Бихте ли станали приемни родители? Статистиката е тревожна
Приемната грижа у нас се развива в изискванията на публично недоумение, институционален застой и намаляващ интерес към нея, демонстрират експертни разбори на Националната асоциация за приемна грижа. Националната асоциация за приемна грижа отбелязва 25 октомври 2024 година като ден на приемния родител и приемната грижа.
По мотив Деня на приемния родител и приемната грижа Националната асоциация за приемна грижа разгласява данни от национално социологическо изследване, извършено от организация " Тренд “. Данните от допитването до публичното мнение демонстрират, че едвам 15% от българите биха станали приемни родители. 68% изрично отхвърлят, а 17% не могат да преценяват дали биха приели такава роля. Тези данни са тревожни, защото демонстрират ниска социална подготвеност да се поддържат деца посредством приемно родителство. Причините за този отвод са разнообразни, само че главният фактор е неналичието на задоволителна информация и схващане за процеса на приемно родителство.
Любопитни елементи от изследването демонстрират, че дамите са по-склонни да станат приемни родители спрямо мъжете – 21% от дамите декларират подготвеност, до момента в който при мъжете този % е едвам 9%. Това е доказателство за съществуването на дълбоки обществени и културни стандарти, които слагат дамите в ролята на съществени грижещи се за децата. По-високият стопански статус има връзка с по-голяма подготвеност за приемна грижа – хората с приходи над 2000 лева демонстрират доста по-голям интерес (21%), в сравнение с тези с по-ниски приходи. Образованието също има основна роля – хората с висше обучение са доста по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях декларират подготвеност, спрямо 13% при тези със приблизително обучение.
Проучването разкрива още, че 60% от съгласилите се да са приемни родители, биха приели тази социална задача, без значение от това дали получават пари за това. 11% от интервюираните биха се съгласили да станат приемни родители против заплата и прехрана за детето. Информираността за приемната грижа остава незадоволителна измежду огромна част от популацията. Според резултатите, 69% от участниците в изследването са научили за приемната грижа посредством малкия екран, а едвам 29% са се уведомили посредством обществените мрежи. Това демонстрира, че обичайните медии към момента преобладават в информирането на обществото по тази тематика, до момента в който новите медийни канали остават подценени. Освен това 6% от участниците в националното допитване в никакъв случай не са чували за приемната грижа. Приемната грижа у нас се развива в изискванията на публично недоумение, липса на обществена сигурност за приемните родители, както и намаляващ интерес към приемното родителство. У нас има близо 400 приемни фамилии, при които няма настани деца, демонстрират експертните наблюдения на Националната асоциация за приемна грижа.
По мотив Деня на приемния родител и приемната грижа Националната асоциация за приемна грижа разгласява данни от национално социологическо изследване, извършено от организация " Тренд “. Данните от допитването до публичното мнение демонстрират, че едвам 15% от българите биха станали приемни родители. 68% изрично отхвърлят, а 17% не могат да преценяват дали биха приели такава роля. Тези данни са тревожни, защото демонстрират ниска социална подготвеност да се поддържат деца посредством приемно родителство. Причините за този отвод са разнообразни, само че главният фактор е неналичието на задоволителна информация и схващане за процеса на приемно родителство.
Любопитни елементи от изследването демонстрират, че дамите са по-склонни да станат приемни родители спрямо мъжете – 21% от дамите декларират подготвеност, до момента в който при мъжете този % е едвам 9%. Това е доказателство за съществуването на дълбоки обществени и културни стандарти, които слагат дамите в ролята на съществени грижещи се за децата. По-високият стопански статус има връзка с по-голяма подготвеност за приемна грижа – хората с приходи над 2000 лева демонстрират доста по-голям интерес (21%), в сравнение с тези с по-ниски приходи. Образованието също има основна роля – хората с висше обучение са доста по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях декларират подготвеност, спрямо 13% при тези със приблизително обучение.
Проучването разкрива още, че 60% от съгласилите се да са приемни родители, биха приели тази социална задача, без значение от това дали получават пари за това. 11% от интервюираните биха се съгласили да станат приемни родители против заплата и прехрана за детето. Информираността за приемната грижа остава незадоволителна измежду огромна част от популацията. Според резултатите, 69% от участниците в изследването са научили за приемната грижа посредством малкия екран, а едвам 29% са се уведомили посредством обществените мрежи. Това демонстрира, че обичайните медии към момента преобладават в информирането на обществото по тази тематика, до момента в който новите медийни канали остават подценени. Освен това 6% от участниците в националното допитване в никакъв случай не са чували за приемната грижа. Приемната грижа у нас се развива в изискванията на публично недоумение, липса на обществена сигурност за приемните родители, както и намаляващ интерес към приемното родителство. У нас има близо 400 приемни фамилии, при които няма настани деца, демонстрират експертните наблюдения на Националната асоциация за приемна грижа.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ