Приетите промени в Конституцията създават предпоставки за по-високо доверие в

Приетите промени в Конституцията основават предпоставки за по-високо доверие в институциите, най-много от страна на жителите. Напълно съм склонен с всички, които считат, че по този начин направените промени съдържат опасности, че нямат гаранции за тяхното деяние, такова, каквото си го показват вносителите. Но това единодушие, съгласно мен, почива на едно друго единодушие, което е по-широко от това на специалистите и политиците, взети дружно. Това сподели за аудиокаста " Това е България " на " Фокус "  проф. Светослав Малинов, началник на катедрата по “Политология " на Софийския университет “Свети Климент Охридски ".

" То е общото единодушие на съвсем всички български жители, че българската правосъдна система не работи добре, по тази причина те нямат доверие на тази правосъдна система и желаеха смяна. В този смисъл смяната беше наложителна. Дали тази смяна ще успее, в доста огромна степен зависи от това, по какъв начин ще проработят новите решения, което уви, освен нашата Конституция, само че и всички други не могат да открият преди да се видят реализациите на процедура. Така че ние направихме нещо наложително и неизбежно, а точно смяна в Конституцията в глава “Съдебна власт ", и несъмнено, другата огромна смяна, обвързвана със служебното държавно управление. Има консенсус в обществото, че промени бяха нужни. Има спор в обществото кои промени са най-хубавите. Но аз ви убеждавам, че каквито и промени да бяха признати, в каквато и посока, най-общо казано, рецензиите щяха да са същите, че и по-големи. Важното е, че събрахме храброст като общество, и най-много политиците, да създадат тази смяна. И дано в този момент да следим деликатно всички реализации. Иначе, що се отнася до сезирането на Конституционния съд, аз мисля, че то е предстоящо и в действителност съм склонен, че значително е и наложително, при такава обстановка, в каквато се намираме сега ", сподели още той.

Рисковете по отношение на признатите промени са в няколко направления, счита проф. Малинов, само че на първо място са свързани с използването им, тъй като огромна част от тях изискват в допълнение законодателство.

" Веднага се отправям към служебния кабинет, който сякаш е най-лесен за схващане като смяна. Най-общо казано, понижени са опциите на президента. Българската парламентарна република на процедура ще бъде парламентарна република и когато има длъжностен кабинет. Мога да кажа тук, напълно към този момент в границите на науката Политология, че българската Конституция позволяваше нашата парламентарна република да бъде краткотрайно суспендирана и да се премине към практикуване на властта през форма на президентска република, въпреки и наречена длъжностен кабинет. И тук, ние зависехме като жители, като парламентарна република от волята на президента, от неговия темперамент, от неговата геополитическа ориентировка. Това беше невероятна особеност, на която се поставя край. Как обаче ще се уреди действието на служебния кабинет, какви ограничавания ще има върху него, ще се уреди с спомагателен закон. И тук, би трябвало да се знае, че в действителност конституционната промяна ще продължи. И другата огромна смяна, обвързвана с разделянето на Висшия правосъден съвет, този върховен орган, обвързван със правосъдната власт, разграничен на прокурорска и съдийска гилдия, с разнообразни болшинства вътре, да не навлизаме в детайлности. Ще го създадем на драго сърце, в случай че несъмнено, се постанова. Но тук също, ние не знаем дали от едната прекаленост на безконтролност, и в най-лошия смисъл на думата, цялостна самостоятелност на основния прокурор с доста пълномощия, да се меси, да дава изявленията, да дава обществени изказвания, свързани, несъмнено, и с персоналните особености на основния прокурор. Дали от тази прекаленост няма да се премине към една много по-слаба и неефективна прокуратура, само че това е безпокойство. Аз не съм сигурен, че това ще стане, само че съм задължен да го кажа ", разяснява още проф. Светослав Малинов.