Защо понякога е нормално да не обичаме родителите си
Прието е да се счита, че детето е длъжно априори да обича родителите си, тъй като са му дали живот. А по този начин ли е в реалност и какво води до това?
Физическо и психическо принуждение
Преди всичко престават да обичат родителите си деца, към които те са се отнасяли неприятно. Физическото и психическото принуждение може да докара до експанзия и злоба от страна на детето. В случая с психическите злоупотреби, множеството родители даже и не виждат, че вредят на детето, и не схващат за какво то им се наскърбява. И не всеки път могат да осъзнаят кои тъкмо думи остават незабелязани и кои карат детето да усеща болежка.
В подобен случай обстановката би трябвало да се промени колкото се може по-скоро – родителите би трябвало да признаят виновността си и да поговорят с дребното, другояче това ще се трансформира в предстоящ фамилен проблем.
Насилието от страна на родителите и противоположното – крайното съмнение от страна на детето, могат да доведат до съществени психологични проблеми на всички членове на фамилията. Децата, които са били обект на сходни връзки, постоянно в бъдеще не основават фамилии.
Хиперопека
Ако доста се безпокоите за детето си, следите всяка негова крачка и то е залепено за полата ви, до момента в който стане пълнолетно, надали ще ви е признателно, когато се сблъска с действителния живот.
Подобни деца доста постоянно стартират да упрекват родителите си за всички свои неуспехи, защото възрастните не са ги подготвили за живота, и не могат да станат независими. При хиперопеката има и различен, не по-малко жалък излаз: децата се пробват да избягат от родителското гнездо сега, в който осъзнаят, че на техните връстници им е дадена доста повече независимост.
При сходни деца, за благополучие, има късмет за възобновяване – те по този начин чакат живота на възрастните и да са самостоятелни от родителите си, че в действителност са доста добре готови за множеството неща, които им предстоят. Но, откакто са получили тази независимост, по този начин се боят да се върнат към предходния метод на живот, че късат всякаква връзка с родителите.
Нереализираната обич на никое място няма да се дене и обидите най-вече да се тушират с времето. И да се преборят с хиперопеката е работа на самите родители – да осъзнаят, че в някакъв миг детето би трябвало да стане възрастен човек, и това е жизненоважно, с цел да запазят връзката с него.
Път без излаз
Дори на порасналото дете му се желае да усеща грижа, а не да чува условия и забележки. Неприемането и рецензиите от страна на родителите предизвикат бунтарско държание у младежите и кавги в фамилията.
Да, най-добре е да не допускате проявата на сходни проблеми, тъй като да върнете доверието на личните си деца е доста мъчно. Малчуганите, които схващат, че не могат да се осланят на родителите си, са доста тревожни, и това е разбираемо – да осъзнаеш, че са те предали най-близките ти хора, е много тежко. Както и да осъзнаеш, че не можеш да обичаш хората, които са ти дали живот, което от своя страна носи голяма виновност.
Така че, даже и да ви се коства, че няма проблем или той е незначителен, има едно „ само че “: поради неправилните връзки в фамилията децата един ден стават нелюбящи родители. И всички се въртят в затворен кръг от незадоволителна обич, който се предава от потомство на потомство.
Източник: Новите родители.
