историята и културното ни завещание, като в това време се предизвиква и тяхната креативна мисъл. В образователния развой могат да се включат уроци, които да показват този жанр по забавен и интерактивен метод, като да вземем за пример креативен работилници за писане в този жанр, или драматизации на текстове от Търновската книжовна школа.

В книгата си употребявате понятието “по лепотѐ ”. Какво съставлява то и какво е неговото значение, както в подтекста на книгата, по този начин и в всекидневието ни?

“По лепотѐ ” в необятен подтекст е принцип, който слага хубостта и хармонията в основата на човешките дейности и мисли. Това значи да се стремим към съвършенство и хубост във всичко, което вършим – в мислите си, в думите си, в делата си. В подтекста на книгата, този принцип е метод да преоткрием насладата и смисъла в живота, като се стремим да изразим най-хубавото от себе си във всяка обстановка. В всекидневието ни това може да се прояви в най-малките неща – от метода, по който поддържаме връзка с другите, до метода, по който подреждаме дома си или пишем писмо. “По лепотѐ ” за мен е не просто принцип на стила “Плетение словес ”, а апел да се основава хубост и естетика във всичко, което ни заобикаля.

Как бихте предложили на учителите да употребяват правилото “по лепотѐ ” в просветителния развой? Как могат те да вдъхновят децата да следват този принцип?

Учителите могат да употребяват правилото “по лепотѐ ”, като предизвикват децата да търсят хубостта и хармонията във всичко, което вършат – от писането на есета до връзките между тях. Те могат да ги вдъхновят посредством образци от литературата и изкуството, като показват творби, които въплъщават този принцип. Също по този начин могат да предизвикват учениците да показват себе си посредством креативен задания, които акцентират смисъла на естетиката и съвършенството. Например, те могат да основат планове, в които децата да употребяват разнообразни художествени изразни средства, с цел да опишат истории, въодушевени от този принцип, или да провеждат диспути за смисъла на хубостта в персоналния и публичния живот.

В каква степен смятате, че тези остарели правила могат да бъдат настоящи за актуалните младежи, и по какъв начин те могат да бъдат привлечени към тях?

Вярвам, че тези правила са освен настоящи, само че и доста нужни за актуалните младежи. В днешния свят, който постоянно наподобява безчувствен и фрагментиран, те могат да предложат дълбочина и смисъл, да покажат, че има и други способи на мислене и изложение, които са наситени със стойност и хубост. За да ги притеглим към тях, е належащо да ги представим по забавен и наличен метод. Важното е да се покаже, че тези правила не са някакви архаични останки, а живи хрумвания, които могат да обогатят и модерния метод на живот.

Какво бихте желали да оставите като обръщение на вашите читатели с тази книга?

Най-важното обръщение, което желая да предам, е да не губим религия в положителното и в хубостта, които съществуват, все пак. Да не забравяме, че светостта не е нещо далечно и непостижимо – тя е в нашите ежедневни избори, в метода, по който живеем живота си. Да се стремим към хубост и добрина във всичко, което вършим, и да не разрешаваме на света да ограби насладата ни и вътрешния ни мир. Вярвам, че в случай че успеем да намерим този баланс в себе си, ще можем да го споделим и с другите, и по този начин да създадем света по-добро място.