Народното събрание прие удължителен закон за държавния бюджет през 2026 г., с което сложи край на месеци на преговори и протести. Това е четвъртият подобен акт след пандемията, осигуряващ временна финансова стабилност в условията на политическа нестабилност след последните избори.
Служебното правителство първоначално предложи замразяване на заплатите в бюджетната сфера, за да се избегнат прекомерни разходи. Този вариант предизвика остри реакции и протести, като се аргументираше, че удължителният закон не трябва да формира политика по доходите.
В хода на дебатите парламентът, под влияние на опозиционни предложения, прие компромисно решение. Заплатите в публичния сектор ще бъдат индексирани еднократно с годишната инфлация – ориентировъчно 5-5,5%. Това е по-консервативен подход от алтернативни идеи за 10% хоризонтално увеличение.
Експертът Петър Ганев от Института за пазарна икономика оценява решението положително. „На фона на първоначалните предложения, крайният резултат е добър“, отбелязва той, подчертавайки избягването на данъчни повишения и свръхразходи от автоматични механизми.
Удължителният закон поддържа функционирането на държавата, без да влошава фискалното салдо. Той не решава обаче структурни проблеми като ефективност на разходите и дългосрочна консолидация.
Бъдещото редовно правителство ще трябва да предприеме реформи в Закона за публичните финанси, за да се предотврати злоупотреба с удължителни мерки. Засега бюджетната суматоха е овладяна, но предизвикателствата остават за 2026 г.
