Смяната на лева с еврото през 2024 г. - напълно постижимо
Приемането на еврото през 2024 година е амбициозна, само че постижима цел, споделя шефът на Българска народна банка Димитър Радев в изявление за сп. The Banker, част от Financial Times Ltd, осведоми "Труд ".
“Има голям размер работа, която би трябвало да се свърши при подготовката за въвеждане на еврото, само че имам вяра, че способените български институции са мощно стимулирани и добре готови да изпълнят нужните стъпки и условия. За България приемането на еврото от дълго време е стратегическа цел. Колкото повече се доближаваме до постигането є, толкоз по-силно ще усещаме преимуществата от присъединението към Европейския паричен съюз”, показва шефът на Българска народна банка.
По думите му даже преди действителното прекосяване към еврото, самият развой на прогрес досега има позитивни резултати за България посредством консолидиране на напъните за промени, подсилване на политиките и повишение на институционалния ни потенциал.
На въпрос какъв брой сложна е била 2020 година за банковия бранш, Радев дава отговор, че последната година е била невиждана за всички. “Изправени пред изцяло непознати опасности като централни банкери и регулатори и осъзнавайки голямата си отговорност, трябваше да намерим решения със съществени последствия за компаниите, семействата и стопанската система като цяло. Бяхме изправени по-скоро пред поредност от необикновени условия в процеса на развиване на пандемията, в сравнение с пред краткотрайни трудности”, добавя гуверньорът на Българска народна банка.
По думите му при подготовката и осъществяването на антикризисните ограничения управлението на банката се опирало на сериозния опит, който има като орган за макропруденциален контрол на банковия бранш.
Радев е безапелационен, че българските банки влязоха в пандемията със постоянни финансови и ликвидни позиции. Мерките на Българска народна банка за повишение устойчивостта на бранша бяха превантивни, ориентирани към в допълнение повишение на способността на банките за покриване на загуби, ако рисковете свързани с пандемията се материализират, споделя той.
По думите му нашите банки съумяха да поддържат солидни равнища на капитала и ликвидността и продължиха да дават заеми за стопанската система. “Едно директно предизвикателство, за което би трябвало да сме нащрек през идващите месеци, е динамичността на качеството на активите на банките след приключването на краткотрайния мораториум върху изплащането на банкови заеми”, безапелационен е Димитър Радев.
На въпрос - останали ли са някакви проблеми от времето на всеобщите тегления от банките през 2014 година, шефът на Българска народна банка е безапелационен, че те са били изолиран случай, без следващи открити проблеми. “Но спомените за тези събития, както и поуките, които извлякохме, несъмнено бяха движещата мощ за дълбоките трансформации, осъществени през последните години”, добавя той.
По думите му както банковият бранш, по този начин и банковият контрол в България изминаха дълъг път и през днешния ден наподобяват напълно друго, в сравнение с преди няколко години. “Секторът претърпя консолидиране на собствеността и бе укрепен посредством прегледите на качеството на активите и стрес тестванията, осъществени през 2016 година и 2019 година - последните осъществени директно преди присъединението ни към банковия съюз”, прецизира шефът на Българска народна банка.
Според него са налице основни структурни провокации пред капацитета за напредък на българската стопанска система. “Институционалните дефицити, неподходящите демографски трендове, в това число застаряване на популацията, стесняване на работната мощ, и дефицит на професионални умения са измежду областите, предизвикващи най-сериозна загриженост”, счита Димитър Радев.
Но акцентира, че базисният сюжет към момента е, че тази година ще забележим повратната точка в установяването на постоянна траектория на икономическо възобновяване в Европа, в това число на българската стопанска система. “Една година след началото на пандемията, обаче, макроикономическите прогнози към момента са свързани с висока степен на несигурност”, заключва шефът на Българска народна банка.
“Има голям размер работа, която би трябвало да се свърши при подготовката за въвеждане на еврото, само че имам вяра, че способените български институции са мощно стимулирани и добре готови да изпълнят нужните стъпки и условия. За България приемането на еврото от дълго време е стратегическа цел. Колкото повече се доближаваме до постигането є, толкоз по-силно ще усещаме преимуществата от присъединението към Европейския паричен съюз”, показва шефът на Българска народна банка.
По думите му даже преди действителното прекосяване към еврото, самият развой на прогрес досега има позитивни резултати за България посредством консолидиране на напъните за промени, подсилване на политиките и повишение на институционалния ни потенциал.
На въпрос какъв брой сложна е била 2020 година за банковия бранш, Радев дава отговор, че последната година е била невиждана за всички. “Изправени пред изцяло непознати опасности като централни банкери и регулатори и осъзнавайки голямата си отговорност, трябваше да намерим решения със съществени последствия за компаниите, семействата и стопанската система като цяло. Бяхме изправени по-скоро пред поредност от необикновени условия в процеса на развиване на пандемията, в сравнение с пред краткотрайни трудности”, добавя гуверньорът на Българска народна банка.
По думите му при подготовката и осъществяването на антикризисните ограничения управлението на банката се опирало на сериозния опит, който има като орган за макропруденциален контрол на банковия бранш.
Радев е безапелационен, че българските банки влязоха в пандемията със постоянни финансови и ликвидни позиции. Мерките на Българска народна банка за повишение устойчивостта на бранша бяха превантивни, ориентирани към в допълнение повишение на способността на банките за покриване на загуби, ако рисковете свързани с пандемията се материализират, споделя той.
По думите му нашите банки съумяха да поддържат солидни равнища на капитала и ликвидността и продължиха да дават заеми за стопанската система. “Едно директно предизвикателство, за което би трябвало да сме нащрек през идващите месеци, е динамичността на качеството на активите на банките след приключването на краткотрайния мораториум върху изплащането на банкови заеми”, безапелационен е Димитър Радев.
На въпрос - останали ли са някакви проблеми от времето на всеобщите тегления от банките през 2014 година, шефът на Българска народна банка е безапелационен, че те са били изолиран случай, без следващи открити проблеми. “Но спомените за тези събития, както и поуките, които извлякохме, несъмнено бяха движещата мощ за дълбоките трансформации, осъществени през последните години”, добавя той.
По думите му както банковият бранш, по този начин и банковият контрол в България изминаха дълъг път и през днешния ден наподобяват напълно друго, в сравнение с преди няколко години. “Секторът претърпя консолидиране на собствеността и бе укрепен посредством прегледите на качеството на активите и стрес тестванията, осъществени през 2016 година и 2019 година - последните осъществени директно преди присъединението ни към банковия съюз”, прецизира шефът на Българска народна банка.
Според него са налице основни структурни провокации пред капацитета за напредък на българската стопанска система. “Институционалните дефицити, неподходящите демографски трендове, в това число застаряване на популацията, стесняване на работната мощ, и дефицит на професионални умения са измежду областите, предизвикващи най-сериозна загриженост”, счита Димитър Радев.
Но акцентира, че базисният сюжет към момента е, че тази година ще забележим повратната точка в установяването на постоянна траектория на икономическо възобновяване в Европа, в това число на българската стопанска система. “Една година след началото на пандемията, обаче, макроикономическите прогнози към момента са свързани с висока степен на несигурност”, заключва шефът на Българска народна банка.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ