Орлин Денков, АСП: Приемната грижа е най-близката форма до семейна среда за едно дете в риск
" Приемната грижа е мярка за протекция. Всяко едно дете, което под някаква форма е в риск, може да бъденастанено в приемно семейство ".Това разяснява в рубриката на Дарик " Социалната страна " Орлин Денков от Агенцията за обществено подкрепяне.
По думите му концепцията е това да бъде краткотрайна, а не непрекъсната мярка, по време на която детето да бъде подкрепено и да се работи с неговото биологично семейство.
" Подкрепата на Министерство на труда и обществената страна е огромна и приемната грижа е измежду най-големите цели ", изясни Денков.
Според него приемната грижа е най-близката форма до фамилна среда за едно дете в риск. Тя би трябвало да бъде насочена повече към потребностите на детето и да има повече холистичен, а не административен метод.
" Приемната грижа е основна опция, тъй като по този начин ние сътворяваме предварителна защита децата да бъдат настанени в обществени услуги. Още повече, че ние закрихме институциите за деца, остават единствено 4 медико-социални дома. Предстои и тяхното закриване ",каза той.
" От дългогодишната ми процедура с приемни родители мога да кажа, че те одобряват като предопределение активността си. Както споделих, това не следва да бъде непрекъсната мярка. Идеята по време на настаняването на децата е с биологичните родители да се работи, с цел да продължат да поставят грижи за своето дете. Не е наложително до пълноправие да остане детето в приемното семейство, в случай че може да се върне при своето биологично семейство “, добави той.
По думите му приемното семейство се преглежда повече като професионализирана услуга. Те нямат същите права като биологичните родители. Приемният родител не е притежател на наставнически права. Съгласуват всички решения във връзка с развиването на детето със обществените служащи. Хората в системата е належащо да минават образования и квалификации и да надграждат.
Когато детето е малолетно, всички решения и дейности следва да бъдат единствено в негов интерес и в биологичното семейство. За страдание, има случаи, в които биологичното семейство няма потенциал да бъдат родители. В този случай обществената система прави всичко допустимо да ги поддържа и е допустимо по-дългото оставане в приемно семейство.
„ Винаги се водим от най-хубавия интерес на детето. Ако на детето му харесва повече в приемното семейство заради избрани условия да вземем за пример, това не може да бъде причина да не се върне при родителите си. Аз не мисля, че има деца, които биха отказали да се върнат при родителите си. Разбира се, практиката е разнопосочна и тъкмо по тази причина и приемните родители, и биологичните би трябвало да бъдат еднообразно подкрепяни “, разяснява още Денков.
Според него обществените служащи и обществената система са тези, които реализират поддръжка и надзор. Съществуват и регионални екипи по приемна грижа, като Агенцията за обществено подкрепяне работи с над 170 общини в система, която по думите на Орлин Денков е добре развита.
„ В Европа практиката демонстрира, че приемната грижа е по-скоро професионализирана. Много от фамилиите към този момент са отгледали своите биологични деца и са решили да продължат да се отдават на обществена активност ", сподели той.
По думите му България също вървив тази посока с поддръжката на МТСП, Агенцията за обществено подкрепяне и Неправителствени организации бранша.
" Имаме добър разговор през последните няколко месеца и с всички НПО-та, които се занимават със протекция на детето, с цел да осигурим един резистентен и дълготраен постижим модел, който да е ориентиран към самото дете. Към момента приемните родители, в които има деца, са близо 1300. В регистрите са над 1600 ", заключи Денков.
По думите му концепцията е това да бъде краткотрайна, а не непрекъсната мярка, по време на която детето да бъде подкрепено и да се работи с неговото биологично семейство.
" Подкрепата на Министерство на труда и обществената страна е огромна и приемната грижа е измежду най-големите цели ", изясни Денков.
Според него приемната грижа е най-близката форма до фамилна среда за едно дете в риск. Тя би трябвало да бъде насочена повече към потребностите на детето и да има повече холистичен, а не административен метод.
" Приемната грижа е основна опция, тъй като по този начин ние сътворяваме предварителна защита децата да бъдат настанени в обществени услуги. Още повече, че ние закрихме институциите за деца, остават единствено 4 медико-социални дома. Предстои и тяхното закриване ",каза той.
" От дългогодишната ми процедура с приемни родители мога да кажа, че те одобряват като предопределение активността си. Както споделих, това не следва да бъде непрекъсната мярка. Идеята по време на настаняването на децата е с биологичните родители да се работи, с цел да продължат да поставят грижи за своето дете. Не е наложително до пълноправие да остане детето в приемното семейство, в случай че може да се върне при своето биологично семейство “, добави той.
По думите му приемното семейство се преглежда повече като професионализирана услуга. Те нямат същите права като биологичните родители. Приемният родител не е притежател на наставнически права. Съгласуват всички решения във връзка с развиването на детето със обществените служащи. Хората в системата е належащо да минават образования и квалификации и да надграждат.
Когато детето е малолетно, всички решения и дейности следва да бъдат единствено в негов интерес и в биологичното семейство. За страдание, има случаи, в които биологичното семейство няма потенциал да бъдат родители. В този случай обществената система прави всичко допустимо да ги поддържа и е допустимо по-дългото оставане в приемно семейство.
„ Винаги се водим от най-хубавия интерес на детето. Ако на детето му харесва повече в приемното семейство заради избрани условия да вземем за пример, това не може да бъде причина да не се върне при родителите си. Аз не мисля, че има деца, които биха отказали да се върнат при родителите си. Разбира се, практиката е разнопосочна и тъкмо по тази причина и приемните родители, и биологичните би трябвало да бъдат еднообразно подкрепяни “, разяснява още Денков.
Според него обществените служащи и обществената система са тези, които реализират поддръжка и надзор. Съществуват и регионални екипи по приемна грижа, като Агенцията за обществено подкрепяне работи с над 170 общини в система, която по думите на Орлин Денков е добре развита.
„ В Европа практиката демонстрира, че приемната грижа е по-скоро професионализирана. Много от фамилиите към този момент са отгледали своите биологични деца и са решили да продължат да се отдават на обществена активност ", сподели той.
По думите му България също вървив тази посока с поддръжката на МТСП, Агенцията за обществено подкрепяне и Неправителствени организации бранша.
" Имаме добър разговор през последните няколко месеца и с всички НПО-та, които се занимават със протекция на детето, с цел да осигурим един резистентен и дълготраен постижим модел, който да е ориентиран към самото дете. Към момента приемните родители, в които има деца, са близо 1300. В регистрите са над 1600 ", заключи Денков.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ