Приходите на партиите и коалициите, участвували във вота за НС на 2 октомври, са над 9 милиона лева
Приходите на 28-те партии и обединения, явили се на предварителните парламентарни избори на 2 октомври 2022 година, са общо 9 180 951 лв., съгласно подадените пред Сметната палата доклади. Това се показва в отчет на Института за развиване на обществената среда, представен от Българска телеграфна агенция.
В най-голяма степен партиите и обединенията са получили финансиране от държавния бюджет и от медийни пакети, демонстрира анализът. Двадесет и двете партии, явили се независимо на изборите, са получили общо 381 121 лв. дарения от физически лица или 14 % от всички техни доходи. По време на предизборната акция шестте обединения са получили общо 6 447 218 лв., а даренията за тях възлизат на 1 411 480 лв. (21,9 %).
Партиите могат да финансират акциите си със лични средства, такива на претендентите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на претендентите и дарения от физически лица, напомнят от Института. Получаваните от физически лица дарения нямат таван, само че би трябвало да бъдат декларирани в седемдневен период от приемането им.
Всички донори на суми над цената на минималната работна заплата са длъжни да подават декларация за генезис на средствата. Даренията на стойност над 1000 лева биват проверявани от Сметната палата за генезис на средствата. За осъществяване на инспекцията се изисква подпомагане от Националната организация за приходите и други способени органи, които са длъжни в едномесечен период след приемане на настояването от Сметната палата да дават нужната информация, допълват от Института за развиване на обществената среда.
Сметната палата поддържа обединен обществен указател на партиите, обединенията и инициативните комитети, регистрирани за присъединяване в съответния тип избори. В него се разгласява информация за даренията, заявления за генезис на средствата, имената на употребяваните социологически, рекламни и пиар организации, финансовите доклади, по отношение на предизборната акция. Правилата задължават участниците в изборите да подадат финансовите си документи в период от 30 работни дни след изборния ден, написа в разбора на института.
Оттам акцентират, че има няколко казуса при отчитането на средствата. Единият от тях е, че Сметната палата събира забележителен размер информация, която не е задоволително разбираема, както и че липсва опция за настрана следене на придвижването на средствата от държавна дотация при обединенията от партии.
Впечатляващо в тази акция бе и че една трета от участвалите партии заявиха доходи единствено от медийни пакети. Това следва съществено да повдигне въпроса за активността на политическите партии у нас, показват от института.
В разбора на организацията се показва още, че главната уязвимост на реализирания от Сметната палата финансов надзор върху активността на политическите партии е, че той е основно следващ и по документи.
В най-голяма степен партиите и обединенията са получили финансиране от държавния бюджет и от медийни пакети, демонстрира анализът. Двадесет и двете партии, явили се независимо на изборите, са получили общо 381 121 лв. дарения от физически лица или 14 % от всички техни доходи. По време на предизборната акция шестте обединения са получили общо 6 447 218 лв., а даренията за тях възлизат на 1 411 480 лв. (21,9 %).
Партиите могат да финансират акциите си със лични средства, такива на претендентите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на претендентите и дарения от физически лица, напомнят от Института. Получаваните от физически лица дарения нямат таван, само че би трябвало да бъдат декларирани в седемдневен период от приемането им.
Всички донори на суми над цената на минималната работна заплата са длъжни да подават декларация за генезис на средствата. Даренията на стойност над 1000 лева биват проверявани от Сметната палата за генезис на средствата. За осъществяване на инспекцията се изисква подпомагане от Националната организация за приходите и други способени органи, които са длъжни в едномесечен период след приемане на настояването от Сметната палата да дават нужната информация, допълват от Института за развиване на обществената среда.
Сметната палата поддържа обединен обществен указател на партиите, обединенията и инициативните комитети, регистрирани за присъединяване в съответния тип избори. В него се разгласява информация за даренията, заявления за генезис на средствата, имената на употребяваните социологически, рекламни и пиар организации, финансовите доклади, по отношение на предизборната акция. Правилата задължават участниците в изборите да подадат финансовите си документи в период от 30 работни дни след изборния ден, написа в разбора на института.
Оттам акцентират, че има няколко казуса при отчитането на средствата. Единият от тях е, че Сметната палата събира забележителен размер информация, която не е задоволително разбираема, както и че липсва опция за настрана следене на придвижването на средствата от държавна дотация при обединенията от партии.
Впечатляващо в тази акция бе и че една трета от участвалите партии заявиха доходи единствено от медийни пакети. Това следва съществено да повдигне въпроса за активността на политическите партии у нас, показват от института.
В разбора на организацията се показва още, че главната уязвимост на реализирания от Сметната палата финансов надзор върху активността на политическите партии е, че той е основно следващ и по документи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ