Осем сурови истини правят човека по-силен и помагат за успеха
Приемането на действителността и отводът от илюзиите са единственият път към личностното израстване
Прогресът е неосъществим без смяна, а тези, които не могат да трансформират мисленето си, не могат да трансформират нищо. Тази крилата фраза на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу постоянно служи като основа за разбирането на личностното развиване. Промяната към по-добро обаче изисква освен ентусиазъм, само че и храброст да се одобряват някои " сурови " истини за живота.
Експертите по логика на психиката и личностно развиване постоянно показват, че бягството от действителността е главната спънка пред триумфа. Когато човек откри сили да каже " стоп " на илюзиите и си зададе сложните въпроси, той стопира да бъде жертва на събитията и поема надзор над ориста си.
Ето осем житейски истини, чието приемане може да бъде мъчително, само че непроменяемо прави индивида по-силен:
1. Връщането обратно е невероятно
Много хора прекарват живота си в менталния капан на предишното, мечтаейки да трансформират към този момент случили се събития. Това е загуба на сила. Миналото не може да бъде върнато или пренаписано. Единственият разумен метод е примирението с вчерашния ден и фокусирането върху сегашния миг, където действително се гради бъдещето. Миналото би трябвало да бъде преподавател, а не котва, която стопира придвижването напред.
2. Заетостта не подсигурява работливост
Да бъдеш " ангажиран " не значи безусловно, че вършиш работа. Често хората запълват деня си с маловажни задания, с цел да основат заблуда за активност. Без съответни цели и явен проект, заетостта е безполезна. Ако човек не намира мотивация да стане от леглото заран, само че остава в офиса до късно вечер, това е сигнал за неефективно ръководство на времето и целите.
" Харвардско проучване, траяло 80 години, демонстрира: положителните гени са чудесни, само че насладата е по-добра, " напомнят експертите по поведенческа логика на психиката.
3. Времето постоянно стига за значимото
Всеки човек на планетата разполага с едни и същи 24 часа в денонощието. Разликата сред сполучливите и несполучливите хора е в метода, по който разпределят този запас. Твърдението " нямам време " постоянно е евфемизъм за " това не ми е приоритет ". За нещата, които същински вълнуват индивида, време постоянно се намира.
4. Днешният ден може да е финален
Животът е краен и никой няма гаранция за утрешния ден. Това осъзнаване не би трябвало да води до боязън, а до деяние. Отлагането на значимите решения – промяна на работа, пътешестване или изложение на усеща – може да се окаже съдбовно закъсняло. Пълноценният живот изисква дейности " тук и в този момент ".
5. Провалът е част от проекта
Неуспехите са неизбежни. Докато за едни те са мотив за обезсърчение, за други са трамплин към върха. Човек не може да управлява всички събития, само че има цялостен надзор над реакцията си по отношение на тях. Възприемането на неуспеха като урок, а не като присъда, е основна линия на мощния темперамент.
6. Животът не е съвършен
Светът е цялостен с неправда, компликации и отмалялост. Очакването за " съвършен миг " или " съвършен живот " е сигурен път към разочарованието. Щастието идва не когато всичко е наред, а когато човек се научи да бъде признателен за това, което има сега, до момента в който работи за това, което желае.
7. Страстта е най-хубавият мотор
Животът е прекомерно къс, с цел да бъде прекаран в омразна работа единствено поради заплащането на сметки. Всеки би трябвало да откри време за дейностите, които носят наслада и ентусиазъм – било то четене, готвене или пътешествия. Това не е разкош, а нужда за психическото здраве.
8. Никой няма да ви избави
Най-суровата, само че и най-освобождаваща истина е, че отговорността е персонална. Никой различен – нито сътрудникът, нито работодателят, нито страната – не е задължен да обезпечи вашето благополучие. Когато човек осъзнае, че може да разчита само на себе си за своето благоденствие, той стопира да чака " избавител " и стартира да работи.
Прогресът е неосъществим без смяна, а тези, които не могат да трансформират мисленето си, не могат да трансформират нищо. Тази крилата фраза на ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу постоянно служи като основа за разбирането на личностното развиване. Промяната към по-добро обаче изисква освен ентусиазъм, само че и храброст да се одобряват някои " сурови " истини за живота.
Експертите по логика на психиката и личностно развиване постоянно показват, че бягството от действителността е главната спънка пред триумфа. Когато човек откри сили да каже " стоп " на илюзиите и си зададе сложните въпроси, той стопира да бъде жертва на събитията и поема надзор над ориста си.
Ето осем житейски истини, чието приемане може да бъде мъчително, само че непроменяемо прави индивида по-силен:
1. Връщането обратно е невероятно
Много хора прекарват живота си в менталния капан на предишното, мечтаейки да трансформират към този момент случили се събития. Това е загуба на сила. Миналото не може да бъде върнато или пренаписано. Единственият разумен метод е примирението с вчерашния ден и фокусирането върху сегашния миг, където действително се гради бъдещето. Миналото би трябвало да бъде преподавател, а не котва, която стопира придвижването напред.
2. Заетостта не подсигурява работливост
Да бъдеш " ангажиран " не значи безусловно, че вършиш работа. Често хората запълват деня си с маловажни задания, с цел да основат заблуда за активност. Без съответни цели и явен проект, заетостта е безполезна. Ако човек не намира мотивация да стане от леглото заран, само че остава в офиса до късно вечер, това е сигнал за неефективно ръководство на времето и целите.
" Харвардско проучване, траяло 80 години, демонстрира: положителните гени са чудесни, само че насладата е по-добра, " напомнят експертите по поведенческа логика на психиката.
3. Времето постоянно стига за значимото
Всеки човек на планетата разполага с едни и същи 24 часа в денонощието. Разликата сред сполучливите и несполучливите хора е в метода, по който разпределят този запас. Твърдението " нямам време " постоянно е евфемизъм за " това не ми е приоритет ". За нещата, които същински вълнуват индивида, време постоянно се намира.
4. Днешният ден може да е финален
Животът е краен и никой няма гаранция за утрешния ден. Това осъзнаване не би трябвало да води до боязън, а до деяние. Отлагането на значимите решения – промяна на работа, пътешестване или изложение на усеща – може да се окаже съдбовно закъсняло. Пълноценният живот изисква дейности " тук и в този момент ".
5. Провалът е част от проекта
Неуспехите са неизбежни. Докато за едни те са мотив за обезсърчение, за други са трамплин към върха. Човек не може да управлява всички събития, само че има цялостен надзор над реакцията си по отношение на тях. Възприемането на неуспеха като урок, а не като присъда, е основна линия на мощния темперамент.
6. Животът не е съвършен
Светът е цялостен с неправда, компликации и отмалялост. Очакването за " съвършен миг " или " съвършен живот " е сигурен път към разочарованието. Щастието идва не когато всичко е наред, а когато човек се научи да бъде признателен за това, което има сега, до момента в който работи за това, което желае.
7. Страстта е най-хубавият мотор
Животът е прекомерно къс, с цел да бъде прекаран в омразна работа единствено поради заплащането на сметки. Всеки би трябвало да откри време за дейностите, които носят наслада и ентусиазъм – било то четене, готвене или пътешествия. Това не е разкош, а нужда за психическото здраве.
8. Никой няма да ви избави
Най-суровата, само че и най-освобождаваща истина е, че отговорността е персонална. Никой различен – нито сътрудникът, нито работодателят, нито страната – не е задължен да обезпечи вашето благополучие. Когато човек осъзнае, че може да разчита само на себе си за своето благоденствие, той стопира да чака " избавител " и стартира да работи.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ