ВМРО иска Конституционният съд да отмени приетите от парламента промени в Конституцията
Приетите през днешния ден от Народното събрание промени в Конституцията на Република България, които разрешават лице с двойно поданство да бъде избирано за депутат, са опасност за националната сигурност на страната. Затова Вътрешна македонска революционна организация изпрати предложение до всички субекти, които са способени да сезират Конституционния съд, в което се излагат съображенията за противоконституционност на признатите текстове на Закона за изменение и допълнение на Конституция на Република България.
Шестата корекция на най-висшия юридически акт в Република България съдържа текстове, които са противоконституционни, написа в предлагането на евродепутата и съпредседател на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, отправено до президента, основния прокурор, Върховния административен съд и Върховния касационен съд.
Допускането до най-висшите етажи на властта на лица с непознато поданство би заплашило националния суверенитет заради неналичието на юридически механизъм за потвърждение на своята преданост към българската страна, написа Джамбазки.
Освен това с признатата нова смяна на член 110 от Конституцията, която касае членове на Министерски съвет, се вкара изключение от условието за 18-месечна уседналост, която бе призната в член 65, алинея 1 от Конституция на Република България за претендентите за народни представители. Съобразно одобрения парламентарен принцип в Република България, а точно че народните представители и министрите следва да дават отговор на едни и същи условия, уседналост следва да бъде въведена и за всички членове на Министерски съвет. Но сходен текст не бе признат и е налице колизия сред двете разпореждания и една от тях следва да бъде анулирана като противоконституционна, се споделя още в писмото на евродепутата от Вътрешна македонска революционна организация.
Ето текста на предлагането, изпратено до президента, основния прокурор, Върховен административен съд и Върховен касационен съд:
Както е общоизвестно, на свое съвещание народните представители от Четиридесет и деветото Народно заседание одобриха в хипотезата на член 155, алинея 2 от Конституция на Република България Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Смятам, че по този начин гласуваната Шеста корекция на най-висшия юридически акт в Република България съдържа текстове, които са противоконституционни. Те нарушават главните правила и постановки в публичния контракт, към които са се обединили всички членове на обществото чрез техните изразители в Седмото велико национално заседание.
Основният текст, на който ще обърна внимание и който е главната причина да подавам актуалното предложение, е по отношение на смяната на условията за практикуване на пасивното изборно право.
Гласувано бе наредбата на член 65, алинея 1 от Конституцията, да придобие следния тип: „ За депутат може да бъде избиран български жител, който няма друго поданство, навършил е 21 години, не е подложен под забраняване и не изтърпява наказване отнемане от независимост. За депутат може да бъде определен български жител, който има и друго поданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. “
С по този начин признатата смяна отпадна условието претенденти за народни представители и лица, които заемат министерски постове, да имат единствено и само българско поданство. С това свое деяние народните представители, приели този текст, погазват един одобрен парламентарен принцип в правния мир на Република България, а точно заемащите висши нормотворчески и изпълнителни функционалности лица да имат единствено и само българско поданство.
Видно от претекстовете на част от вносителите, същите обосновават гореописаната смяна като инструмент за овластяване на българската диаспора. Проблемът с неналичието на политики от страна на българската страна, които да обвързват и под някаква форма да приобщават българската диаспора е прочут. Политиката за приобщаване на българите, живеещи отвън страната, обаче се реализира с голям брой постъпателни дейности и приемането на редица благоприятстващи нормативни текстове, а не чрез приемане на промени в главния закон, засягайки основополагащи правни правила в Изборния развой на Република България.
Проблематичният акцент в признатия текст, който комфортно се заобикаля от претекстовете на вносителите, не визира огромната българска диаспора. Той визира различен много по-основополагащ проблем, а точно този с допускането до най-висшите етажи на властта на лица, които са придобили българско поданство по натурализация, а имат корени от други трети страни. Едно лице, което е родено в непозната страна, има обязаност с нея и нейните органи, упражнявало е до този миг политическите си права там, в един следващ миг може да се кандидатира и да стане депутат или министър и да стигне до най-висшите равнища на нормотворческата и изпълнителна активност в Република България. То би заплашило в известна степен националния суверенитет заради неналичието на юридически механизъм за потвърждение на своята преданост към българската страна (например полагане на клетва при придобиване на поданството – механизъм, който е публикуван в огромна част от европейските държави). Именно водени от горните претекстове, приелото конституцията Велико народно събрание е утвърдило като парламентарен принцип изискването за съществуване единствено и само на българско поданство, защото той пази в най-висша степен националния интерес на една страна, която желае да опази органите, които са овластени с най-вече държавна власт от непозната интервенция. Подобен текст се съдържа и в други европейски конституции и същият не нарушава каквито и да било интернационалните актове, по които Република България е страна.
Вторият аспект от по този начин признатата наредба, който остава напълно неуточнен и голословен, а по съществото си противоконституционен е въведеното изискване за уседналост на бъдещите претенденти за народни представители. Срокът, който е признат в Закона за изменение и допълнение, е 18 месеца. С години едно лице живее в друга страна, обвързано е институционално с нея, центърът на виталните му ползи е там. Изведнъж, за толкоз къс интервал от време, народните представители презюмират, че то ще бъде задоволително осведомено с особеностите на държавното ръководство и устройство, главните институции и техните функционалности и ще бъде умело да гласоподава закони или да ръководи сектор на изпълнителната власт. Това даже да е годно до някаква степен за лицата, които са българи по рождение, то се явява напълно неприложимо по отношение на българите по натурализация. 18-месечният период е прекомерно къс и непълен, с цел да може да се вкара една оборима хипотеза, че съответното лице би било умело да прави толкоз виновни функционалности, каквито са нормотворческите и изпълнителните. С въвеждането на толкоз къс период народните представители заплашват устоите на държавното ръководство и естественото действие на държавния уред. В други европейски и международни демократични страни сходен период за уседналост е налице, само че той е доста повишен като същият се среща в разновидности от 7 до 9 години. Това е задоволително дълъг интервал от време, който би бил задоволителен, с цел да се вкара нормативно една хипотеза за институционалната подготвеност и готовност на едно лице, което желае да се възползва от пасивното си изборно право и да се кандидатира за депутат. Проблемът с 18-месечната уседналост се съдържа освен в неговата дълготрайност. В хипотезата на идното ни приемане в зоната за свободно придвижване – Шенген, безусловно невероятно ще бъде да се потвърди несъмнено, че едно лице, живеещо на територията на Европейски Съюз, дава отговор на това изискване на уседналост.
На последно място, противоконституционно се явява и въвеждането на разнообразни условия за заемането на служба като депутат и министър. Съобразно член 110 от Конституцията на Република България, „ Членове на Министерския съвет могат да бъдат единствено български жители, които дават отговор на изискванията за избиране на народни представители. “ С признатата нова смяна на член 110 от Конституция на Република България, се вкара изключение от условието за 18-месечна уседналост, която бе призната в член 65, алинея 1 от Конституция на Република България за претендентите за народни представители. Съобразно одобрения парламентарен принцип в Република България, а точно че народните представители и министрите следва да дават отговор на едни и същи условия, уседналост следва да бъде въведена и за всички членове на Министерски съвет. Подобен текст не бе признат, поради което смятам че е налице колизия сред двете разпореждания и една от тях следва да бъде анулирана като противоконституционна.
С оглед всичко изложено нагоре, апелирам да употребявате актуалното предложение като легален мотив и с оглед даденото Ви от Конституцията на Република България пълномощие, уредено в член 150, алинея 1, прочие 6, да сезирате Конституционния съд заради противоконституционност на част от текстовете на признатия Закон за изменение и допълнение на Конституция на Република България.
