Най-големите болници: Повече работа, но на загуба
- Приходите на множеството клиники в топ 30 порастват през 2016 година - осъществените действия са за 1.25 милиарда лева от над 20 хиляди работещи в тях.
- Загубата се усилва тройно, порастват и отговорностите, изключително на държавните лечебни заведения.
- Здравната каса обезпечава над 1 милиарда лева за 30-те най-големи сдружения, само че отново не е покрила разход за всички минали пациенти.
Всички партии поддържаха кандидатурата на проф. Камен Плочев за шеф на НЗОК
Ръководството на локалната клиника беше заменено под мощен политически напън
проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Георги "
доктор Венелина Милева, изпълнителен шеф на " Аджъбадем Сити клиник болница Токуда "
доктор Славчо Близнаков, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Анна "
Като единична болница пловдивската " Св. Георги " продължава да бъде най-голямата в България. Тя има 36 клиники (отделения с легла) и 16 диагностични звена (отделения без кревати и лаборатории), както и незабавна медицина. През предходната година през болничното заведение са минали над 80 хиляди заболели по отношение на 76.4 хиляди година по-рано. Спешна помощ е оказана на съвсем 68 хиляди души. В момента броят на леглата на болничното заведение е 1542. Логично това е болничното заведение с най-големите доходи – главно по линия на здравната каса, а нейните пациенти са от цяла Южна България.
Ръстът на приходите се дължи на няколко нови действия – в болничното заведение работи високотехнологичен център за образна диагностика - петскен, кибернож и се прави радиохирургия на онкологични и неонкологични болести. На процедура обаче този център, който е инвестиция за към 22 млн. лева по линия на оперативна стратегия " Регионално развиване ", е причина за фрапантното нарастване на амортизационните разноски, което води до краткотрайно понижаване на облагата на болничното заведение, разяснява проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Георги ".
Ако се консолидират приходите на частните лечебни заведения, които са част от верига клиники, то тогава лечебните заведения на " Аджъбадем Сити клиник " биха били преди всичко по доходи в класацията с общо над 133 млн. лева доходи на четирите й съществени клиники – " Токуда ", кардиохирургичната " Сити клиник " в София, онкологията в столицата и кардиохирургичната клиника в Бургас. Групата мина през промяна на собствеността в средата на предходната година, като мажоритарен дял закупи турската Acibadem.
По същия метод, в случай че се консолидират единствено резултатите на болничната верига " Софиямед ", " Пълмед ", " Бургасмед " в столицата, Пловдив, Пазарджик и Бургас, тя би заела трето място в класацията с над 81 млн. лева доходи от активността през предходната година. В групата, благосъстоятелност на доктор Михаил Тиков, е и най-високата доходност.
Най-голямата частна болница е от веригата " Аджъбадем Сити клиник " - " Токуда ". Тя е на трето място по доходи незабавно след варненската " Св. Марина ".
Ако се консолидират резултатите на всички лечебни заведения от веригата " Аджъбадем Сити Клиник ", то тя би била първа по доходи в класацията с над 133 млн. лева
Фотограф: " За 2016 година отчитаме растеж на приходите за здравна активност от 3.3%, или 3 млн. лв., използване на нови и високотехнологични действия ", разяснява доктор Венелина Милева, изпълнителен шеф на болничното заведение. Тя изяснява внезапния спад на облагата на болничното заведение с покупката на високотехнологични медицински произведения и модерни медикаменти, както и с нарастването на възнагражденията на личния състав. Неразплатената от касата надлимитна активност за предходната година е 812 хиляди лв., като главен дял в нея се пада на сърдечно-съдови, онкологични болести, лекуване на деца и високорискова бременност и други " Надлимитната активност не е обвързвана със повишен растеж на общоприети плановите интервенции и интервенции, а с даване на медицински услуги и здравни грижи към пациенти със обществено значими болести ", отбелязва доктор Милева.
В топ 10 има две столични лечебни заведения, които означават забележим растеж на приходите и са се изкачили напред в класацията. Това са " Св. Иван Рилски " и " Св. Анна " (бившата Окръжна болница). И в двете през предходната година бяха разкрити нови структури – в първата по роботизирана хирургия, а в " Св. Анна " - център за лекуване на инсулти, като през последните години болничното заведение се трансформира в един от главните незабавни центрове за столицата дружно с " Пирогов " и ВМА.
" Не сме си разрешили да върнем пациент, а и при нас над 75% от пациентите са по неотложност, малцина клиники могат да си разрешат да възнамеряват интервенции. Кардиологията, ортопедията, неврологията, неврохирургията не са свързани с асортимент на пациенти ", разяснява доктор Славчо Близнаков, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Анна ".
Заедно с още няколко държавни лечебни заведения клиниката е измежду печелившите в топ 10 на най-големите лечебни заведения. През предходната година в нея са признати с 3000 души повече спрямо 2015 година, а през незабавното поделение са минали над 10 хиляди повече - прегледани са 60 хиляди пациенти, а 28 хиляди са приети в болница. Въпреки статута си болничното заведение също както и всички останали е " потърпевша " от лимитирането. Тя разполага с 594 кревати, само че 130 от тях нямат контракт, че здравната каса ще заплаща за тях.
Според статистиката единствено няколко държавни лечебни заведения са отбелязали спад в приходите през предходната година. Това са " Пирогов ", МБАЛ - Пловдив, МБАЛ - Бургас, и УМБАЛ " Ст. Киркович " - Стара Загора, която е в толкоз тежко финансово положение, че през последните месеци не успяваше да заплати изразходваното електричество. В листата с лечебните заведения с понижени доходи в топ 30 има и една частна клиника - МБАЛ " Централ онкохоспитал " в Пловдив, която евентуално е имала по-малко пациенти през предходната година.
Защо облагата понижава
Като цяло множеството лечебни заведения, в това число и частните клиники, през предходната година регистрират спад на облагата, в случай че изобщо имат такава.
Причините за това са няколко. Първата от тях са лимитите за банкет на пациенти от здравната каса, които не престават да бъдат налагани на лечебните заведения през последните години. Плащанията от касата са главен източник на доходи за лечебните заведения – сред 64 и 96%, изключително за лечебните заведения в провинцията. През предходната година НЗОК е изплатила за лекуване във всички 263 лечебни заведения 1.613 милиарда лева, като се чака през тази година те да бъдат с към 60 млн. лева повече. Очаквано над милиард от сумата е отишла в 30-те болнични колоса.
" Тепърва няколко лечебни заведения в страната завеждат пилотни правосъдни каузи против касата за надлимитната неплатена активност, само че защото липсва правосъдна процедура по тези въпроси, както и по използването на подзаконовите нормативни актове, които уреждаха лимитите за 2015 и 2016 година, изходите от тези каузи са непредвидими. Към момента е прочут изходът по едно дело за възнаграждение на надлимитна активност, което е завършило на първа инстанция в интерес на НЗОК ", разяснява Мария Шаркова, юрист по здравно право.
Другите доходи от здравната каса, които на процедура не носят облага, са заплащаните медицински произведения, които се вграждат на пациентите, и медикаментите за химиотерапия. На процедура те се възвръщат на болничното заведение, която ги купува авансово и употребява за съответната процедура, и като цяло не носят облага. Плащанията за медикаменти са повода в топ 30 по доходи да участват толкоз доста профилирани в онкологията клиники.
Болниците получават и средства от Министерството на здравеопазването за незабавна помощ – прегледи и лекуване на незабавни пациенти, както и средства за прегледи и лекуване на пациенти без осигуровки, които общо са към 60 млн. лева Парите за неосигурените пациенти обаче се получават след дълги бюрократични процедури и са причина за натрупването на задължения на лечебните заведения. Всяка седмица " Пирогов " да вземем за пример разгласява данни за броя на болните без осигуровки, които са прегледани или лекувани.
" През първото полугодие при нас бяха приети в болница 229 неосигурени, като от тях 173 си заплатиха здравните вноски и към този момент са обезпечени постоянно, а единствено на 56 разноските ще бъдат поети от обществените служби. Ако не бяха платили, единствено загубата от тяхното лекуване би била половин милион лв. ", пресмята доктор Славчо Близнаков, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Анна " - София.
Една от главните аргументи за намаляването на приходите по някои клинични пътеки е здравната карта, която беше въведена през предходната година, както и медицинските стандарти за това каква инсталация и какъв брой експерти би трябвало да работят във всяко поделение. През предходната година част от медицинските стандарти бяха анулирани, откакто Центърът за отбрана на правата в опазването на здравето и сдружението на частните лечебни заведения заведоха каузи против недомислиците в условията за работа в лечебните заведения.
" Изпълнението на стандартите затруднява лечебните заведения при обмисляне на бъдещи вложения, ремонтни действия, ръководство на личния състав в лечебното заведение. В същия този интервал лечебните заведения подписаха контракт и по здравната карта, която също беше анулирана и това ограничи приходите им по съответни клинични пътеки ", отбелязва юрист Шаркова.
Ако към увеличените с към 100 млн. лева доходи на най-големите лечебни заведения по линия на касата се прибавят към 50 млн. лева за незабавните пациенти от министерството, излиза, че растежът в постъпленията в топ 30 е главно по линия на здравните вноски. Горницата от съвсем 200 млн. лева се попълня по два метода - директни заплащания от пациенти и от здравни застрахователи. Според статистиката за изплатените компенсации от застрахователите през предходната година, които са общо към 41.5 млн. лева, главните заплащания са за извънболнична помощ и на лекуването в клиники се падат към 13.8 млн. лева съгласно изчисленията на застрахователите.
Според статистиката на Световната банка българите доплащат за медикаменти, лекуване в болница, прегледи, консумативи за интервенции същата сума, която внасят като здравни вноски - към 3 милиарда лева Най-голям дял в частните разноски - към 75%, се падат на медикаментите, а останалите са за прегледи и лекуване в клиниките. Като цяло доплащането за избор на екип и спомагателни услуги е най-голямо в огромните градски лечебни заведения на най-големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, и съвсем не съществува в останалите градове.
Лошият мениджмънт също не е без значение за резултатите. Повечето държавни лечебни заведения имат отговорности към доставчиците си от години и като цяло приоритет досега постоянно са били заплащанията на заплати, които заемат към 60% от приходите, и обезпечаването на консумативи за лекуването на пациентите, само че не и ръководството на просрочените отговорности. До момента задлъжняването на лечебните заведения има разумно опрощение в това, че най-големите държавни клиники поемат най-спешните и тежки случаи, от чието лекуване клиниката постоянно е на загуба, защото здравната каса не покрива дълго лекуване на тежко заболели пациенти, а клиничните пътеки като цяло са къси.
Задлъжнялостта единствено на държавните и общинските клиники е над половин милиард лв., като близо 200 млн. от тях са просрочени, като до момента страната нямаше тактика по какъв начин да се оправи с нея.
" По всичко проличава, че лечебните заведения се ръководят зле – не е допустимо по едно и също време да имат по-високи доходи и по-големи загуби, рентабилността е паднала съвсем на половина за една година, отговорностите се усилват, а облагата понижава ", разяснява Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна стопанска система.
- Загубата се усилва тройно, порастват и отговорностите, изключително на държавните лечебни заведения.
- Здравната каса обезпечава над 1 милиарда лева за 30-те най-големи сдружения, само че отново не е покрила разход за всички минали пациенти.
Всички партии поддържаха кандидатурата на проф. Камен Плочев за шеф на НЗОК
Ръководството на локалната клиника беше заменено под мощен политически напън
проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Георги "
доктор Венелина Милева, изпълнителен шеф на " Аджъбадем Сити клиник болница Токуда "
доктор Славчо Близнаков, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Анна "
Като единична болница пловдивската " Св. Георги " продължава да бъде най-голямата в България. Тя има 36 клиники (отделения с легла) и 16 диагностични звена (отделения без кревати и лаборатории), както и незабавна медицина. През предходната година през болничното заведение са минали над 80 хиляди заболели по отношение на 76.4 хиляди година по-рано. Спешна помощ е оказана на съвсем 68 хиляди души. В момента броят на леглата на болничното заведение е 1542. Логично това е болничното заведение с най-големите доходи – главно по линия на здравната каса, а нейните пациенти са от цяла Южна България.
Ръстът на приходите се дължи на няколко нови действия – в болничното заведение работи високотехнологичен център за образна диагностика - петскен, кибернож и се прави радиохирургия на онкологични и неонкологични болести. На процедура обаче този център, който е инвестиция за към 22 млн. лева по линия на оперативна стратегия " Регионално развиване ", е причина за фрапантното нарастване на амортизационните разноски, което води до краткотрайно понижаване на облагата на болничното заведение, разяснява проф. доктор Карен Джамбазов, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Георги ".
Ако се консолидират приходите на частните лечебни заведения, които са част от верига клиники, то тогава лечебните заведения на " Аджъбадем Сити клиник " биха били преди всичко по доходи в класацията с общо над 133 млн. лева доходи на четирите й съществени клиники – " Токуда ", кардиохирургичната " Сити клиник " в София, онкологията в столицата и кардиохирургичната клиника в Бургас. Групата мина през промяна на собствеността в средата на предходната година, като мажоритарен дял закупи турската Acibadem.
По същия метод, в случай че се консолидират единствено резултатите на болничната верига " Софиямед ", " Пълмед ", " Бургасмед " в столицата, Пловдив, Пазарджик и Бургас, тя би заела трето място в класацията с над 81 млн. лева доходи от активността през предходната година. В групата, благосъстоятелност на доктор Михаил Тиков, е и най-високата доходност.
Най-голямата частна болница е от веригата " Аджъбадем Сити клиник " - " Токуда ". Тя е на трето място по доходи незабавно след варненската " Св. Марина ".
Ако се консолидират резултатите на всички лечебни заведения от веригата " Аджъбадем Сити Клиник ", то тя би била първа по доходи в класацията с над 133 млн. лева
Фотограф: " За 2016 година отчитаме растеж на приходите за здравна активност от 3.3%, или 3 млн. лв., използване на нови и високотехнологични действия ", разяснява доктор Венелина Милева, изпълнителен шеф на болничното заведение. Тя изяснява внезапния спад на облагата на болничното заведение с покупката на високотехнологични медицински произведения и модерни медикаменти, както и с нарастването на възнагражденията на личния състав. Неразплатената от касата надлимитна активност за предходната година е 812 хиляди лв., като главен дял в нея се пада на сърдечно-съдови, онкологични болести, лекуване на деца и високорискова бременност и други " Надлимитната активност не е обвързвана със повишен растеж на общоприети плановите интервенции и интервенции, а с даване на медицински услуги и здравни грижи към пациенти със обществено значими болести ", отбелязва доктор Милева.
В топ 10 има две столични лечебни заведения, които означават забележим растеж на приходите и са се изкачили напред в класацията. Това са " Св. Иван Рилски " и " Св. Анна " (бившата Окръжна болница). И в двете през предходната година бяха разкрити нови структури – в първата по роботизирана хирургия, а в " Св. Анна " - център за лекуване на инсулти, като през последните години болничното заведение се трансформира в един от главните незабавни центрове за столицата дружно с " Пирогов " и ВМА.
" Не сме си разрешили да върнем пациент, а и при нас над 75% от пациентите са по неотложност, малцина клиники могат да си разрешат да възнамеряват интервенции. Кардиологията, ортопедията, неврологията, неврохирургията не са свързани с асортимент на пациенти ", разяснява доктор Славчо Близнаков, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Анна ".
Заедно с още няколко държавни лечебни заведения клиниката е измежду печелившите в топ 10 на най-големите лечебни заведения. През предходната година в нея са признати с 3000 души повече спрямо 2015 година, а през незабавното поделение са минали над 10 хиляди повече - прегледани са 60 хиляди пациенти, а 28 хиляди са приети в болница. Въпреки статута си болничното заведение също както и всички останали е " потърпевша " от лимитирането. Тя разполага с 594 кревати, само че 130 от тях нямат контракт, че здравната каса ще заплаща за тях.
Според статистиката единствено няколко държавни лечебни заведения са отбелязали спад в приходите през предходната година. Това са " Пирогов ", МБАЛ - Пловдив, МБАЛ - Бургас, и УМБАЛ " Ст. Киркович " - Стара Загора, която е в толкоз тежко финансово положение, че през последните месеци не успяваше да заплати изразходваното електричество. В листата с лечебните заведения с понижени доходи в топ 30 има и една частна клиника - МБАЛ " Централ онкохоспитал " в Пловдив, която евентуално е имала по-малко пациенти през предходната година.
Защо облагата понижава
Като цяло множеството лечебни заведения, в това число и частните клиники, през предходната година регистрират спад на облагата, в случай че изобщо имат такава.
Причините за това са няколко. Първата от тях са лимитите за банкет на пациенти от здравната каса, които не престават да бъдат налагани на лечебните заведения през последните години. Плащанията от касата са главен източник на доходи за лечебните заведения – сред 64 и 96%, изключително за лечебните заведения в провинцията. През предходната година НЗОК е изплатила за лекуване във всички 263 лечебни заведения 1.613 милиарда лева, като се чака през тази година те да бъдат с към 60 млн. лева повече. Очаквано над милиард от сумата е отишла в 30-те болнични колоса.
" Тепърва няколко лечебни заведения в страната завеждат пилотни правосъдни каузи против касата за надлимитната неплатена активност, само че защото липсва правосъдна процедура по тези въпроси, както и по използването на подзаконовите нормативни актове, които уреждаха лимитите за 2015 и 2016 година, изходите от тези каузи са непредвидими. Към момента е прочут изходът по едно дело за възнаграждение на надлимитна активност, което е завършило на първа инстанция в интерес на НЗОК ", разяснява Мария Шаркова, юрист по здравно право.
Другите доходи от здравната каса, които на процедура не носят облага, са заплащаните медицински произведения, които се вграждат на пациентите, и медикаментите за химиотерапия. На процедура те се възвръщат на болничното заведение, която ги купува авансово и употребява за съответната процедура, и като цяло не носят облага. Плащанията за медикаменти са повода в топ 30 по доходи да участват толкоз доста профилирани в онкологията клиники.
Болниците получават и средства от Министерството на здравеопазването за незабавна помощ – прегледи и лекуване на незабавни пациенти, както и средства за прегледи и лекуване на пациенти без осигуровки, които общо са към 60 млн. лева Парите за неосигурените пациенти обаче се получават след дълги бюрократични процедури и са причина за натрупването на задължения на лечебните заведения. Всяка седмица " Пирогов " да вземем за пример разгласява данни за броя на болните без осигуровки, които са прегледани или лекувани.
" През първото полугодие при нас бяха приети в болница 229 неосигурени, като от тях 173 си заплатиха здравните вноски и към този момент са обезпечени постоянно, а единствено на 56 разноските ще бъдат поети от обществените служби. Ако не бяха платили, единствено загубата от тяхното лекуване би била половин милион лв. ", пресмята доктор Славчо Близнаков, изпълнителен шеф на УМБАЛ " Св. Анна " - София.
Една от главните аргументи за намаляването на приходите по някои клинични пътеки е здравната карта, която беше въведена през предходната година, както и медицинските стандарти за това каква инсталация и какъв брой експерти би трябвало да работят във всяко поделение. През предходната година част от медицинските стандарти бяха анулирани, откакто Центърът за отбрана на правата в опазването на здравето и сдружението на частните лечебни заведения заведоха каузи против недомислиците в условията за работа в лечебните заведения.
" Изпълнението на стандартите затруднява лечебните заведения при обмисляне на бъдещи вложения, ремонтни действия, ръководство на личния състав в лечебното заведение. В същия този интервал лечебните заведения подписаха контракт и по здравната карта, която също беше анулирана и това ограничи приходите им по съответни клинични пътеки ", отбелязва юрист Шаркова.
Ако към увеличените с към 100 млн. лева доходи на най-големите лечебни заведения по линия на касата се прибавят към 50 млн. лева за незабавните пациенти от министерството, излиза, че растежът в постъпленията в топ 30 е главно по линия на здравните вноски. Горницата от съвсем 200 млн. лева се попълня по два метода - директни заплащания от пациенти и от здравни застрахователи. Според статистиката за изплатените компенсации от застрахователите през предходната година, които са общо към 41.5 млн. лева, главните заплащания са за извънболнична помощ и на лекуването в клиники се падат към 13.8 млн. лева съгласно изчисленията на застрахователите.
Според статистиката на Световната банка българите доплащат за медикаменти, лекуване в болница, прегледи, консумативи за интервенции същата сума, която внасят като здравни вноски - към 3 милиарда лева Най-голям дял в частните разноски - към 75%, се падат на медикаментите, а останалите са за прегледи и лекуване в клиниките. Като цяло доплащането за избор на екип и спомагателни услуги е най-голямо в огромните градски лечебни заведения на най-големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, и съвсем не съществува в останалите градове.
Лошият мениджмънт също не е без значение за резултатите. Повечето държавни лечебни заведения имат отговорности към доставчиците си от години и като цяло приоритет досега постоянно са били заплащанията на заплати, които заемат към 60% от приходите, и обезпечаването на консумативи за лекуването на пациентите, само че не и ръководството на просрочените отговорности. До момента задлъжняването на лечебните заведения има разумно опрощение в това, че най-големите държавни клиники поемат най-спешните и тежки случаи, от чието лекуване клиниката постоянно е на загуба, защото здравната каса не покрива дълго лекуване на тежко заболели пациенти, а клиничните пътеки като цяло са къси.
Задлъжнялостта единствено на държавните и общинските клиники е над половин милиард лв., като близо 200 млн. от тях са просрочени, като до момента страната нямаше тактика по какъв начин да се оправи с нея.
" По всичко проличава, че лечебните заведения се ръководят зле – не е допустимо по едно и също време да имат по-високи доходи и по-големи загуби, рентабилността е паднала съвсем на половина за една година, отговорностите се усилват, а облагата понижава ", разяснява Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна стопанска система.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ