Отново за Юлия Кръстева и ДС. Този път в Ню Йоркър.
Прилежен и придирчив. Педантичен. Един от положителните - нищо, че елементарно се палел. Това е описанието на Лука Драганов - индивида на Държавна сигурност, който е предавал в писмена форма диалозите си с Юлия Кръстева в Париж.
Името му нашумя през март тази година, когато Комисията по досиетата заяви, че огромната философка и психоаналитичка Юлия Кръстева е била сътрудник на комунистическите секрети служби. Кръстева отхвърли, а един от главните причини в нейна отбрана се състоеше в това, че в досието ѝ няма нито ред, написан от нея самата (ако не броим прихванатите от Държавна сигурност персонални писма и картички).
Всичко е преразказ на думите ѝ, направен от щатни офицери на Държавна сигурност, измежду които и това запаметяващо се име - Лука Драганов, комуто Юлия Кръстева изпраща картичка през 1972 година. Пестеливият текст на гърба на картичката съдържа заричане да се обади " след празниците " и приключва с лозунга " Да живее националната власт! ".
" Опитвах се да се отърва от него "
Журналистът Димитър Кенаров обръща внимание на обстоятелството, че днешната Юлия Кръстева има много спорна реакция към целия този епизод: " В изявление от тази пролет Кръстева разгласи, че не познава никого с това име. По-късно пред " Ванити Феър " тя сподели, че е изпратила картичката, само че че написаното е било с подигравка ".
Кенаров споделя, че предложил на Юлия Кръстева своята интерпретация на събитията: " че тя по някакъв метод е работила за Държавна сигурност при започване на 1970-те, като е имала за цел да помогне на фамилията си, само че че явно не е предоставила информация, способна да навреди ". Кръстева му дала отговор по този начин: " Официално декларирам, че моето състояние не дава отговор на Вашия прочит ". Отрекла всичко, което ѝ се приписва в досието, като нарекла документите " имагинерен конструкт ". А Лука Драганов описала по този начин: " човек, който ми досаждаше (...) Опитвах се да се отърва от него ".
Един от някогашните сътрудници на Драганов го разказва по различен метод пред " Ню Йоркър " - като човек, консенсусно считан в разузнаването за " усърден и придирчив ". Кенаров прибавя усещания от персоналното кадрово дело на офицер Лука Драганов: " Докладите му са педантични, а началниците му са го считали за изключително благонадежден. В досието му Кръстева неведнъж се загатва като сътрудник Сабина ". Последното конкретизиране се среща за първи път всред стотиците изявления, отдадени на случая.
Името му нашумя през март тази година, когато Комисията по досиетата заяви, че огромната философка и психоаналитичка Юлия Кръстева е била сътрудник на комунистическите секрети служби. Кръстева отхвърли, а един от главните причини в нейна отбрана се състоеше в това, че в досието ѝ няма нито ред, написан от нея самата (ако не броим прихванатите от Държавна сигурност персонални писма и картички).
Всичко е преразказ на думите ѝ, направен от щатни офицери на Държавна сигурност, измежду които и това запаметяващо се име - Лука Драганов, комуто Юлия Кръстева изпраща картичка през 1972 година. Пестеливият текст на гърба на картичката съдържа заричане да се обади " след празниците " и приключва с лозунга " Да живее националната власт! ".
" Опитвах се да се отърва от него "
Журналистът Димитър Кенаров обръща внимание на обстоятелството, че днешната Юлия Кръстева има много спорна реакция към целия този епизод: " В изявление от тази пролет Кръстева разгласи, че не познава никого с това име. По-късно пред " Ванити Феър " тя сподели, че е изпратила картичката, само че че написаното е било с подигравка ".
Кенаров споделя, че предложил на Юлия Кръстева своята интерпретация на събитията: " че тя по някакъв метод е работила за Държавна сигурност при започване на 1970-те, като е имала за цел да помогне на фамилията си, само че че явно не е предоставила информация, способна да навреди ". Кръстева му дала отговор по този начин: " Официално декларирам, че моето състояние не дава отговор на Вашия прочит ". Отрекла всичко, което ѝ се приписва в досието, като нарекла документите " имагинерен конструкт ". А Лука Драганов описала по този начин: " човек, който ми досаждаше (...) Опитвах се да се отърва от него ".
Един от някогашните сътрудници на Драганов го разказва по различен метод пред " Ню Йоркър " - като човек, консенсусно считан в разузнаването за " усърден и придирчив ". Кенаров прибавя усещания от персоналното кадрово дело на офицер Лука Драганов: " Докладите му са педантични, а началниците му са го считали за изключително благонадежден. В досието му Кръстева неведнъж се загатва като сътрудник Сабина ". Последното конкретизиране се среща за първи път всред стотиците изявления, отдадени на случая.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ