Когато обикнах себе си
Прието да считаме, че да обичаш себе си е нужда, че това не е демонстрация на нарцисизъм, а симптом, че човек се грижи за най-ценното, което има – за своята душа. Когато в живота ви настъпи миг, в който сте изтощени и не разбирате смисъла на това, което се случва, прочетете тези мисли.
Когато обикнах себе си, разбрах, че тъгата и прочувствените премеждия са просто предупредителни знаци, че пребивавам срещу своите личните истини.
Сега знам, че това се назовава откровеност.
Когато обикнах себе си, разбрах, какъв брой мощно мога да обидя някой различен, пробвайки се да му налагам моите стремежи, даже и да съм наясно, че още не е пристигнало времето за това и този човек не е подготвен, даже този човек да съм аз.
Сега назовавам това почитание.
Когато обикнах себе си, престанах да желая различен живот и най-сетне видях, че всичко към мен ме кара да се развъртвам.
Сега назовавам това зрялост.
Когато обикнах себе си, разбрах, че без значение от събитията аз постоянно се намирам на вярното място, в вярното време и всичко се случва в най-точния миг. И се успокоих.
Сега назовавам това убеденост в себе си.
Когато обикнах себе си, престанах да извършвам кражба от времето си и да строя огромни проекти за бъдещето. Сега върша единствено това, което ми носи наслада и благополучие, това, което обичам и това, което радостни сърцето ми. Правя всичко това съгласно своите разбирания и комфортния за мен темп.
Сега назовавам това елементарност.
Когато обикнах себе си, се освободих от всичко, което нанасяще щета на здравето ми – храна, хора, движимости, обстановки, а също и от всичко, което ме теглеше надолу и ме отклоняваше от верния път.
Сега знам, че това е обич към самия себе си.
Когато обикнах себе си, престанах да бъда постоянно прав/а и от този миг започнах по-рядко да бъркам.
Сега разбрах, че това е невзискателност.
Когато обикнах себе си, се отхвърлих да пребивавам с предишното и да се безпокоя за бъдещето. Сега пребивавам единствено в един миг, в който се случва всичко и незабавно.
Сега пребивавам всеки ден и назовавам това задоволство.
Когато обикнах себе си, научих, че моят разсъдък може да ме тревожи и разболява. Но, когато съединих разсъдъка със сърцето си, той се трансформира в скъп съдружник.
Сега назовавам това мъдростта на сърцето.
Не би трябвало повече да се опасяваме от разногласия, спорове и други проблеми със самите себе си или с руги хора. Дори и звездите се сблъскват и от този конфликт се раждат нови светове.
Сега знам, че това се назовава живот!
Мениджър Нюз
