Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в

Прилепите и климатичните промени – запазване на застрашени типове в едно друго бъдеще, разяснява в собствен разбор за Ния Тошкова, докторант към Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките. Дисертацията ѝ изследва по какъв начин климатичните промени се отразяват на прилепите. Ния е дипломат на климатичните промени, повече за нея можете да научите. Човешките действия са провокирали обилни промени в околната среда за къс интервал от време, a фрапантната смяна на местообитанията е съществена причина за актуалната загуба на биологичното многообразие. Докато изменението на околната среда, в това число на климата, е типично за всички екосистеми в геоложки мащаби, сегашната скорост и степента на измененията, провокирани от човешката активност, надвишава толерантността на доста типове. Промените в температурите биха имали друг резултат върху другите типове прилепи, което е обвързвано със специфики в техните хранителни ниши, желание към избрани местообитания и екологични условия по време на размножителния интервал. От друга страна, другите популации на типовете в другите част на света ще усещат измененията в друг мащаб, заради спецификата на екосистемите и степента на предстоящите промени. Прилепите сформират към една трета от типовете бозайници в България и Европа и са основни за здравето на екосистемите, защото контролират числеността на насекомите, от които и вредители по земеделските площи. Всички представители на разреда се употребяват с най-голям природозащитен статус и попадат под опеката на редица закони и съглашения. Според Червения лист на IUCN (2021 г.), 15% от типовете прилепи в международен мащаб попадат в категорията застрашени, а 17% са с неопределена IUCN категория заради дефицит на данни и липса на последователен мониторинг за разпространяването на тези типове. Наблюдава се наклонност за понижаване на числеността на 16 европейски типа, а за други 18 типа наклонността е незнайна. Комбинацията от изменението на климата, загубата на местообитанията и обезлесяването има капацитет да повлияе отрицателно на размерите на прилепните популациите в Европа. Мониторинг в пещерата Парниците, едно от най-важните прилепни убежища в Европа. В нея се обитава колония от типовете пещрни дългокрили, която през зимата доближава 70 000 индивида. Климатичните промени ще доведат до смяна в биогеографията на европейските типове прилепи, смяна в обилието, разпространяването и виталния цикъл на насекомите плячка за тях, както и смяна в зимното и размножителното държание. Промени в биогеографията на европейските типове прилепи Наблюдаваните сега промени в биогеографията на някои европейски типове прилепи ще доведат до нови провокации, свързани с ръководството на предпазените територии на континента. Например, с цел да извършват съответно своите функционалности, последните ще би трябвало да изместят своите граници, само че това не всеки път е елементарно осъществимо. От друга страна, типовете, които съумеят да колонизират нови области, ще основат и нови екологични взаимоотношения, които могат да трансформират взаимоотношенията и главните процеси в екосистемите по непредсказуеми способи. Сегашното природозащитно положение на някои типове ще претърпи промени, като това се отнася изключително за бореалните и умерените типове прилепи, които евентуално ще бъдат отрицателно наранени. Промени в обилието на инсекти и хранителния набор на прилепите
Обилието на питателните запаси е от значително значение за интензивността на прилепите. Всички прилепи от континентална Европа са насекомоядни и тяхната интензивност зависи от интензивността на ектотермната им плячка, която е директно обвързвана с температурата на средата. Ниските температури понижават интензивността на летящите инсекти, а продължителните интервали на захлаждане забавят физиологичното развиването на доста от тях. Летателната интензивност на прилепи е най-висока при температури над 10°С, което съответствува с интензивността на насекомите. Голяма част от изследователските старания за установяване на въздействието на климатичните промени върху насекомите са ориентирани към установяване на резултата на локалните температури върху обособените популации. Увеличението на количествата на преваляванията в някои елементи на Европа се планува да докара до нарастване на биомасата на насекомите от разреда на двукрилите (Diptera) и пеперудите (Lepidoptera). От друга страна, дъждът потиска тяхната летателната интензивност, което ги прави по-недостъпни за типовете прилепи, които ловуват в полет.
Друг физиологичен проблем обвързван с климатичните промени са по-честите и продължителни суши, които понижават водните запаси за прилепите и могат да доведат до сериозна дехидратацията. Крилната мембрана на прилепите със своята огромна повърхност води до увеличени загуби на вода и надлежно до по-честа дехидратация при прилепите спрямо бозайници със сходни размери. Това може да има пагубни резултати върху типове, които населяват региони с ниски равнища на годишните превалявания. При тях не се следят акомодации свързани с съсредоточаване на урината и тези типове зависят от съществуването на непрекъснати водни запаси, наоколо до техните убежища. Отдалечаването на питателните местообитания и местата за водопой, в резултат на фрагментирането на местообитанията, води до обилни енергийни загуби и може да повлияе върху репродуктивния триумф на прилепите. Кърмещи женски създават мляко, което е формирано от 76% вода и са изправени пред огромна опасност от дехидратация. Промени във връзка с хибернацията
Начинът на живот на прилепите, обвързван със скупчването им в огромни летни и зимни колонии, ги прави изключително уязвими към нововъзникващи промени. Много прилепи са факултативни хетеротермни животни, което значи, че са способни трагично да редуцират температурата на тялото си и метаболизма си, положение известно като торпор. Торпорните положения могат да бъдат кратковременни или да продължат няколко дни. По този метод прилепите претърпяват неподходящите климатични условия и/или редуцираното количество хранителни запаси. По време на хибернация прилепите изпадат в дълги интервали на бездънен торпор, които могат да продължат няколко седмици и се редува с къси интервали на пробуждане. Прилепите изразходват към 70 – 80% от зимните си енергийни ресурси по време на излизанията си от положение на торпор. Поддържането на продължително положение на торпор е основно за оцеляването на прилепите през зимния сезон. Интензитетът на метаболизма при прилепите по време на хибернация може да падне под 5% от този през дейния сезон. Някой прилепи понижават телесната си температура до 2 ºС. Всички типове прилепи имат оптимална температура за хибернация, при която изразходването на сила е минимизирано. Прилепите, зимуващи при по-студени условия изразходват повече сила за пробуждане и по-малко по време на торпор и противоположното. Струпването в огромни колонии понижава енергийните разноски, само че усилва риска от предаване на болести. Високата мокрота в убежището понижава загубата на вода посредством изпарение, само че основава и по-добри условия за развиване на инфекции. Изборът на леговище с избрана температура зависи от размера на тялото и съответното положение на организма. Глобалните климатични промени ще окажат очебийно въздействие на държания, които директно се повлияват от температурата, каквото е и хибернацията при прилепите. Докато биоразнообразието продължава да понижава в международен мащаб, главно предизвикателство е да разберем по какъв начин световните промени в околната среда ще повлияят този развой. Така можем да предскажем и да се подготвим за последствията и бъдещите рискове за опазването на биологичното многообразие. Изменението на климата ще докара до нов напън за натурален тим. Зачестяването на сушите и рисковите събития, дължащи се на повишението на температурата, принуждава доста типове да емигрират в търсене на подобаващи условия. Загубата на местообитания и измененията в земеползването ще засилят този напън и ще лимитират придвижването на животните, както и тяхната дарба да колонизират нови територии. Дали типовете могат да отговорят на тези закани, зависи от тяхната сензитивност към измененията, способността им да се приспособяват към новите условия на околната среда, както и от скоростта и размера на смяната. Тъй като отговорите на типовете към изменящата се среда зависят от голям брой фактори, проучването им изисква композиция от способи от разнообразни научни области и дисциплини, както и дълготрайни набори от данни.