Приемането им беше наречено Големият взрив. Но не онзи, с

Приемането им беше наречено " Големият гърмеж ". Но не оня, с който стартира разширението на Вселената, а оня, с който НАТО се уголемява със седем страни вкупом. На 2 април 2004-та с публична гала в Брюксел стартира участието на седем страни - Литва, Латвия, Естония, Словакия, Словения, Румъния и България.

В този миг, италианецът Алесандро Минути-Рицо е заместител генерал-секретар на НАТО. Като един от най-опитните дипломати в Европа, той знае, че това ще промени района на Източна Европа, само че и ще го изправи пред нови провокации.

  - Защо НАТО одобри всички 7 страни вкупом през 2004 година, а освен 3 или 5?

- Много забавен въпрос. Показва какъв брой по-различен е светът през днешния ден, спрямо преди 20 години. Реалността беше пред очите ни – Варшавският контракт се беше разпуснал, Съвет за икономическа взаимопомощ също се беше разпаднал, Германия се сплоти. Светът се променяше пред очите ни. Тези 7 страни, за които говорите, в това число и Вашата, търсеха друга орис. Съдбата на България и на другите страни в района беше непроменена от края на Втората международна война. Съветският съюз и Червената войска бяха там от май 1945-та. Когато в края на 90-те и началото на този век нещата се бяха трансформирали, Вие искахте също да се върнете там, където принадлежите, а точно в Европа, към Западната цивилизация, в случай че дръзвам да употребявам този израз.

- Как бихте описали съветската реакция тогава? Възражения, терзания? 

- Това е доста значим въпрос, обвързван и с актуалната обстановка в Украйна. Тогава, Русия беше страна с други цели. Нека не забравяме, че Русия не е Съветският съюз. По-различна е. Може би на половина или две-трети от Съветския съюз. А той се срина, тъй като Горбачов не съумя – за жалост, може би – перестройката не се получи добре. Но концепцията тогава не беше, че Вашата страна и другите, кандидатстващи за участие в Европейски Съюз и НАТО, го вършат срещу Русия. Друго беше. Русия имаше лична динамичност – сложна, да, разбираемо е – само че не мисля, че Вие сте влезнали в Европейски Съюз и НАТО, с цел да сте против Русия. Не, не е по този начин. Носи се и една легенда, даже през днешния ден, на Запад, че НАТО желал да се разшири, с цел да ограничи Русия...

- Да я обгради…

- Именно. Не е по този начин. Въобще не е била такава концепцията. Ако погледнете от нашата позиция, от страна на НАТО, концепцията беше следната: Какво да вършим в този момент, комунизмът се срина, Съветският съюз не съществува, Варшавският контракт го няма, няма зложелател – нямаме зложелател – имаме положителни връзки с Русия, нямаме проблеми с тях, а дори в противен случай. Тези страни, които са били там и имат лична история, желаят да дойдат на наша страна. Как да забраним на Унгария, Полша, Румъния, България сами да взимат решенията си? Те ги взимат не с цел да се опълчват на Русия, а да подобрят своето положение от интернационална позиция.

- Според статистиката, има растеж от 30% в защитата на Европа през последната година, само че две-трети биват изядени от инфлацията. Смятате ли, че Европа взима задоволително насериозно рисковете за сигурността си сега?

- Много комплициран въпрос, доста забавен, доста сложен за отговаряне почтено. В Западна Европа имахме по този начин наречените " дивиденти от мир ". Това се тълкуваше като понижаване на разноските за защита и увеличение на разноските за обществени цели, цивилни неща, инфраструктура и други. Сега бих споделил, отново ще се опитам да бъда оптимално прям, не ни минава през главата мисълта, че война би могла да се завърне в центъра на Европа. Затова експанзията на Русия в Украйна е миг на осъзнаване, че историята може да се повтаря, хората да бъдат зли и положителни, както постоянно е било. През последните години в Европа се вижда по-голям фокус върху разноски за защита. Но това е една страна на казуса, техническата част – какъв брой самолети или кораби имате. Другата страна е по какъв начин се организирате? Каква Европа ще се издигне в такава обстановка?

- Очаквате ли Западът да стартира да поддържа връзка с талибаните или да елементарни на Башар Асад?

- До момента това не се случва. След тази злополука – дано назоваваме нещата с същинските им имена – с рухването на Кабул на 15 август 2021 година, има единомислещо решение да не се поддържа връзка с талибаните. Дори в случай че първоначално беше под въпрос, чудехме се дали не са е трансформирали може би, когато бяха победени през 2001 година бяха едно, в този момент, през 2021 година може да са разнообразни. Но от това, което виждаме, не са – употребяват същите политики, девойките не се позволяват до учебно заведение, традициите би трябвало да се съблюдават. А не трябва да е по този начин.