Приемането на целта за възобновяема енергия от 45% може да

Приемането на задачата за възобновима сила от 45% може да помогне за привеждането в сходство на енергийната инфраструктура с бързо разрастващите се пазари на чисти технологии. Така ще се подсигурява, че преходът на Европейски Съюз от скъпи изкопаеми горива няма да загуби скорост, настояват Елизабет Кремона, Антонела Батаглини и Анджей Цегларц. Елизабет Кремона е енергиен анализатор в консултанската компания Ember. Антонела Батаглини е основен изпълнителен шеф, а Анджей Цегларц е програмен управител в Renewables Grid Initiative (RGI) – организацията съставлява неповторимо съдействие сред оператори на преносни системи и неправителствени организации в цяла Европа. Според специалистите и показаните резултати 2022 година беше рекордна година за внедряване на чиста сила в Европа. Вероятно това е била и първата от доста: индустриалните организаци предвиждат, че растежът на чистите технологии ще продължи да се форсира. Още по тематиката ВЕИ 16 март 2023 ВЕИ 7 окт 2022 разкри, че плануваният % на инсталиране на основни чисти технологии ще надвиши надалеч упованията на пакета „ Готови за 55 (Fit for55), поставяйки Европейски Съюз на път да доближи най-малко 45% възобновима сила до 2030 г. Това отразява новата необходимост за отхвърли при потребление на изкопаеми горива в Европа след началото на енергийната рецесия и нахлуването на Русия в Украйна, напомня изданието Euractiv. Но с цел да даде импулса на чистите технологии, задвижен от пазарите, индустрията и националните политики, Европейски Съюз ще се нуждае от реалистични проекти за развиване на електроенергийната си инфраструктура, с цел да поддържа темпото на напредък. Стратосферният напредък на технологии като термопомпи, електрически транспортни средства, слънчева и вятърна сила е добра вест за енергийния преход и устойчивостта на Европа в лицето на енергийни рецесии. Електрифицирана система, подкрепена от възобновима сила, е най-ефективното и рентабилно средство за усъвършенстване на енергийната система, заменяне на потреблението на изкопаеми горива и обезпечаване на жизненоважно понижаване на парниковите газове. Намаляването на също ще помогне и за ограничение на вноса на съветски природен газ. Електрическите мрежи ще поддържат тази смяна в стопанската система. Електроенергийните системи на високо, приблизително и ниско напрежение, национални и трансгранични, на процедура разрешават консолидираното на възобновими енергийни източници. Те ще бъдат и гръбнака на бъдещата електроенергийна инфраструктура и зараждащите се енергийни общности. Те дефинират количеството възобновима електрическа енергия и решенията за чиста сила, като да вземем за пример услуги за еластичност, които могат да бъдат пуснати онлайн. Като такива, тяхното внедряване дефинира темпото и триумфа на енергийния преход на Европа.  Следователно е извънредно значимо планирането на мрежата да се прави паралелно с по-широкия енергиен преход: отразявайки скоростта на внедряване на технологиите, подпомагайки постигането на задачите и приспособявайки нововъведенията, в това число от страна на търсенето. Въпреки главната им роля, разширението на електрическите мрежи и преносната инфраструктура сега изостава, като вложенията не доближават нужното до 2030 година и по-късно. Това рискува да спре темпото на енергийния преход в Европа. Направени са крачки за справяне с дългите периоди за издаване на позволения и създаване на електропроводи и съпътстваща инфраструктура, като мрежите са включени в ревизираните правила на Европейски Съюз за незабавни и бързи разрешителни режими. Но са нужни спомагателни, по-решителни дейности и идното решение по отношение на задачите на Европейски Съюз за възобновима сила съставлява нова основна опция в това направление. Ангажимент на Европейски Съюз за най-малко 45% възобновими енергийни източници до 2030 година би насърчил вложенията в мрежата, считат специалистите. Инвестиционните проекти за мрежата нормално са упражнение изпод нагоре, основано на политически съгласувани цели и затова постоянно незадоволителни както за актуалните, по този начин и за предстоящите равнища на разрастване на чиста сила и условия на енергийните системи. Наистина, Европейският теоретичен съвещателен съвет по изменението на климата стигна до, че актуалният метод към планирането на мрежовата инфраструктура не взема поради трансформационните промени, които предстоят и са нужни за реализиране на съществуващите климатични цели за 2030 година и 2050 г. Вече е явно, че една по-малко амбициозна цел на Европейски Съюз би нараснала този проблем. Прогнозите на „ Готови за 55 “ за 2030 година към този момент са мощно остарели: слънчевият потенциал се чака да бъде двойно по-голям, по отношение на актуалната прогноза. Ръстът при използването на термопомпите също ще е с 50% по-висок, а нарастването при електрическите транспортни средства ще е с 30 на 100, пресмятат от Ember. Това големи разминаване може съществено да засегне процеса на обмисляне на развиването на електропреносните и електроразпределителните мрежи и решенията по отношение на систематичните им потребности. Инфраструктурата, учредена на несъответстващо обмисляне, също може да заплаши природата и някои обществени групи, причинявайки спомагателни забавяния. За да се преодолеят тези дефекти, определянето на цели би трябвало съществено да вземе поради трендовете в предлагането и търсенето, като планува накъде е би трябвало да се насочи енергийната система на Европейски Съюз, както и къде и по какъв начин ще се използва електрическата енергия. С бързото разрастване на решения за чиста сила и готовите за внедряване планове, задължението на Европейски Съюз за 45% е минимумът, нужен за актуализиране на енергийните и климатичните упоритости в сходство с нововъзникващите трендове. Освен това държавите-членки следва да упълномощават енергийните регулатори да плануват и улесняват вложенията в мрежата въз основа на по-амбициозно и по-бързо разрастване на възобновими енергийни източници. Това ще обърне внимание на изоставането във времето сред определянето на упоритостта на Европейски Съюз и законодателнтие примени и внедряването на задачите на Европейски Съюз в националното законодателство. Това би разрешило на проектантите на мрежата да се приготвят по-добре за нужното уголемение и подсилване, като се вземе поради времето, належащо за доставка на оборудването и технологиите. По този метод националните мрежови проекти могат по-добре да осведомят и оформят европейското мрежово обмисляне, позволявайки усъвършенстване на ресурсите на Европейски Съюз и максимизиране на изгодите от ВЕИ за климата, околната среда, потребителите и стопанската система и то допустимо най-скоро до 2030 г. Европейската комисия и Народното събрание към този момент поддържат увеличението на задачата за възобновима сила от 40% на 45%, като окончателното решение се чака тази седмица от Съвета на Европейски Съюз, напомнят анализаторите. В допълнение към изгодите за климата и разноските от настояването за по-бърз енергиен преход, това ще разреши проектите за развиване на мрежата да се създадат съответно както и да се възнамерява в елементи развиването на мрежата и това накъде ще се насочи енергийният бранш на Европа до 2030 година Всичко останало би означавало риск да се разтури набраната инерция при ускоряването на чистите технологии – а това значи блян към неуспех на ВЕИ задачите, считат създателите на прогнозата.