Приказна изложба в Библиотеката на Бургас
Приказна галерия за дребни и огромни ще бъде открита на 7 октомври 2023 година (събота) от 11 часа в Новата Библиотека на Бургас. Художниците, аниматори, създатели на комикси Пенко и Сотир Гелеви, ще чакат дружно със своите герои всички любопитни, по какъв начин се случват рисуваните книги и филми. Ще бъдат експозирани рисунки за техни анимационни филми, с които двамата създатели ще покажат образно, част от работата по изработка на един анимационен филм.
Срещата ще бъде незабравима и за възрастните, и за децата и ще даде взор към „ кухнята “ зад сбъдването на рисуваните ленти. Входът е свободен, като изложбата ще може да бъде прегледана до 13.10.2023 година в това число. Събитието е част от афиша на VI Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който се провежда от Гранд хотел и СПА Приморец.
Истинско събитие за България, двамата създатели Пенко и Сотир Гелеви водят борба на малко известни фронтове. Сбъдват лични илюстрирани книги и анимирани филми, пишат текстовете за тях, извършват и всичко друго належащо – и влизат в ролята на продуценти – тъй като такива в България има доста малко, изключително що се отнася до поддръжка за точно тези жанрове.
„ Трябва да се престане да се дели киното на анимация и неанимация. Почти всички считат, че щом е анимация, тя е за деца и прочие Ако един филм е прекрасен, няма значение по какъв начин е изработен “ – споделя Сотир и добавя: „ Най-добре е, когато методът на описване е най-подходящия за дадената история “ и „ Винаги е имало забавни създатели, през последните години също имаме положителни аниматори, които вършат доста забавни филми. “ Пенко добавя: „ Надявам се да се появяват от ден на ден български комикси. “
Защо и по какъв начин се става аниматор в България, мъчно ли е това занимание и какво стои зад него като труд, старания и креативен план, какво ново замислят братята с лъвски сърца и моливи, четки, таблети в ръка, които не се опасяват да творят това, което обичат и сега търсят финансиране за новия си план за пълнометражен анимационен филм за деца с работно заглавие „ Летящо кралство “, четете надолу.
Вие сте илюстратори, аниматори, създатели на комикси, графични дизайнери - кое е първото и " най-вашето " от всички поприща?
Пенко:
Най-първото е рисуването. Винаги съм рисувал. Преди време открих рисунка, която съм правил като четиригодишен, и тя несъмнено не е от първите. Не съм се насочвал към рисуването, само че постоянно съм знаел, че то е това, с което се занимавам. Оттам и се появиха и останалите ми занимания, които до едно са свързани с него.
Сотир:
Правенето на филми (особено на анимационни) е нещо, което одобрявам. Когато приключих междинното учебно заведение, направих един къс филм на име „ Пилето “, напълно любителски, в киноклуба на учебното заведение за Сценични фрагменти. Г-н Костов, ръководителят на клуба, го изпрати на фестивал в град Русе през 1982 и завоювах премия (още си я вардя – едно керамично кръгче с диаметър шест сантиметра с усмихнато личице на него). Там го видя Стоян Дуков и ме предложения да направя кино лентата (този път професионално) в неговия креативен колектив в Анимационната студия в Киноцентъра. Филмът имаше забавна реализация – беше на „ Филмфест “ в Берлин през 1984 година, а по-късно взе „ Златин гълъб “ в Лайпциг.
Но както споделя Пенко – рисуването е в основата.
Кои от разноликата си и богата тайфа герои ще визиите на Порт Прим Арт Фест?
Пенко:
Направихме галерия с концептуални рисунки за наши анимационни филми. Има и някои подготвени рисунки, които са част от филмите. Чрез тях ще може да видите част от процеса по основаването на анимационен филм.
Ако би трябвало да извършите комикс за Бургас и неговите жители, кой би бил основният воин?
Пенко:
Трудно ми е да отговоря. Не зная доста за Бургас и неговите жители. Като дете съм бил на гарата в Бургас два или три пъти и от този момент не съм идвал тук.
Сотир:
Имам един другар от Бургас, бяхме дружно възпитаници. Той е най-сръчният човек, който съм срещал. Когато някой прави нещо, без значение какво, моят другар незабавно стартира да дава препоръки по какъв начин работата да се свърши по най-хубавия метод. Непоносим досадник! Но когато му кажеш: „ Като толкоз доста знаеш, направи го ти! “ Тогава той се захваща и свършва работата по най-хубавия метод.
Преди години ме научи да върша калъпи за гипсови отливки на скулптури и да шия панталони. Типичен бургазлия и безспорен досадник.
Става за воин на комикс.
Кога избрахте комикса и анимацията или пък те си избраха вас?
Пенко:
Аз станах илюстратор и художник на комикси, когато нашият чичо Панайот Гелев издаваше детския вестник „ Венче “ и ме предложения да рисувам по две страници комикс във всеки брой. Тогава приспособих и нарисувах „ Книга за джунглата “ за него. Беше при започване на 90-те. По-късно издадохме този комикс в обособен албум със заглавие „ Маугли “.
С анимацията стана естествено. Аз не съм тъкмо аниматор, върша модели и рисувам герои и фонове, както ще видите в изложбата ни. Преди доста години, когато се появи програмата Zbrush, нашият другар и сътрудник Благой Димитров, с който работим дружно, ми я сподели и аз взех решение да се науча да работя на нея. Докато я изучавах, направих поредност от същества. Решихме, че с тях може да стане филм и по този начин направихме първия ни общ филм „ Дорога ”. След това продължихме да вършим още филми.
Сотир:
През 1985 година списание „ Дъга “ беше едно от дребното места по това време, където те допускаха да работиш поради качествата ти, а не по други аргументи. Нарисувах страничка с една много глупава история, само че Жоро Гъделев (художествения редактор на списанието) я хареса. Предложи ми да си избера някоя книга и да я приспособявам за комикс. По това време доста харесвах “Билбо Бегинс ”, четох я в гимназията и по-късно постоянно я препрочитах (така е и до през днешния ден!). Разработих типажите и започнах да я рисувам, като самичък пишех и сюжетите. Адаптирането на книга за комикс е характерна работа, тъй като историята би трябвало да се редуцира и преработи, с цел да се опише със средствата на жанра – с рисунки и разговор. Донякъде наподобява на акомодацията за кино, а рисуването на поредицата прилича правенето на сториборд. Сега бих я нарисувал по различен метод, само че тогава задачата ми беше да направя комична поредност и по тази причина стилът е подобен.
Първите си анимационни опити направих на 13-14 години. Един другар имаше 8-милиметрова камера с лента, която снимаше покадрово и направих едно пластилиново филмче кадър по кадър. Пластилиновите филми станаха съвременни десетина години по-късно, приказваме за 1974 година, много от дълго време.
Ваш преподавател е изключителният пейзажист Георги Ковачев. Какво ви даде той и до каква степен е значимо от кого се учиш на поминък?
Пенко:
Аз бях доста дребен, когато започнах да отивам на уроци при него, единайсет или дванайсетгодишен. Прекарвах в ателието му всяка събота и неделя. Рисувах доста, само че и доста часове прекарвахме в диалози, доколкото помня, главно за изкуство. Тогава стартира моето систематично и дълготрайно образование. От такова образование научаваш, че нашата работа изисква време. Не се учи бързо. Трябва време, с цел да научиш ръката си да предава концепциите ти. Анатомия, вероятност, придвижвания. Трябва време да започнеш да разбираш хората. Да преживееш наслади, страдания, любови, разочарования, с времето ставаш все по-добър в това, което правиш.
Сотир:
От него се научих да не разгадавам на ентусиазъм, което да ме озари свише.
Къде и по какъв начин рисувате? Може ли сюжет-скица да се случи в кварталното кафене примерно? Трябват ли специфични условия с цел да сработи вдъхновението?
Пенко:
В ателието, в офиса или у дома - както желаеме можем да го назовем. В кварталното кафене не рисувам. Освен това не обичам да излизам доста и по тази причина съм устроил работното си място в къщи. Но имам няколко разнообразни стола, които променям. Не разгадавам на ентусиазъм. Правя много продължителна подготовка, когато ще илюстрирам книга или ще рисувам комикс. Предварително създавам съвсем всички герои, изобретявам им костюмите, аксесоарите. Правя рисунки на архитектура, мебели, оръжия. Понякога за комиксите върша 3D портрети на главните герои, с цел да ми е по-лесно при рисуването.
И едвам когато се усещам напълно убеден стартирам главната работа. Обикновено стартирам от началото, от първата нужна картинка и не преставам нататък. Много съм припрян да завърша това, което съм почнал и по тази причина нормално работя бързо, не се разпръсквам с други неща, не понечвам друга работа, която да свърша паралелно на главната. Неудобно е от време на време, тъй като работата по някоя книга лишава месеци.
Сотир:
Рисувам, когато се постанова. Това лято работих над концептуален сториборд за новия ни план за пълнометражен филм. За месец и 10 дни нарисувах към четиристотин илюстрации. Палецът на дясната ми ръка изтръпна от молива и до момента го чувствам като непознат. Ще се наложи да отивам на невролог.
На кого разказвате приказки в действителния живот, не през книгите и лентите, а по старомодния метод, с думи?
Пенко:
На всеки, подготвен да слуша.
Сотир:
Ние с Пенко работим в обособени работни места, които са на двеста метра едно от друго. Всеки ден, като привършим с настоящите задания, излизаме на една дълга разходка, която ни е нещо като заседание. Докато се разхождаме, проучваме обстановката, дефинираме какви задания би трябвало да подхванем и си ги разпределяме между тях. Така се появяват и нови хрумвания за филми, книги и прочие Когато се приберем, прилежно си протоколирам всичко, с цел да не го забравим (което се е случвало).
Когато концепциите придобият компактност, ние ги описваме на нашите другари. По тяхната реакция ревизираме дали концепциите имат някаква стойност и дали има смисъл да ги създаваме. Нашите другари са хора с усет и ние доста разчитаме на тяхната преценка.
Дълъг ли беше пътят от " Дъга " до " Флорентинска нощ " и накъде продължава той?
Пенко:
Аз не съм взел участие в списание „ Дъга “. Бях още дребен тогава. Започнах да работя като професионален художник, тъкмо когато „ Дъга “ престана да съществува. Така че за мен от този момент до в този момент беше дълъг път. Целият ми път. Нямам визия накъде продължава и къде ще ме води.
Сотир:
Голямата смяна в нашия живот са технологиите, които се развиват непрестанно. И нещата непрестанно се трансформират. От кино лентата „ Пилето “ и списание „ Дъга “ изминаха съвсем четирийсет години и съвсем всичко се промени. Промених се и аз. Технологиите ни дадоха доста нови принадлежности, с които да боравим и значително улесниха чисто индустриалните процеси. За да се направи филм като „ Флорентинска нощ “, през 1982-ра бяха нужни към 120 души екип и време от най-малко пет години здрава работа. Сега екипът ни се състои от трима-четирима души и още десетина, които се включват спорадично за дни, а от време на време единствено за часове. Това значи, че в този момент сме по-независими и по-бързо можем да превърнем концепциите, които имаме в нещо материално, което може да бъде гледано от доста хора. Но не значи, че всичко е по-лесно. Творческото изпитание си остава същото, а от хората, които вземат участие в работата, се изискват доста повече знания и умения.
В момента се опитваме да намерим финансиране на новия ни план за пълнометражен анимационен филм, който е с работно заглавие „ Летящо кралство “. Той е предопределен за деца и е кондензиран с завършения.
По-лесно ли е, когато отговаряш за всичко – от историята до сбъдването ѝ в картини или по-лесно се облича в облици непознат текст?
Пенко:
За мен е все едно, само че ми е по-приятно да вършим напълно наши си неща, без значение дали са книги или филми.
Сотир:
Когато се постанова да отговаряш за всичко, това си е продуцентство.
Нашата страна е релативно дребна и доста неща не е допустимо да съществуват. Например не може да се направи филм, който в границите на страната да си върне бюджета, а по-късно да завоюва. За да се случи сходно нещо, съгласно статистиката, страната би трябвало да има сред 50-70 милиона поданици. Това значи, че не може да съществува киноиндустрия в същинския смисъл на думата. Затова нашето кино не може без държавни дотации, колкото и дребни да са те.
Поради всичко това, доста мъчно могат да съществуват професионални продуценти. Тези хора у нас се броят на пръсти. Затова ние сме принудени да продуцираме личните си филми – просто не си плащаме за тази активност (а работата не е по никакъв начин малко) и по този начин можем да се оправим. За страдание, тъй като ролята на продуцента е доста значима в киното и зад всеки прекрасен филм в света стои доста сериозен продуцент, който по насила от време на време е създателят.
По сходен метод стоят нещата и с книгоиздаването. Нито един издател не пожела да се заеме с нашите книги за чобанинът Никодим и неговият козел, по тази причина ги издадохме сами, с малко помощ от страната. И си ги харесваме.
Имат ли героите ви прототипи или просто чакат да ги извадите от въображението си, да ги " положите " на листа и сами стартират да беседват и да водят сюжета напред?
Пенко:
Някои имат, множеството не. По-често ги построяваме последователно. Предполагам, че по някакъв метод във всеки воин вкарваме черти на хора, които познаваме или най-малко знаем нещо за тях.
Но в никакъв случай не ги оставяме сами да водят сюжета. Разбира се, когато измислиш характера на някой воин, можеш да предскажеш по какъв начин ще реагира на дадена обстановка.
Сотир
Ако някой се интересува, в мрежата има доста управления за това, по какъв начин да изградим воин от рисувана история. В общи линии са правилни и потребни. От друга страна всеки създател си има личен способ за основаване на характери и типажи. В случая с албума АРАКЕЛ подходихме по следния метод (специално за основния герой): Двамата с Пенко се замислихме по какъв начин да наподобява. Героят ни беше арменец, а кой е може би най-известният арменец на света? Шарл Азнавур, несъмнено! И по този начин взехме решение да наподобява като младия Шанур Азнавурян, както е същинското му име. Събрахме фотоси и Пенко направи тримерен модел на главата му в три възрасти – в детска, млада и приблизително възраст.
С литературните герои нещата са по-различни.
Например сюжетът на „ Флорентинска нощ “ е по Хайне и по Жерар дьо Нервал. Искахме да създадем сантиментален филм, а те са каймака на романтизма. Намерихме неща, писани от тях. Повестта на Хайне е издавана в България през 1932 година и мисля, че от този момент никой не я е и чел. Той е направил опит да напише разказ, само че не е съумял. Текстът на Дьо Нервал е роман. Разбира се, ние сме доста надалеч от първоизточниците и сме взели единствено есенцията. Историите са напълно разнообразни, с разнообразни заключения и внушения.
Работите по доста забавни планове като лентата " Хартиен минотавър ". Бихте ли разказали малко повече за нея и по кое време и къде да я чакаме?
Сотир:
Това е филм на режисьорката Мария Николова, с която ние непрестанно работим.
Този план носи пробен дух, като се почне още от написването на сюжета и се стигне до крайния резултат, в който са обединени напъните на художници и аниматори.
Относно техническите способи за основаването на този филм, можем да кажем, че той ще бъде основан по стоп-моушън технология, посредством покадрово снимане на обекти в действителна среда. Фазите на анимираните герои ще са отпечатани на твърда хартия и по-късно лазерно изрязани. Това е голяма по размер работа, тъй като става въпрос за към 25 000 изрязани фигури, които би трябвало да бъдат снимани покадрово.
В работата по анимацията ще комбинираме съвсем всички модерни похвати, като се почне от класическата анимация, снимането на действителни обекти, триизмерна анимация, изрезкова анимация и класическата куклена анимация.
Надяваме се до три-четири месеца този кино лентата да е реалност.
Да чакаме ли издания с нови завършения на Илийчо или пък Никодим и козела?
Пенко:
Не съм напълно сигурен, всичко може да се случи, само че най-вероятно няма да има нови книги тъкмо с тези герои. Имаме други хрумвания с нови герои, които желаеме да изпълним.
Съоснователи сте на секция " Комикс " в СБХ. Планирате ли обща работа с българските си сътрудници, в положително здраве ли е и накъде се движи българският комикс?
Пенко:
Надявам се да се появяват от ден на ден български комикси. Сега заглавията са повече от преди няколко години и ми се ще да мисля, че и ние имаме някаква заслуга за това. Преди повече от 10 години, дружно с още няколко художници, създадохме групата „ Проектът Дъга “ тъкмо за да разпространяваме комиксите.
Сотир:
Рисуваните истории са способ да разкажеш една история. Някои истории могат да бъдат разказани по този метод, други не. Най-добре е, когато методът на описване е най-подходящия за дадената история. Комиксът или графичната новела са литературна форма, която навлиза в актуалната просвета с невероятната си гъвкавост и опциите, които дава на създателите. Тя покрива всички вероятни литературни жанрове, а и някои междужанрови пространства.
Поради доста справедливи аргументи, които ми е мъчно да изредя небрежно, културата на рисуваните истории у нас занапред има да се развива. В предишното има някои забавни образци (като списание „ Дъга “, което излизаше в тираж от 300 000 броя), които са доста любопитни от обществена и културологична позиция. Ние направихме документален филм, който се назовава „ Дъга – разкази в картинки “ (реж. Мария Николова), в който се опитахме да изследваме казуса.
Златната епоха на комиксите в света е отминала от преди трийсетина и повече години, а у нас няма изгледи да стартира. Но това не значи, че няма развиване. За последните двайсет години в Европа новите заглавия на комикси и графични романи са нарастнали 10 пъти, само че въпреки това тиражите са паднали също неведнъж. Това събитие е разумно ненапълно, изключително като се прегледа през призмата на осведомителните технологии, само че също е въпрос на дълъг диалог.
Кое ви въодушевява и коя история бихте желали да разкажете още?
Пенко:
Както се загатна нагоре, не разчитаме на ентусиазъм. Ние кроим проекти. Имаме няколко сюжета за филми, както и няколко сюжета за книги, над които работим.
Има ли място българското анимационно кино на международната сцена и потребно ли му е да е там?
Сотир:
Не съм уверен, че българската анимация е била изключително сполучлива по всяко време било. Това си е локална легенда, която произлиза от едни други времена. Винаги е имало забавни създатели, през последните години също имаме положителни аниматори, които вършат доста забавни филми. Свилен Димитров е превъзходен образец. Или „ Компот колектив “, които карат хора, които не са се занимавали с анимация да стартират да се занимават и стават забавни опити, или Аспарух Петров, който взе много награди в последно време, напълно справедливо.
Трябва да се престане да се дели киното на анимация и неанимация. Почти всички считат, че щом е анимация, тя е за деца и прочие Ако един филм е прекрасен, няма значение по какъв начин е изработен. И не би трябвало да мерим всичко с авансово разграфен критерий. Технологиите работят в тази посока и към този момент мъчно разграничаваме похватите и методите на анимацията от тези на игралното кино. Което е хубаво, тъй като създателите би трябвало да се концентрират върху концепциите и посланията и съгласно тях да избират методите, посредством които да ги материализират. За наша наслада, това към този момент е допустимо.
---
Пенко и Сотир Гелеви ще ви чакат дружно с част от приказните си герои на 7 октомври 2023 година (събота) В Новата Библиотека на Бургас. Елате да видите по какъв начин се случват българските анимационни филми. Входът е свободен, всички са добре пристигнали.
Срещата ще бъде незабравима и за възрастните, и за децата и ще даде взор към „ кухнята “ зад сбъдването на рисуваните ленти. Входът е свободен, като изложбата ще може да бъде прегледана до 13.10.2023 година в това число. Събитието е част от афиша на VI Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който се провежда от Гранд хотел и СПА Приморец.
Истинско събитие за България, двамата създатели Пенко и Сотир Гелеви водят борба на малко известни фронтове. Сбъдват лични илюстрирани книги и анимирани филми, пишат текстовете за тях, извършват и всичко друго належащо – и влизат в ролята на продуценти – тъй като такива в България има доста малко, изключително що се отнася до поддръжка за точно тези жанрове.
„ Трябва да се престане да се дели киното на анимация и неанимация. Почти всички считат, че щом е анимация, тя е за деца и прочие Ако един филм е прекрасен, няма значение по какъв начин е изработен “ – споделя Сотир и добавя: „ Най-добре е, когато методът на описване е най-подходящия за дадената история “ и „ Винаги е имало забавни създатели, през последните години също имаме положителни аниматори, които вършат доста забавни филми. “ Пенко добавя: „ Надявам се да се появяват от ден на ден български комикси. “
Защо и по какъв начин се става аниматор в България, мъчно ли е това занимание и какво стои зад него като труд, старания и креативен план, какво ново замислят братята с лъвски сърца и моливи, четки, таблети в ръка, които не се опасяват да творят това, което обичат и сега търсят финансиране за новия си план за пълнометражен анимационен филм за деца с работно заглавие „ Летящо кралство “, четете надолу.
Вие сте илюстратори, аниматори, създатели на комикси, графични дизайнери - кое е първото и " най-вашето " от всички поприща?
Пенко:
Най-първото е рисуването. Винаги съм рисувал. Преди време открих рисунка, която съм правил като четиригодишен, и тя несъмнено не е от първите. Не съм се насочвал към рисуването, само че постоянно съм знаел, че то е това, с което се занимавам. Оттам и се появиха и останалите ми занимания, които до едно са свързани с него.
Сотир:
Правенето на филми (особено на анимационни) е нещо, което одобрявам. Когато приключих междинното учебно заведение, направих един къс филм на име „ Пилето “, напълно любителски, в киноклуба на учебното заведение за Сценични фрагменти. Г-н Костов, ръководителят на клуба, го изпрати на фестивал в град Русе през 1982 и завоювах премия (още си я вардя – едно керамично кръгче с диаметър шест сантиметра с усмихнато личице на него). Там го видя Стоян Дуков и ме предложения да направя кино лентата (този път професионално) в неговия креативен колектив в Анимационната студия в Киноцентъра. Филмът имаше забавна реализация – беше на „ Филмфест “ в Берлин през 1984 година, а по-късно взе „ Златин гълъб “ в Лайпциг.
Но както споделя Пенко – рисуването е в основата.
Кои от разноликата си и богата тайфа герои ще визиите на Порт Прим Арт Фест?
Пенко:
Направихме галерия с концептуални рисунки за наши анимационни филми. Има и някои подготвени рисунки, които са част от филмите. Чрез тях ще може да видите част от процеса по основаването на анимационен филм.
Ако би трябвало да извършите комикс за Бургас и неговите жители, кой би бил основният воин?
Пенко:
Трудно ми е да отговоря. Не зная доста за Бургас и неговите жители. Като дете съм бил на гарата в Бургас два или три пъти и от този момент не съм идвал тук.
Сотир:
Имам един другар от Бургас, бяхме дружно възпитаници. Той е най-сръчният човек, който съм срещал. Когато някой прави нещо, без значение какво, моят другар незабавно стартира да дава препоръки по какъв начин работата да се свърши по най-хубавия метод. Непоносим досадник! Но когато му кажеш: „ Като толкоз доста знаеш, направи го ти! “ Тогава той се захваща и свършва работата по най-хубавия метод.
Преди години ме научи да върша калъпи за гипсови отливки на скулптури и да шия панталони. Типичен бургазлия и безспорен досадник.
Става за воин на комикс.
Кога избрахте комикса и анимацията или пък те си избраха вас?
Пенко:
Аз станах илюстратор и художник на комикси, когато нашият чичо Панайот Гелев издаваше детския вестник „ Венче “ и ме предложения да рисувам по две страници комикс във всеки брой. Тогава приспособих и нарисувах „ Книга за джунглата “ за него. Беше при започване на 90-те. По-късно издадохме този комикс в обособен албум със заглавие „ Маугли “.
С анимацията стана естествено. Аз не съм тъкмо аниматор, върша модели и рисувам герои и фонове, както ще видите в изложбата ни. Преди доста години, когато се появи програмата Zbrush, нашият другар и сътрудник Благой Димитров, с който работим дружно, ми я сподели и аз взех решение да се науча да работя на нея. Докато я изучавах, направих поредност от същества. Решихме, че с тях може да стане филм и по този начин направихме първия ни общ филм „ Дорога ”. След това продължихме да вършим още филми.
Сотир:
През 1985 година списание „ Дъга “ беше едно от дребното места по това време, където те допускаха да работиш поради качествата ти, а не по други аргументи. Нарисувах страничка с една много глупава история, само че Жоро Гъделев (художествения редактор на списанието) я хареса. Предложи ми да си избера някоя книга и да я приспособявам за комикс. По това време доста харесвах “Билбо Бегинс ”, четох я в гимназията и по-късно постоянно я препрочитах (така е и до през днешния ден!). Разработих типажите и започнах да я рисувам, като самичък пишех и сюжетите. Адаптирането на книга за комикс е характерна работа, тъй като историята би трябвало да се редуцира и преработи, с цел да се опише със средствата на жанра – с рисунки и разговор. Донякъде наподобява на акомодацията за кино, а рисуването на поредицата прилича правенето на сториборд. Сега бих я нарисувал по различен метод, само че тогава задачата ми беше да направя комична поредност и по тази причина стилът е подобен.
Първите си анимационни опити направих на 13-14 години. Един другар имаше 8-милиметрова камера с лента, която снимаше покадрово и направих едно пластилиново филмче кадър по кадър. Пластилиновите филми станаха съвременни десетина години по-късно, приказваме за 1974 година, много от дълго време.
Ваш преподавател е изключителният пейзажист Георги Ковачев. Какво ви даде той и до каква степен е значимо от кого се учиш на поминък?
Пенко:
Аз бях доста дребен, когато започнах да отивам на уроци при него, единайсет или дванайсетгодишен. Прекарвах в ателието му всяка събота и неделя. Рисувах доста, само че и доста часове прекарвахме в диалози, доколкото помня, главно за изкуство. Тогава стартира моето систематично и дълготрайно образование. От такова образование научаваш, че нашата работа изисква време. Не се учи бързо. Трябва време, с цел да научиш ръката си да предава концепциите ти. Анатомия, вероятност, придвижвания. Трябва време да започнеш да разбираш хората. Да преживееш наслади, страдания, любови, разочарования, с времето ставаш все по-добър в това, което правиш.
Сотир:
От него се научих да не разгадавам на ентусиазъм, което да ме озари свише.
Къде и по какъв начин рисувате? Може ли сюжет-скица да се случи в кварталното кафене примерно? Трябват ли специфични условия с цел да сработи вдъхновението?
Пенко:
В ателието, в офиса или у дома - както желаеме можем да го назовем. В кварталното кафене не рисувам. Освен това не обичам да излизам доста и по тази причина съм устроил работното си място в къщи. Но имам няколко разнообразни стола, които променям. Не разгадавам на ентусиазъм. Правя много продължителна подготовка, когато ще илюстрирам книга или ще рисувам комикс. Предварително създавам съвсем всички герои, изобретявам им костюмите, аксесоарите. Правя рисунки на архитектура, мебели, оръжия. Понякога за комиксите върша 3D портрети на главните герои, с цел да ми е по-лесно при рисуването.
И едвам когато се усещам напълно убеден стартирам главната работа. Обикновено стартирам от началото, от първата нужна картинка и не преставам нататък. Много съм припрян да завърша това, което съм почнал и по тази причина нормално работя бързо, не се разпръсквам с други неща, не понечвам друга работа, която да свърша паралелно на главната. Неудобно е от време на време, тъй като работата по някоя книга лишава месеци.
Сотир:
Рисувам, когато се постанова. Това лято работих над концептуален сториборд за новия ни план за пълнометражен филм. За месец и 10 дни нарисувах към четиристотин илюстрации. Палецът на дясната ми ръка изтръпна от молива и до момента го чувствам като непознат. Ще се наложи да отивам на невролог.
На кого разказвате приказки в действителния живот, не през книгите и лентите, а по старомодния метод, с думи?
Пенко:
На всеки, подготвен да слуша.
Сотир:
Ние с Пенко работим в обособени работни места, които са на двеста метра едно от друго. Всеки ден, като привършим с настоящите задания, излизаме на една дълга разходка, която ни е нещо като заседание. Докато се разхождаме, проучваме обстановката, дефинираме какви задания би трябвало да подхванем и си ги разпределяме между тях. Така се появяват и нови хрумвания за филми, книги и прочие Когато се приберем, прилежно си протоколирам всичко, с цел да не го забравим (което се е случвало).
Когато концепциите придобият компактност, ние ги описваме на нашите другари. По тяхната реакция ревизираме дали концепциите имат някаква стойност и дали има смисъл да ги създаваме. Нашите другари са хора с усет и ние доста разчитаме на тяхната преценка.
Дълъг ли беше пътят от " Дъга " до " Флорентинска нощ " и накъде продължава той?
Пенко:
Аз не съм взел участие в списание „ Дъга “. Бях още дребен тогава. Започнах да работя като професионален художник, тъкмо когато „ Дъга “ престана да съществува. Така че за мен от този момент до в този момент беше дълъг път. Целият ми път. Нямам визия накъде продължава и къде ще ме води.
Сотир:
Голямата смяна в нашия живот са технологиите, които се развиват непрестанно. И нещата непрестанно се трансформират. От кино лентата „ Пилето “ и списание „ Дъга “ изминаха съвсем четирийсет години и съвсем всичко се промени. Промених се и аз. Технологиите ни дадоха доста нови принадлежности, с които да боравим и значително улесниха чисто индустриалните процеси. За да се направи филм като „ Флорентинска нощ “, през 1982-ра бяха нужни към 120 души екип и време от най-малко пет години здрава работа. Сега екипът ни се състои от трима-четирима души и още десетина, които се включват спорадично за дни, а от време на време единствено за часове. Това значи, че в този момент сме по-независими и по-бързо можем да превърнем концепциите, които имаме в нещо материално, което може да бъде гледано от доста хора. Но не значи, че всичко е по-лесно. Творческото изпитание си остава същото, а от хората, които вземат участие в работата, се изискват доста повече знания и умения.
В момента се опитваме да намерим финансиране на новия ни план за пълнометражен анимационен филм, който е с работно заглавие „ Летящо кралство “. Той е предопределен за деца и е кондензиран с завършения.
По-лесно ли е, когато отговаряш за всичко – от историята до сбъдването ѝ в картини или по-лесно се облича в облици непознат текст?
Пенко:
За мен е все едно, само че ми е по-приятно да вършим напълно наши си неща, без значение дали са книги или филми.
Сотир:
Когато се постанова да отговаряш за всичко, това си е продуцентство.
Нашата страна е релативно дребна и доста неща не е допустимо да съществуват. Например не може да се направи филм, който в границите на страната да си върне бюджета, а по-късно да завоюва. За да се случи сходно нещо, съгласно статистиката, страната би трябвало да има сред 50-70 милиона поданици. Това значи, че не може да съществува киноиндустрия в същинския смисъл на думата. Затова нашето кино не може без държавни дотации, колкото и дребни да са те.
Поради всичко това, доста мъчно могат да съществуват професионални продуценти. Тези хора у нас се броят на пръсти. Затова ние сме принудени да продуцираме личните си филми – просто не си плащаме за тази активност (а работата не е по никакъв начин малко) и по този начин можем да се оправим. За страдание, тъй като ролята на продуцента е доста значима в киното и зад всеки прекрасен филм в света стои доста сериозен продуцент, който по насила от време на време е създателят.
По сходен метод стоят нещата и с книгоиздаването. Нито един издател не пожела да се заеме с нашите книги за чобанинът Никодим и неговият козел, по тази причина ги издадохме сами, с малко помощ от страната. И си ги харесваме.
Имат ли героите ви прототипи или просто чакат да ги извадите от въображението си, да ги " положите " на листа и сами стартират да беседват и да водят сюжета напред?
Пенко:
Някои имат, множеството не. По-често ги построяваме последователно. Предполагам, че по някакъв метод във всеки воин вкарваме черти на хора, които познаваме или най-малко знаем нещо за тях.
Но в никакъв случай не ги оставяме сами да водят сюжета. Разбира се, когато измислиш характера на някой воин, можеш да предскажеш по какъв начин ще реагира на дадена обстановка.
Сотир
Ако някой се интересува, в мрежата има доста управления за това, по какъв начин да изградим воин от рисувана история. В общи линии са правилни и потребни. От друга страна всеки създател си има личен способ за основаване на характери и типажи. В случая с албума АРАКЕЛ подходихме по следния метод (специално за основния герой): Двамата с Пенко се замислихме по какъв начин да наподобява. Героят ни беше арменец, а кой е може би най-известният арменец на света? Шарл Азнавур, несъмнено! И по този начин взехме решение да наподобява като младия Шанур Азнавурян, както е същинското му име. Събрахме фотоси и Пенко направи тримерен модел на главата му в три възрасти – в детска, млада и приблизително възраст.
С литературните герои нещата са по-различни.
Например сюжетът на „ Флорентинска нощ “ е по Хайне и по Жерар дьо Нервал. Искахме да създадем сантиментален филм, а те са каймака на романтизма. Намерихме неща, писани от тях. Повестта на Хайне е издавана в България през 1932 година и мисля, че от този момент никой не я е и чел. Той е направил опит да напише разказ, само че не е съумял. Текстът на Дьо Нервал е роман. Разбира се, ние сме доста надалеч от първоизточниците и сме взели единствено есенцията. Историите са напълно разнообразни, с разнообразни заключения и внушения.
Работите по доста забавни планове като лентата " Хартиен минотавър ". Бихте ли разказали малко повече за нея и по кое време и къде да я чакаме?
Сотир:
Това е филм на режисьорката Мария Николова, с която ние непрестанно работим.
Този план носи пробен дух, като се почне още от написването на сюжета и се стигне до крайния резултат, в който са обединени напъните на художници и аниматори.
Относно техническите способи за основаването на този филм, можем да кажем, че той ще бъде основан по стоп-моушън технология, посредством покадрово снимане на обекти в действителна среда. Фазите на анимираните герои ще са отпечатани на твърда хартия и по-късно лазерно изрязани. Това е голяма по размер работа, тъй като става въпрос за към 25 000 изрязани фигури, които би трябвало да бъдат снимани покадрово.
В работата по анимацията ще комбинираме съвсем всички модерни похвати, като се почне от класическата анимация, снимането на действителни обекти, триизмерна анимация, изрезкова анимация и класическата куклена анимация.
Надяваме се до три-четири месеца този кино лентата да е реалност.
Да чакаме ли издания с нови завършения на Илийчо или пък Никодим и козела?
Пенко:
Не съм напълно сигурен, всичко може да се случи, само че най-вероятно няма да има нови книги тъкмо с тези герои. Имаме други хрумвания с нови герои, които желаеме да изпълним.
Съоснователи сте на секция " Комикс " в СБХ. Планирате ли обща работа с българските си сътрудници, в положително здраве ли е и накъде се движи българският комикс?
Пенко:
Надявам се да се появяват от ден на ден български комикси. Сега заглавията са повече от преди няколко години и ми се ще да мисля, че и ние имаме някаква заслуга за това. Преди повече от 10 години, дружно с още няколко художници, създадохме групата „ Проектът Дъга “ тъкмо за да разпространяваме комиксите.
Сотир:
Рисуваните истории са способ да разкажеш една история. Някои истории могат да бъдат разказани по този метод, други не. Най-добре е, когато методът на описване е най-подходящия за дадената история. Комиксът или графичната новела са литературна форма, която навлиза в актуалната просвета с невероятната си гъвкавост и опциите, които дава на създателите. Тя покрива всички вероятни литературни жанрове, а и някои междужанрови пространства.
Поради доста справедливи аргументи, които ми е мъчно да изредя небрежно, културата на рисуваните истории у нас занапред има да се развива. В предишното има някои забавни образци (като списание „ Дъга “, което излизаше в тираж от 300 000 броя), които са доста любопитни от обществена и културологична позиция. Ние направихме документален филм, който се назовава „ Дъга – разкази в картинки “ (реж. Мария Николова), в който се опитахме да изследваме казуса.
Златната епоха на комиксите в света е отминала от преди трийсетина и повече години, а у нас няма изгледи да стартира. Но това не значи, че няма развиване. За последните двайсет години в Европа новите заглавия на комикси и графични романи са нарастнали 10 пъти, само че въпреки това тиражите са паднали също неведнъж. Това събитие е разумно ненапълно, изключително като се прегледа през призмата на осведомителните технологии, само че също е въпрос на дълъг диалог.
Кое ви въодушевява и коя история бихте желали да разкажете още?
Пенко:
Както се загатна нагоре, не разчитаме на ентусиазъм. Ние кроим проекти. Имаме няколко сюжета за филми, както и няколко сюжета за книги, над които работим.
Има ли място българското анимационно кино на международната сцена и потребно ли му е да е там?
Сотир:
Не съм уверен, че българската анимация е била изключително сполучлива по всяко време било. Това си е локална легенда, която произлиза от едни други времена. Винаги е имало забавни създатели, през последните години също имаме положителни аниматори, които вършат доста забавни филми. Свилен Димитров е превъзходен образец. Или „ Компот колектив “, които карат хора, които не са се занимавали с анимация да стартират да се занимават и стават забавни опити, или Аспарух Петров, който взе много награди в последно време, напълно справедливо.
Трябва да се престане да се дели киното на анимация и неанимация. Почти всички считат, че щом е анимация, тя е за деца и прочие Ако един филм е прекрасен, няма значение по какъв начин е изработен. И не би трябвало да мерим всичко с авансово разграфен критерий. Технологиите работят в тази посока и към този момент мъчно разграничаваме похватите и методите на анимацията от тези на игралното кино. Което е хубаво, тъй като създателите би трябвало да се концентрират върху концепциите и посланията и съгласно тях да избират методите, посредством които да ги материализират. За наша наслада, това към този момент е допустимо.
---
Пенко и Сотир Гелеви ще ви чакат дружно с част от приказните си герои на 7 октомври 2023 година (събота) В Новата Библиотека на Бургас. Елате да видите по какъв начин се случват българските анимационни филми. Входът е свободен, всички са добре пристигнали.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ