Добрин Иванов, АИКБ: Инвестиционната среда в България може да стане по-добра с редица мерки
Причините в България да не привличаме огромни вложители са сложни. Най-общо казано, това е влошената макроикономическа среда, изискванията за правене на бизнес и капиталовата среда. Това разяснява в ефира на Дарик изпълнителният шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов.
Той изясни, че не следим дейна политика от страна на България за привличане на задгранични вложения.
“Показателен е образецът с огромната инвестиция на Volkswagen, която се планираше. Тогава се засилва цялата конструкция на страната, в действителност беше сложена като главен приоритет. Множеството министри поставиха старания, само че в последна сметка не успяхме да се преборим, тази инвестиция не беше осъществена. Това сподели потенциала на страната да притегля вложения и то в случай, че беше активизирана страната “, сподели той.
Иванов обаче счита, че самото отрицателно говорене във връзка с капиталовата среда в България я утежнява.
“Инвестиционната среда в България е добра и призовавам задграничните вложители да влагат у нас. Но би трябвало да бъдем и справедливи – тя може да стане и по-добра, като се вземат голям брой ограничения за възстановяване на бизнес климата и капиталовата среда ”, сподели той.
По думите му, когато един вложител избира страната, в която да вложи, той се води от няколко условия и аргументи, които да наклонят решението му.
“За да бъде осъществено едно произвеждане, са нужни естествени запаси – първични материали, материали, както и човешки труд. Необходими са капитал под формата на машини или парични средства и трябват и предприемачески умения. Ако предприемачът има предприемаческите умения и капитала, той търси преди всичко в една страна останалите две условия ”, добави Иванов.
Изпълнителният шеф на АИКБ посочи, че човешките запаси са значими, тъй като са фактор за произвеждане, само че са и консуматори на стоките, които се създават.
“В България имаме доста сериозен проблем с човешките запаси, то е и европейски проблем, само че е в особена мощна степен изразен у нас. Имаме демографска рецесия, понижаване на човешките запаси, застаряване на популацията, понижаване на квалификацията на работещите. Не сме в изключително добра позиция, отчитайки този запас ”, изясни той.
По думите му има противоречие на потребностите на бизнеса и това, което просветителна система създава като фрагменти. Иванов счита, че би трябвало да има дълбока промяна в просветителната система.
“Балансът сред професионалното приблизително обучение и така наречен действително приблизително обучение е нарушен и той беше нарушен в продължение на над 20 години. Професионалното обучение се обезцени. Децата, които приключват професионалните гимназии, са неподготвени за пазара на труда и не могат да бъдат включени в него, когато завършат. Именно поради това не са и задоволително атрактивни тези паралелки за кандидат-гимназистите ”, сподели той.
Иванов означи, че бизнесът има потребност от приблизително механически фрагменти, а освен от висшисти.
Той изясни, че не следим дейна политика от страна на България за привличане на задгранични вложения.
“Показателен е образецът с огромната инвестиция на Volkswagen, която се планираше. Тогава се засилва цялата конструкция на страната, в действителност беше сложена като главен приоритет. Множеството министри поставиха старания, само че в последна сметка не успяхме да се преборим, тази инвестиция не беше осъществена. Това сподели потенциала на страната да притегля вложения и то в случай, че беше активизирана страната “, сподели той.
Иванов обаче счита, че самото отрицателно говорене във връзка с капиталовата среда в България я утежнява.
“Инвестиционната среда в България е добра и призовавам задграничните вложители да влагат у нас. Но би трябвало да бъдем и справедливи – тя може да стане и по-добра, като се вземат голям брой ограничения за възстановяване на бизнес климата и капиталовата среда ”, сподели той.
По думите му, когато един вложител избира страната, в която да вложи, той се води от няколко условия и аргументи, които да наклонят решението му.
“За да бъде осъществено едно произвеждане, са нужни естествени запаси – първични материали, материали, както и човешки труд. Необходими са капитал под формата на машини или парични средства и трябват и предприемачески умения. Ако предприемачът има предприемаческите умения и капитала, той търси преди всичко в една страна останалите две условия ”, добави Иванов.
Изпълнителният шеф на АИКБ посочи, че човешките запаси са значими, тъй като са фактор за произвеждане, само че са и консуматори на стоките, които се създават.
“В България имаме доста сериозен проблем с човешките запаси, то е и европейски проблем, само че е в особена мощна степен изразен у нас. Имаме демографска рецесия, понижаване на човешките запаси, застаряване на популацията, понижаване на квалификацията на работещите. Не сме в изключително добра позиция, отчитайки този запас ”, изясни той.
По думите му има противоречие на потребностите на бизнеса и това, което просветителна система създава като фрагменти. Иванов счита, че би трябвало да има дълбока промяна в просветителната система.
“Балансът сред професионалното приблизително обучение и така наречен действително приблизително обучение е нарушен и той беше нарушен в продължение на над 20 години. Професионалното обучение се обезцени. Децата, които приключват професионалните гимназии, са неподготвени за пазара на труда и не могат да бъдат включени в него, когато завършат. Именно поради това не са и задоволително атрактивни тези паралелки за кандидат-гимназистите ”, сподели той.
Иванов означи, че бизнесът има потребност от приблизително механически фрагменти, а освен от висшисти.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ