Полудялата Шарлота Белгийска – императрица на Мексико по неволя
Принцеса Шарлота живее един необикновен живот. От белгийска кралска персона тя ще се реалокира на другият завършек на света, с цел да стане императрица в Южна Америка. Изпълнен с компликации и инциденти житейският ѝ път ще свърши в полуда и давност на това, което един път е била тя.
Мари Шарлота Леополдина се ражда в Брюксел на 7 юни 1840 година. Нейн татко е Леополд I, който е първият крал на новосъздаденото кралство Белгия, до момента в който майка ѝ Луиз е дете на Луи-Филип, крал на Франция. От млада възраст се знае към този момент, че като единствената щерка на фамилията Шарлота ще бъде употребена като пионка за проектите на родителите си да открият по-здрави дипломатически връзки със своите европейски благородни съседи. Тя е отгледана и обучавана покрай родителите си, само че това ще се промени скоро. Когато тя е единствено на 10 майка ѝ почива от туберкулоза и за развъждането ѝ ще се заеме контеса Денис Дихулст, която е доближена другарка на кралската фамилия. Малкото момиче израства в интровертна и замислена дама, отдалечена хубавица от света, стараеща се да реализира неосъществим съвършен морал.
С ерцхерцог Максимилиан
Нейният живот отсега нататък ще се преобърне с венчаването ѝ през 1857 за 25-годишният ерцхерцог Максимилиан, когато тя неотдавна е навършила 18. Неговата непосредственост с брат му Франц Йосиф, императорът на Автрия, го прави съвършен претендент за благородницата. Ранните години на двойката са щастливи и до момента в който са във Виена, Шарлота се любува на ежедневни похвали за своята красота, както и за лекотата, с която научава разпоредбите и обноските на австрийският кралски двор. Всичко ще се промени ненадейно за благородниците обаче, заради събития в далечната за тях страна Мексико.
Наскоро получила самостоятелност от Испания през 1821 година, след серия от въстания, Мексико се пробва да сътвори качествено ръководство – по този начин за късото време от една година се трансформира в империя, само че по-късно се става република. Дълги години партии с противоположни гледни точки се борят за държавното ръководство в Мексико. По-консервативните партии се пробват да трансфорат страната още веднъж в империя. Ожесточените войни в политиката изтощават паричните благоприятни условия на страната и тя е оставена с огромни задължения, които не може да изплати. Това разрешава на Франция, Испания и Британия да я завладеят през 1861 година. Докато две от страните бързо се изтеглят, Франция остава на власт там, отпред с император Наполеон III.
През октомври група от консервативни мексикански политици, с поддръжката на френският държател, изпращат писмо до Максимилиан. В техните очи ерцхерцога е най-подходящият избор за император на Мексико. Първоначално бъдещият държател се колебае, само че след дълги убеждения от страна на Шарлота той приема предлагането. Така двойката потегля към Южна Америка през 1864 година. Но макар огромните си очаквания благородниците биват посрещнати с огромна злоба в новият си дом. Много от политическите партии отхвърлят дълго да признаят двамата като законните владетели на страната и в последна сметка поради раздвоението на отзиви в страната избухва и революция.
Независимо от неподходящите условия, в които са сложени, Шарлота се пробва да се сближи с народа като научава испански и придобива същински интерес към мексиканската просвета. Тя постоянно преглежда локалната преса, с цел да може да разбере поданиците си по-добре. Дори посещава полуостров Юкатан през 1865 година, с цел да прегледа майските руини там. Допълнително с това тя и мъжът ѝ осиновяват две деца от семейство Итурбиде. Те са директни потомци на Агустин де Итурбиде, първият император на страната, който е на власт повече от 40 години. Така те афишират обществено на света, че имат наследници, които да поемат ръководството, в случай че нещо се случи с Максимилиан, и в същото време подсигуряват сигурността на позициите си.
За жал, техните старания ще се окажат напразни, тъй като последователно всичката поддръжка, която си обезпечават, изчезва. До момента ръководството им е улеснено от неналичието на Съединените американски щати, които са разсеяни със своята лична революция, само че когато тя завършва, те стартират от ден на ден да се намесват във вътрешните работи на южните си съседки. Те поддържат републиканците, които са категорично срещу Максимилиан и държат той да бъде свален от трона. За мексиканският император е пагубно, че губи даже поддръжката на Франция, която до момента му е пособия.
С всичко това двамата остават изцяло сами без ничии тил, на който да се опрат. Последни опити за възвръщане на поддръжка вършат през 1866 година, когато Шарлота потегля за Европа да води договаряния с водачите на огромните кралства, до момента в който Максимилиан остава в Мексико. Първо тя се насочва към Париж, с цел да види дали има някакъв късмет да върне на лична страна Наполеон, само че даже след няколко срещи не може да го убеди. Единственото нещо, което френският император предлага е двамата да абдикират от страната.
Следващата дестинация на императрицата е Рим, където приказва с папа Пий IX, само че и там не намира никакво подпомагане. С всички вероятни опити, свършили с неуспех Шарлота постепенно, само че несъмнено стартира постепенно, само че несъмнено да губи мозъка си. Още от ранната си задача до Франция има знаци, които подсказват за влошаващото се психическо положение на владетелката. Според очевидци тя е уверена, че минаващ около нея елементарен фермер е палач под прикритие, пристигнал да я спре. Състоянието ѝ отсам единствено ще се утежни като в Рим тя отхвърля да пие и яде, тъй като е параноична, че ще бъде отровена. Също по този начин тя постоянно изпада в необяснима нервност, държейки се необичайно и развива тревожни уплахи. В един прочут случай, в който нейната болест се демонстрира, тя краде чаша от жилището на попа и с нея пие вода от публичен шадраван.
Положението назад в Мексико в допълнение утежнява към този момент неприятното ѝ здраве. Опустошителни войни против Максимилиан вилнеят в страната. Той се пробва да избяга, само че ще бъде хванат в град Сантяго де Керетаро през 1867 година и бива разстрелян. Със гибелта на монархията Мексико още веднъж става република. За сигурност Шарлота се завръща при фамилията си с двамата си осиновени сина и екип от експерти се събира да я прегледа, като им е категорично казано да не се загатва за гибелта на мъжа ѝ. Въпреки напъните на докторите те не могат да ѝ слагат съответна диагноза, поради дребните си знания на времето за психическите болести. Казва се, че някогашната императрица страдала от “тежка потиснатост ”, познато през днешния ден като меланхолия, изпитвала огромна параноя към множеството храна, тъй като се страхувала, че ще почине от отрова. Докато може да се твърди, че положението ѝ е било устойчиво, то вестта за гибелта на Максимилиан изцяло я срутва.
Тя се открива в замъка Бухот, където изчезва от очите на любопитния народ. Прекарва по-голямата част от времето си вътре като само позволява членове на фамилията си да я посещават. Нейни прислужници настояват по какъв начин тя си приказва сама, а в моменти на мира Шарлота внезапно изпадала в необяснима гняв като чупи вази и къса страници на книги от библиотеката си. Въпреки че в един миг се счита, че психическото й здраве се усъвършенства, тя в никакъв случай не се завръща към предходният си живот. Най-вероятно умира от пневмония през 1927 година, навършила 86.
