Любомир Каримански: Няма практика в ЕС за приемане в еврозоната на някоя държава в средата на годината
Приемането на България в еврозоната ще е мъчно изпълнимо поради критерия инфлация. В същото време министър председателят желае септември месец да оценим инфлацията. Това е неприемливо, никой няма да мине към такава стъпка в навечерието на евроизбори. Това сподели финансистът Любомир Каримански в предаването „ Събуди се " по Нова телевизия.
По думите му няма процедура в Европейски Съюз за приемане в еврозоната на някоя страна в средата на годината.
„ Второ, всичко това, което би трябвало да бъде съобразено с така наречен Маастрихтските критерии - те не са по средата на годината или не се регистрират към някаква междинна полугодишна отчетност. Според мен е притеснително, че самото държавно управление вижда, че съгласно конвергентния отчет, който би трябвало да излезе през юни, ние няма да можем да осъществим критерия за инфлацията ", сподели Каримански.
Според него до юни е съвсем невероятно да се оправим с критерия инфлация. „ За 2023 година тя е 9,5%. Ако би трябвало отчетът да е подготвен юни, то би трябвало до април да следим средногодишната инфлация. Дори да е негативна, не съм сигурен, че ще реализираме този аршин до тогава ", сподели Каримански.
По думите му е допустимо България да изпадне в гръцкия сюжети. „ Тогава имаше подозрения за операция в националната статистика на Гърция. Гледайки някои от данните за Брутният вътрешен продукт, за данъчни и неданъчни доходи, за разноските на страната, имам подозрения за повишаването на цифрата на Брутният вътрешен продукт. Трябва интернационален и европейски одит. Искам да бъдат доказани тези данни ", сподели Каримански.
Тези негови подозрения се базират на процентните съотношения и цифри от Министерство на финансите и центъра за макроикономически прогнози в Министерството. „ През 2022 година процентът на приходите по отношение на Брутният вътрешен продукт на бюджета е бил 38,6. През 2023 година, макар повишаването на Брутният вътрешен продукт толкоз, процентът на доходи е 35. Т.е. приходите на страната би трябвало да понижават по отношение на Брутният вътрешен продукт с 3,6%. В същото време разноските също порастват и в случай че погледнем, че Брутният вътрешен продукт се ревизира на година с 20 и над 20 милиарда, а в това време данъчните доходи понижават тази година с 3,3 милиарда, в това време частното ползване не е повишено, брутообразуващият капитал, който дава отговор за вложенията, също не е повишен. На какво се дължи това повишаване тогава? ", разяснява Каримански.
Според него приемането на България в Шенген по въздух и вода не се отразява на стопанската система или в случай че се отразява, то това е минимално и пренебрежимо.
Нова телевизия, „ Събуди се "
По думите му няма процедура в Европейски Съюз за приемане в еврозоната на някоя страна в средата на годината.
„ Второ, всичко това, което би трябвало да бъде съобразено с така наречен Маастрихтските критерии - те не са по средата на годината или не се регистрират към някаква междинна полугодишна отчетност. Според мен е притеснително, че самото държавно управление вижда, че съгласно конвергентния отчет, който би трябвало да излезе през юни, ние няма да можем да осъществим критерия за инфлацията ", сподели Каримански.
Според него до юни е съвсем невероятно да се оправим с критерия инфлация. „ За 2023 година тя е 9,5%. Ако би трябвало отчетът да е подготвен юни, то би трябвало до април да следим средногодишната инфлация. Дори да е негативна, не съм сигурен, че ще реализираме този аршин до тогава ", сподели Каримански.
По думите му е допустимо България да изпадне в гръцкия сюжети. „ Тогава имаше подозрения за операция в националната статистика на Гърция. Гледайки някои от данните за Брутният вътрешен продукт, за данъчни и неданъчни доходи, за разноските на страната, имам подозрения за повишаването на цифрата на Брутният вътрешен продукт. Трябва интернационален и европейски одит. Искам да бъдат доказани тези данни ", сподели Каримански.
Тези негови подозрения се базират на процентните съотношения и цифри от Министерство на финансите и центъра за макроикономически прогнози в Министерството. „ През 2022 година процентът на приходите по отношение на Брутният вътрешен продукт на бюджета е бил 38,6. През 2023 година, макар повишаването на Брутният вътрешен продукт толкоз, процентът на доходи е 35. Т.е. приходите на страната би трябвало да понижават по отношение на Брутният вътрешен продукт с 3,6%. В същото време разноските също порастват и в случай че погледнем, че Брутният вътрешен продукт се ревизира на година с 20 и над 20 милиарда, а в това време данъчните доходи понижават тази година с 3,3 милиарда, в това време частното ползване не е повишено, брутообразуващият капитал, който дава отговор за вложенията, също не е повишен. На какво се дължи това повишаване тогава? ", разяснява Каримански.
Според него приемането на България в Шенген по въздух и вода не се отразява на стопанската система или в случай че се отразява, то това е минимално и пренебрежимо.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ