Красивите и незабравими детски приказки
Приказките са безконечното леговище на децата и на възрастните. Едва когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и нехаен интервал от живота ни – детството - е окончателно отминал. Може би по тази причина мнозина от нас към момента обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми. Понякога имаме потребност да се върнем към обичаните си приказки като пораснали, с цел да преоткрием себе си. Ще се изненадаме какъв брой бездънен смисъл се крие в тях. Вижте нашите оферти за размисъл.
„ Йори: Малко внимание, малко мисъл за другите — и всичко би изглеждало другояче! "
( „ Мечо Пух ", Алън А. Милн)
„ Защо в този момент не можеш да летиш, мамо?
– Защото съм стара, миличко. Когато хората пораснат, те не помнят по какъв начин се лети.
– А за какво не помнят?
– Защото към този момент не са радостни, почтени и сърдечни. Само радостните, почтените и сърдечните могат да летят. "
( „ Питър Пан ", Сър Джеймс Матю Бари)
„ -Как приказваш, откакто нямаш мозък?- попита Дороти.
-Не знам – сподели Плашилото – само че тези, които нямат мозък, доста обичат да приказват. ”
(„ Магьосникът от Оз ”, Лиман Франк Баум)
„ - Мога да се движа! И да приказвам! И да ходя!
- Да, Пинокио, вдъхнах ти живот.
- Защо?
- Защото довечера Джепето се помоли за същинско момче.
- Аз съм същинско момче?
- Не, Пинокио. Но сбъдването на желанието на Джепето зависи напълно от теб.
- От мен?
- Докажи, че си самоуверен, почтен и безвъзмезден, и някой ден, ще бъдеш същинско момче. ”
(„ Приключенията на Пинокио ”, Карло Колоди)
„ И най-много гледайте с искрящи очи целия свят към вас, тъй като най-големите секрети са скрити на най-неочакваните места. ”
(„ Чарли и шоколадовата фабрика ”, Роалд Дал)
