Чернобил - истина, която никога няма да бъде разказана
Приключи един от най-обсъжданите в последно време сериали – „ Чернобил ” на HBO, който се намести преди всичко в рейтингите на IMDb с оценка 9.6 от 10. По време на излъчването му мнозина си задавахме въпроса по какъв начин той се приема от съветските фенове и отговорите не са извънредно изненадващи: някои го правят оценка като талантлив, до момента в който други са на мнение, че това е огромно преувеличаване на действителните събития, случили се в Чернобил през 1986 година.
Представяме ви изявление с Владимир Михайлов, ръководител на красноярския съюз „ Чернобил ”, джентълмен на ордена на храбростта - премия, която получава за присъединяване си в спешната разпродажба на АЕЦ Чернобил.
Владимир Михайлов е изпратен на спешна разпродажба през декември 1986 година, когато е едвам на 33 години. С енергетиката няма нищо общо, откакто се връща от армията, записва история. Понякога пращали него, както и доста други на спомагателни подготовки за химик, а през декември същата година Владимир получава ненадейно уведомление.
Ще ни разкажете ли по-подробно за известието, което получихте?Къде ме изпращат - никой не сподели авансово, само че започваше да ми излиза наяве накъде отиват нещата. Вече всички знаеха за случилото се. Преминах здравна комисия - бях на 100% кадърен. Връчиха ми една торба и билет, а на идващия ден към този момент пътувах към мястото на повредата. Аварийната разпродажба на АЕЦ Чернобил продължи от 1986 година до 1990 година От Красноярския край за целия интервал изпратиха 2539 души като болшинството - през първите две години, най-тежките и рискови. Към днешни дни, от тях останаха живи 1324 души, от които половината са инвалиди. Средната възраст на умрелите е 42 години.
Сериалът е прекрасен. За разлика от многото филми за нас, които не можеш да гледаш без да се разревеш от смях, този се придържа значително към истината. Разбира се, има пресилени моменти, само че без художествена небивалица няма по какъв начин. Като цяло, концепцията е предадена добре: излиза наяве по какъв начин хората вземаха решения, по какъв начин се бягаше от отговорност, по какъв начин се прикриваха детайлностите от събитията.
Какво се случи, когато централата избухна?В града никой не беше схванал какво се случва. На 27 април, денят след повредата, беше неделя. Хората се разхождаха умерено из града, майките бутаха количките си, а децата тичаха нехайно по парковете. Реално, невероятно беше даже да се оповести толкоз бързо за протичащото се. Все отново, след няколко часа всичко бе по този начин проведено, че жителите да изоставен мястото. Жалко, красивото градче се беше трансформирало в пустота. При евакуацията доста от хората бяха изгубили връзка с познатите си, като бяха откарани в разнообразни региони без авансово да знаят къде ги отпращат.
Съдейки по сериала, на атомната електроцентрала дори не са били открити мощни дозиметри. Как е допустимо такова нещо- било ли е по този начин?Да, факт е, че такива нямаше. Никой не е очаквал, че това, което се случи, е допустимо. Такива дозиметри се появиха едвам, когато на мястото пристигнаха пожарните служби.
Във кино лентата военачалник Пикалов слага дозиметър на кола, влиза в опустошения енергоблок и споделя, че равнището на радиация там е 15 000 рентгена. Колко са показвали ДП-5 на територията към станцията?Това за Пикалов в действителност е правилно. Но по отношение на територията - на няколко метра по-далеч мощното излъчване намаляваше.
Какъв беше режимът на работа?Всяка заран ставахме в 5, към 7 часа отивахме на мястото, връщахме се късно вечер. Едва след среднощ приключвахме с планирането на идната работа. На идващото утро всичко се повтаряше отначало.
Фактически, работата ви е била денонощна?Да, стига да работехме! Работиш за малко, а по-късно чакаш другите, и по този начин. Например, измерваме радиация на някаква територия и пресмятаме, че на това място не може да се работи повече от 30 минути без отмора. Докато една група работи, останалите стоят в профил и чакат. Ясно е, че никой няма да разреши да кара служащите към мястото на дребни групи- стоварваха ни всички и се редувахме. Тръгвахме от обекта едвам когато всички са завършили.
Излиза, че хората са се излагали на радиация даже тогава, когато е можело това да бъде избегнато?Наистина, липсваше добра организация. Тогава си мислех: боже, какво се е случвало на война, в случай че даже в мирни условия се отнасят по подобен метод с хората? Всеки от нас имаше на себе си устройство. Сутрин ни го даваха, а вечер го взимаха назад. Специалисти пресмятаха какъв брой радиация е натрупал всеки. Ако резултатът бе над границата, просто се преместваше с някоя цифра наляво, и готово, казусът беше решен.
Колко време прекарахте там?Четири месеца. На последния месец към този момент бях достигнал оптималната доза, трябваше да ме изпратят вкъщи. Нямаше кой да пристигна на мое място, по тази причина не ме пуснаха.
Какво значи, че е нямало подмяна, в случай че всеобщо са призовавали хората?На мое място трябваше да пристигна офицер по химическа отбрана. Не знам каква беше повода за толкоз доста време да не намерят различен. Но имах ли избор? Разберете, беше като на война.
Как тази работа се отрази на здравето ви?Бих споделил, че от този миг нататък радиацията е вътре в мен, в костите, в тъканта и един господ знае къде още. Какви ли процеси произтичат в организма ми - не желая и да знам. Когато починем, ще има лекари, които да проучват телата ни. До някаква степен ние сме опитни зайчета. Всички, които останахме измежду живите и не сме инвалиди, боледуваме, както и другите хора, единствено че доста по-остро и по-често. Спомням си, когато ни подбираха, взимаха най-здравите, какъвто бях и самият аз. А няколко години откакто всичко завърши, започнаха да умират доста хора. Бяха 90-те години, нямаше и време да се лекуваме, въпреки всичко имахме фамилии, които трябваше да изхранваме. Като цяло за здравето си се грижеха единствено тези, които нямаха избор.
За основните герои на сериала е значимо освен да се оправят с повредата, за тях е доста значимо да схванат какви са аргументите, които са я провокирали, с цел да могат да предотвратят повторна покруса... и най-важното, да схванат било ли е това неточност на личния състав или неточност в структурата на реактора. Коя версия ви се коства по-реална?Мога да осъждам единствено по материалите, които съм чел. Версиите за съдбовния опит са доста. Знае се, че личният състав на станцията е бил доста млад, а един от най-опитните експерти е отказал той да се организира по време на неговата промяна. Не е считал, че подобен опит въобще би трябвало да се реализира. Но за Анатоли Дятлов, заместител на основния инженер по употреба на АЕЦ, най-важно е било той да се организира и да получат резултати,без значение на каква цена.
В сериите има епизод, в който поради радиацията, изпратените за разчистване на площадката на реактора машини, стартират да отхвърлят... Така беше, нито японската, нито немската електроника не бяха способни да устоят на такава радиация. Работеха хора, техниката издъхна.
Владимир Алексеевич, по какъв начин мислите, в случай че, не дай боже, в наши дни се случи нещо сходно, още веднъж ли биха останали покрити и неизказани обстоятелства, неоправдани жертви?
Да се прикрие нещо такова, в наши дни, коства ми се, е невероятно. А да се съберат по неотложност хора и да се изпратят по този начин, ще бъде доста по-сложно. Тогава всичко беше надалеч по-просто: имаше закон за войнишкото дело- споделят ти, че би трябвало да отидеш някъде и ти просто го правиш, без непотребни въпроси.
Колко хора са взели участие в ликвидацията на АЕЦ Чернобил?И тук точни данни няма. Цифрите варират сред 600 хиляди и 800 хиляди души. Но има и такава информация: когато още в руско време ни даваха ликвидаторски удостоверения, имаше общо към 2 млн. такива. Всички бяха раздадени. От друга страна, познати украинци разказваха, а от тях на мястото имаше извънредно доста, че кашон водка можело да се купи такова уверение... Части от архивите към този момент от дълго време са унищожени. Не знам дали в миналото цифрата на участвалите ще бъде посочено.
Източник
Превод: Елена Колева
Представяме ви изявление с Владимир Михайлов, ръководител на красноярския съюз „ Чернобил ”, джентълмен на ордена на храбростта - премия, която получава за присъединяване си в спешната разпродажба на АЕЦ Чернобил.
Владимир Михайлов е изпратен на спешна разпродажба през декември 1986 година, когато е едвам на 33 години. С енергетиката няма нищо общо, откакто се връща от армията, записва история. Понякога пращали него, както и доста други на спомагателни подготовки за химик, а през декември същата година Владимир получава ненадейно уведомление.
Ще ни разкажете ли по-подробно за известието, което получихте?Къде ме изпращат - никой не сподели авансово, само че започваше да ми излиза наяве накъде отиват нещата. Вече всички знаеха за случилото се. Преминах здравна комисия - бях на 100% кадърен. Връчиха ми една торба и билет, а на идващия ден към този момент пътувах към мястото на повредата. Аварийната разпродажба на АЕЦ Чернобил продължи от 1986 година до 1990 година От Красноярския край за целия интервал изпратиха 2539 души като болшинството - през първите две години, най-тежките и рискови. Към днешни дни, от тях останаха живи 1324 души, от които половината са инвалиди. Средната възраст на умрелите е 42 години.
„ Когато министър Ефим Славски почнал да изнася отчет във връзка случилото се, апропо загатнал, че в Чернобил имало някаква повреда, само че тя надалеч няма да прекъсне развиването на атомната енергетика ” споделя ученият Валери Легасов.Владимир Алексеевич, какво мислите за сериала „ Чернобил ”, до каква степен е достоверен?
Сериалът е прекрасен. За разлика от многото филми за нас, които не можеш да гледаш без да се разревеш от смях, този се придържа значително към истината. Разбира се, има пресилени моменти, само че без художествена небивалица няма по какъв начин. Като цяло, концепцията е предадена добре: излиза наяве по какъв начин хората вземаха решения, по какъв начин се бягаше от отговорност, по какъв начин се прикриваха детайлностите от събитията.
Какво се случи, когато централата избухна?В града никой не беше схванал какво се случва. На 27 април, денят след повредата, беше неделя. Хората се разхождаха умерено из града, майките бутаха количките си, а децата тичаха нехайно по парковете. Реално, невероятно беше даже да се оповести толкоз бързо за протичащото се. Все отново, след няколко часа всичко бе по този начин проведено, че жителите да изоставен мястото. Жалко, красивото градче се беше трансформирало в пустота. При евакуацията доста от хората бяха изгубили връзка с познатите си, като бяха откарани в разнообразни региони без авансово да знаят къде ги отпращат.
„ Разбирах, че градът се изтегля вечно. Но да оповестя на хората такава вест - нямах сили. Беше ясно, че в случай че хората схванат, то евакуацията щеше да се проточи прекомерно дълго, а радиацията беше извънредно висока, с цел да позволим такова нещо. Екипът се съгласи с мен, че най-добре е тази информация да се спести ” - спомня си Валери Легасов.
Съдейки по сериала, на атомната електроцентрала дори не са били открити мощни дозиметри. Как е допустимо такова нещо- било ли е по този начин?Да, факт е, че такива нямаше. Никой не е очаквал, че това, което се случи, е допустимо. Такива дозиметри се появиха едвам, когато на мястото пристигнаха пожарните служби.
Във кино лентата военачалник Пикалов слага дозиметър на кола, влиза в опустошения енергоблок и споделя, че равнището на радиация там е 15 000 рентгена. Колко са показвали ДП-5 на територията към станцията?Това за Пикалов в действителност е правилно. Но по отношение на територията - на няколко метра по-далеч мощното излъчване намаляваше.
„ Още с първия полет се виждаше, че реакторът е изцяло опустошен. Мощността на гърмежа, доколкото можех да оценя, се равняваше на от три до четири тона тринитротолуол в тротилов еквивалент ” - по спомените на Валери Легасов.
Какъв беше режимът на работа?Всяка заран ставахме в 5, към 7 часа отивахме на мястото, връщахме се късно вечер. Едва след среднощ приключвахме с планирането на идната работа. На идващото утро всичко се повтаряше отначало.
Фактически, работата ви е била денонощна?Да, стига да работехме! Работиш за малко, а по-късно чакаш другите, и по този начин. Например, измерваме радиация на някаква територия и пресмятаме, че на това място не може да се работи повече от 30 минути без отмора. Докато една група работи, останалите стоят в профил и чакат. Ясно е, че никой няма да разреши да кара служащите към мястото на дребни групи- стоварваха ни всички и се редувахме. Тръгвахме от обекта едвам когато всички са завършили.
Излиза, че хората са се излагали на радиация даже тогава, когато е можело това да бъде избегнато?Наистина, липсваше добра организация. Тогава си мислех: боже, какво се е случвало на война, в случай че даже в мирни условия се отнасят по подобен метод с хората? Всеки от нас имаше на себе си устройство. Сутрин ни го даваха, а вечер го взимаха назад. Специалисти пресмятаха какъв брой радиация е натрупал всеки. Ако резултатът бе над границата, просто се преместваше с някоя цифра наляво, и готово, казусът беше решен.
Колко време прекарахте там?Четири месеца. На последния месец към този момент бях достигнал оптималната доза, трябваше да ме изпратят вкъщи. Нямаше кой да пристигна на мое място, по тази причина не ме пуснаха.
Какво значи, че е нямало подмяна, в случай че всеобщо са призовавали хората?На мое място трябваше да пристигна офицер по химическа отбрана. Не знам каква беше повода за толкоз доста време да не намерят различен. Но имах ли избор? Разберете, беше като на война.
Как тази работа се отрази на здравето ви?Бих споделил, че от този миг нататък радиацията е вътре в мен, в костите, в тъканта и един господ знае къде още. Какви ли процеси произтичат в организма ми - не желая и да знам. Когато починем, ще има лекари, които да проучват телата ни. До някаква степен ние сме опитни зайчета. Всички, които останахме измежду живите и не сме инвалиди, боледуваме, както и другите хора, единствено че доста по-остро и по-често. Спомням си, когато ни подбираха, взимаха най-здравите, какъвто бях и самият аз. А няколко години откакто всичко завърши, започнаха да умират доста хора. Бяха 90-те години, нямаше и време да се лекуваме, въпреки всичко имахме фамилии, които трябваше да изхранваме. Като цяло за здравето си се грижеха единствено тези, които нямаха избор.
За основните герои на сериала е значимо освен да се оправят с повредата, за тях е доста значимо да схванат какви са аргументите, които са я провокирали, с цел да могат да предотвратят повторна покруса... и най-важното, да схванат било ли е това неточност на личния състав или неточност в структурата на реактора. Коя версия ви се коства по-реална?Мога да осъждам единствено по материалите, които съм чел. Версиите за съдбовния опит са доста. Знае се, че личният състав на станцията е бил доста млад, а един от най-опитните експерти е отказал той да се организира по време на неговата промяна. Не е считал, че подобен опит въобще би трябвало да се реализира. Но за Анатоли Дятлов, заместител на основния инженер по употреба на АЕЦ, най-важно е било той да се организира и да получат резултати,без значение на каква цена.
В сериите има епизод, в който поради радиацията, изпратените за разчистване на площадката на реактора машини, стартират да отхвърлят... Така беше, нито японската, нито немската електроника не бяха способни да устоят на такава радиация. Работеха хора, техниката издъхна.
Владимир Алексеевич, по какъв начин мислите, в случай че, не дай боже, в наши дни се случи нещо сходно, още веднъж ли биха останали покрити и неизказани обстоятелства, неоправдани жертви?
Да се прикрие нещо такова, в наши дни, коства ми се, е невероятно. А да се съберат по неотложност хора и да се изпратят по този начин, ще бъде доста по-сложно. Тогава всичко беше надалеч по-просто: имаше закон за войнишкото дело- споделят ти, че би трябвало да отидеш някъде и ти просто го правиш, без непотребни въпроси.
Колко хора са взели участие в ликвидацията на АЕЦ Чернобил?И тук точни данни няма. Цифрите варират сред 600 хиляди и 800 хиляди души. Но има и такава информация: когато още в руско време ни даваха ликвидаторски удостоверения, имаше общо към 2 млн. такива. Всички бяха раздадени. От друга страна, познати украинци разказваха, а от тях на мястото имаше извънредно доста, че кашон водка можело да се купи такова уверение... Части от архивите към този момент от дълго време са унищожени. Не знам дали в миналото цифрата на участвалите ще бъде посочено.
Източник
Превод: Елена Колева
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ