Приносът на гените за продължителността на живота е от 20%

„ Приносът на гените за продължителността на живота е от 20% до 30%, останалото зависи от факторите на околната среда и метода на живот “. Това сподели проф. Радка Кънева, началник на Центъра по молекулна медицина в МУ – София, на конференцията Longevity Forum: Unlocking Business and Personal Potential in the Age of Healthy Aging, проведена от „ Капитал “, която се организира през вчерашния ден в столицата.

Тя акцентира, че въпросът „ Как да забавим стареенето? “ става все по-актуален а тематиката „ Дълголетие в положително здраве “ е обект на научни търсения в доста медицински специалности.

Проф. Кънева изясни, че има избрани гени, които са свързани с дълголетието и играят избрана регулираща роля на ДНК равнище.

Специалистката добави, че дълголетниците имат по-добра система за „ корекция “ на ДНК и по-добре настроена имунна система, а в последно време от ден на ден се обръща все по-голяма внимание на ролята на микробиома в имунитета.

Проф. Кънева бе безапелационна, че неподходящите фактори от околната среда могат да бъдат изменени епигенетично и обърна внимание какъв брой значим е методът на живот за закъснение на стареенето и удължаването на живота освен като брой години, а като години в интензивност, положително здраве и пълноценно другарство.

Достатъчна физическа интензивност, грижа за микробиома, пълностоен сън, здравословно държание са значими епигенетични фактори, които могат да удължат живота и интензивността на индивида, изясни специалистката.

Проф. Кънева уточни още, че управителен от нея екип работи по плана „ Геномът на България “, финансиран от МОН, в който вземат участие близо 6000 доброволци. Резултатите от него ще дадат по-ясна визия за геномната инфраструктура на популацията и ще насочат учените към значими заключения за рисковете от избрани болести при българите.

„ Това са значими заключения от позиция на прецизната и персонализираната медицина, и, несъмнено, на профилактиката “, заключи проф. Кънева.