Даяна и признанието, което тежеше на сърцето ѝ: Личната изповед 10 дни преди смъртта ѝ
Принцеса Даяна продължава да бъде знак на добрина, съчувствие и женска мощ – даже десетилетия след гибелта си. Но зад усмивката, която светът обичаше, постоянно се криеха болки, които тя носеше сама. А едно от най-тежките ѝ самопризнания остава прикрито до през днешния ден – интимна изповед, направена единствено 10 дни преди трагичния ѝ край.
През август 1997 година, по време на последната си почивка с близката ѝ другарка Роза Монктън, Даяна споделя нещо, което в никакъв случай не е казвала обществено. Разговорът се връща към това, което и до през днешния ден остава една от най-обсъжданите медийни изяви в модерната история – изявлението ѝ за BBC „ Panorama “ от 1995 година
„ Съжалявам. Навредих на момчетата. “
Според Монктън, Даяна безшумно и с болежка признала, че съжалява за изявлението – не поради разкритите обстоятелства, не поради международния потрес и разтърсването на монархията, а поради едно: по какъв начин то е повлияло на нейните синове Уилям и Хари.
Getty Images
По това време бъдещият крал Уилям е на 15 години, а Хари – едвам на 12. Даяна вярвала, че е изложила момчетата на стихия, която не са били подготвени да понесат.
Guliver/Getty Images
Тази нейна паника остава последната ѝ незатворена прочувствена рана – майчина виновност, която никой не подозираше.
Истината, която Даяна по този начин и не научи
Днес знаем, че изявлението е било манипулирано. През 2021 година следствието на лорд Дайсън разкрива, че журналистът Мартин Башир е употребявал машинация, фалшифицирани документи и страховити неистини, с цел да завоюва доверието на принцесата.
Той я убеждавал, че е застрашена, че принц Чарлз крои проекти против нея, че часовникът на принц Уилям е подслушвателно устройство. Страховете, които Башир съзнателно подхранвал, изолирали Даяна от близки хора. В последните си месеци тя става все по-уязвима – не тъй като е слаба, а тъй като е била подведена.
И въпреки всичко: Даяна умира, без да знае истината. Без да разбере, че е била употребена. Без да разбере, че съжалението ѝ към синовете е било излишно – тъй като виновността не е била нейна.
Гневът на Уилям и Хари – единственото, което ги сплотява през днешния ден
Двамата братя, които в последните години рядко вървят един до друг, остават обединени по един въпрос: майка им е била жертва на неправда.
Guliver/Getty Images
Уилям дефинира изявлението като причина за „ боязън, параноя и изолираност “, която е наранила Даяна надълбоко.
Хари е още по-категоричен:
„ Майка ни загуби живота си поради това. “
Тези думи тежат. И са увещание, че зад кралската фасада постоянно стои човешка болежка.
Последните дни – светлина и сянка
В Гърция, където Даяна прекарва последната си спокойна отмора, тя изглеждала по едно и също време свободна и нежна. Приятелката ѝ Монктън споделя, че принцесата е „ държала всичко в себе си “. Преживяванията към изявлението, страхът, изолацията – всичко това я е разяждало от вътрешната страна.
Но даже тогава – единствено дни преди края – мислите ѝ още веднъж били за Уилям и Хари. Те били нейният център. Нейният компас. Нейната уязвимост и мощ.
Жена на първо място
Историята за последното ѝ самопризнание ни припомня, че Даяна е била освен принцеса, освен икона, а на първо място майка. Майка, която се опасява да не нарани децата си. Майка, която не знае, че истината, която я изтезава, е била издигната върху неистини.
Тя си отиде със страдание, което не беше нейно. И може би най-голямата покруса е точно тази: че никой не съумя да ѝ каже, че е била почтена.
През август 1997 година, по време на последната си почивка с близката ѝ другарка Роза Монктън, Даяна споделя нещо, което в никакъв случай не е казвала обществено. Разговорът се връща към това, което и до през днешния ден остава една от най-обсъжданите медийни изяви в модерната история – изявлението ѝ за BBC „ Panorama “ от 1995 година
„ Съжалявам. Навредих на момчетата. “
Според Монктън, Даяна безшумно и с болежка признала, че съжалява за изявлението – не поради разкритите обстоятелства, не поради международния потрес и разтърсването на монархията, а поради едно: по какъв начин то е повлияло на нейните синове Уилям и Хари.
Getty Images По това време бъдещият крал Уилям е на 15 години, а Хари – едвам на 12. Даяна вярвала, че е изложила момчетата на стихия, която не са били подготвени да понесат.
Guliver/Getty Images Тази нейна паника остава последната ѝ незатворена прочувствена рана – майчина виновност, която никой не подозираше.
Истината, която Даяна по този начин и не научи
Днес знаем, че изявлението е било манипулирано. През 2021 година следствието на лорд Дайсън разкрива, че журналистът Мартин Башир е употребявал машинация, фалшифицирани документи и страховити неистини, с цел да завоюва доверието на принцесата.
Той я убеждавал, че е застрашена, че принц Чарлз крои проекти против нея, че часовникът на принц Уилям е подслушвателно устройство. Страховете, които Башир съзнателно подхранвал, изолирали Даяна от близки хора. В последните си месеци тя става все по-уязвима – не тъй като е слаба, а тъй като е била подведена.
И въпреки всичко: Даяна умира, без да знае истината. Без да разбере, че е била употребена. Без да разбере, че съжалението ѝ към синовете е било излишно – тъй като виновността не е била нейна.
Гневът на Уилям и Хари – единственото, което ги сплотява през днешния ден
Двамата братя, които в последните години рядко вървят един до друг, остават обединени по един въпрос: майка им е била жертва на неправда.
Guliver/Getty Images Уилям дефинира изявлението като причина за „ боязън, параноя и изолираност “, която е наранила Даяна надълбоко.
Хари е още по-категоричен:
„ Майка ни загуби живота си поради това. “
Тези думи тежат. И са увещание, че зад кралската фасада постоянно стои човешка болежка.
Последните дни – светлина и сянка
В Гърция, където Даяна прекарва последната си спокойна отмора, тя изглеждала по едно и също време свободна и нежна. Приятелката ѝ Монктън споделя, че принцесата е „ държала всичко в себе си “. Преживяванията към изявлението, страхът, изолацията – всичко това я е разяждало от вътрешната страна.
Но даже тогава – единствено дни преди края – мислите ѝ още веднъж били за Уилям и Хари. Те били нейният център. Нейният компас. Нейната уязвимост и мощ.
Жена на първо място
Историята за последното ѝ самопризнание ни припомня, че Даяна е била освен принцеса, освен икона, а на първо място майка. Майка, която се опасява да не нарани децата си. Майка, която не знае, че истината, която я изтезава, е била издигната върху неистини.
Тя си отиде със страдание, което не беше нейно. И може би най-голямата покруса е точно тази: че никой не съумя да ѝ каже, че е била почтена.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ