Кои са кошмарите на младостта?
Прието е да се споделя, че сред 20 и 30 са най-хубавите години в живота на човек. Разбира се, учредения бол. В същото време първото умишлено десетилетие в живота на човек крие куп рискове, рецесии и тествания, които не всеки, един път минал през тях, би си поискал да преживее още веднъж. Ето кои са 10-те най-големи кошмара на всеки младеж, с които съвсем постоянно се сблъсква.
Стартовата заплата
Току-що си приключил университета. На особената възраст от 22 години, на която се чака да не си към този момент чак толкоз малоумен, въпреки че май още си. И ето, като пораснал човек, търсиш си работа. Намираш. Стартова заплата - 400 лева! Това в случай че си късметлия и не те претрепят от стажове, без да ти платят. А наемът, храната и сметките ти са в най-хубавия случай 500 лева Допиташ ли се до простата математика, установяваш, че с цел да си позволиш лукса да работиш, всеки месец си на 100 лева загуба, които замечтаните за бъдещето ти родители жертвоготовно компенсират. Вероятното покачване е обгърнато в мъглата на далечното бъдеще, към което се чака да си " насочен ". За сметка на това се радваш на " гъвкаво работно време " (разбирай, спукват те от бачкане) и " приятна атмосфера в офиса " (тоест, още петима отчаяници, които не можеш да търпиш от първия ден, само че всички лицемерите един с друг). Давай момче! Цялата ти рода е вперила взор в мощния ти кариерен напор! А ти толкоз мечтаеш за пътешестване по света... Не казвай обаче на никого. След 5-10 години ще можеш да си го позволиш. Макар че тогава към този момент ще имаш парите да го направиш, само че ще предпочиташ да си седиш у дома. На това му се споделя разминаване.
Университетът
Първи курс. Имаш лекция от 8. Станал си в 6 и 30, тъй като скоро в цяла София ще има метро, само че не и в Студентски град - където действително е най-необходимо. С доста старания допълзяваш до университета (ако не си от логистично улеснените в УНСС) Изненада обаче - няма да има лекция. Нещо там станало, няма я учител, я зала, въобще - няма. Следващата лекция е от 11, а ти кибичиш по кафетата. Идва идната вест: тази в 11 се мести в 13.00 ч., а тази в 13.00 ч. се отсрочва за идната седмица; оная от 15.00 ч. пък въобще не си схванал бе човек, тя е неверно написана на програмата и нея пък в никакъв случай няма да я има... И четири години по този начин. Ако си от инатливите, които желаят да учат, си извънредно отчаян. Ако си от кариерните типажи, които пък от първи курс си търсят работа... се питаш за какво въобще е нужен университетът?
Любовните разочарования
Според тийнейджърските филми, с които всички сме израснали, университетът е място, в което можеш да намериш обич и секс единствено с тракване на пръста. Де да беше по този начин. Най-често се случва тъкмо противоположното. В началото всичко стартира в действителност от готин ваучър и " забивка "... Докато не минат няколко месеца и не се окаже, че изцяло си се влюбил и е към този момент време да лекуваш разрушено сърце. Още по-кофтито е да влезеш в университета с " гимназиално гадже " ; обстановка, която те осъжда на тегобата да поддържаш връзка от разстояние и да висиш стотици часове пред скайпа. След най-вече година пък към този момент осъзнаваш, че е невероятно да си опазиш връзката. Сложно, комплицирано, комплицирано.
Алкохолът
Измежду многото неща, които към момента не си научил за себе си в най-младите години, е че да се наливаш с алкохол всяка вечер е изцяло пагубно и въобще не е " куул ". Студентският алкохолизъм има изцяло унищожителен резултат върху живота ти и е допустимо да влезеш в сериозен цикъл, който, в случай че не успееш да спреш, е допустимо да трасира в следствие пътя ти към един приключен към този момент 30-годишен пияч. В композиция с прекаляванията с марихуаната рискът за напълно ранни погроми над здравето ти е забележителен.
Емиграцията
Проблемът не е толкоз в самата емиграция, колкото в мисленето за нея. И непрекъснатото чувство, че каквото и да си избрал, си прецакан. Ако останеш тук, вероломно те гризе мисълта, че самичък си си отрязал вероятностите. Ако пък решиш да емигрираш в един миг се хващаш, че към този момент пети ден седиш в youtube и слушаш български песни, а единствено като чуеш гайда сълзите ти текват. На всичкото от горната страна половината ти другари са на открито, а другата половина са останали в България и постоянно някой ти липсва. А когато към тези териториални разминавания се добави и работещ в чужбина родител, ситуацията става напълно нетърпимо.
Безвремието
Известно е проклятието, което ти предлага " да живееш в забавни времена ". Китайците имат право, само че пък си нямат разбиране от българска реалност. Стягащото гърдите безвремие, в което всеки младеж е потънал тук, е изключително потискащо. Случил си на една извънредно кофти композиция сред беднотия и консуматорство: хем бездуховно в близост, хем пък дори нямаш пари да си осигуриш качествено проваляне на духа. Няма блян за който да се хванеш, а още от 23-24 към този момент започваш да свикваш да те мерят с парите, които изкарваш. Съпротивителните ти сили се изчерпват по-бързо в сравнение с си очаквал, изключително когато в близост липсва образец, който да последваш. Е, имаш си бягства. Но те са като отиване на семинар - така или другояче бързо завършват.
Музиката
Сигурно е било доста готино на поколението на бащите ни, когато е имало тъкмо съвпадане сред това, което е било съвременно и това, което са харесвали. Целият свят слуша " Бийтълс ", и ти ги слушаш с целия свят. За да живееш с най-новото в този момент обаче и да го провъзгласиш за велико, би трябвало да имаш съществено разстройства в естетиката. Наскоро си си гледал плейлистата в youtube - една хубава композиция от най-хубавото от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те. А от последните петнайсет години - съвсем нищо. И не казвайте, че това е дребен проблем.
Книгите, които все не можеш да прочетеш
Седят на шкафа ти към този момент повече от години. Големи тухли, които си си купил на драго сърце и неспокойствие. Но по какъв начин да се чете умерено в цифровата ера, когато непрекъснато някой ти написа във Facebook, скайп и снапчат? Заради непрекъснатия multitasking, който си привикнал да правиш, си станал по-невротичен в сравнение с би трябвало да бъдеш, с цел да може да изчетеш " Ана Каренина " от кора до кора.
Местенето по квартири
След осмата година, в която си обособен от родителите си, към този момент изцяло мразиш личните си такъми. Кълнеш се, че ще си оставиш просто най-важното, а всичко друго ще изхвърлиш. Всяко преместване от квартира на квартира се трансформира в същинско изтезание. Вече просто искаш да уседнеш на едно място, само че очевидно не ти е писано скоро да ти се случи.
Обичам петък, ненавиждам понеделник
Никога не си бил или желал да бъдеш ленив. Още от учебно заведение като цяло си окей с концепцията, че би трябвало да се работи. Но ето, правиш го към този момент пета година след завършването и се чувстваш изцяло разрушен. Животът ти се е трансформирал в едно очакване на петъка, последвано от омерзение към понеделника. Постоянно кроиш проекти да се откачиш от злокобния механизъм, само че по никакъв начин не ти се получава. А при мисълта, че щом от в този момент си изтощен, на 40 към този момент ще бъдеш изцяло изкормен от към очаквания, напряко ти се повдига. Нищо, хвани горе главата. Все някак ще се оправиш.
Инфо: www.standartnews.com
