Автори на проекта Последният дар на човека: Страната ни е на последно място в ЕС по донорство
Причините да няма донорство у нас са няколко. Основните са недоверието в системата, в институциите, в лекарите. Това сподели създателят на плана " Последният подарък на индивида “ Александър Николов в предаването " Денят на фокус “ на " Фокус “.
Идеята за плана се ражда през 2016 година, година откакто брат му Георги получава мозъчен кръвоизлив, а фамилията му се съгласява той да стане донор на органи. Така Георги избавя четири човешки живота, дарявайки бъбрек, сърце и черен дроб на хора, нуждаещи се от трансплантация.
" Основното обръщение на " Последния подарък на индивида “ е да организира този диалог с околните си, да показа своето мнение. Дори човек да не желае да бъде донор, е добре да повдигне въпроса, тъй като не знае какво ще получи насреща “, сподели Александър Николов.
Той изясни, че Хърватска сега е на второ място по брой донори на глава от популацията след Испания. Преди години обстановката с донорството там е била сходна с тази в България. " Но ръководещите вземат решение да намерят ракета притежател за опазването на здравето си и национална идея, която да сплоти всички хора “, даде образец Александър Николов.
Димитър Панайотов, който е съавтор на плана " Последният подарък на индивида “, изясни че съгласно законите в България всички сме евентуални донори на органи. " Единственото, което може да създадем, е да се откажем по лично предпочитание. На доктрина лекарите даже не би трябвало да питат фамилията “, уточни той.
На процедура обаче това е безусловно невероятно и няма нито един случай, в който някой е станал донор на органи без да се желае експлицитното единодушие на лекаря.
Най-големият проблем при донорството е в самата система, уточни Димитър Панайотов. Липсват каквито и да било поощрения за донорство. " Проблемът не е в неналичието на донори, а в това, че има ли кой да попита околните на тези донори. Хората, които се занимават с осъществяване на донорска обстановка, са анестезиолозите в реанимация, които по принцип са натоварени, и една донорска обстановка ги натоварва още повече. Буквално има случаи, в които е невероятно физически те да се оправят, тъй като това е извънредно тежка процедура, извънредно доста хора са ангажирани “, изясни той.
За да се осъществя една трансплантация, в процеса са ангажирани доста и разнообразни институции и ведомства – Министерство на здравеопазването, на защитата, на вътрешните работи. " Те и сега водят една с друга, а ние чакаме те да вършат постоянно такива “, разяснява Панайотов.
Страната ни е на последно място в Европейския съюз по донори. Реализираните сега трансплантации са по-скоро изключение. " Много по-голям е шансът някой от нас да има потребност от нов орган, в сравнение с да стане донор. Един донор избавя четири, пет, шест човешки живота “, уточни Димитър Панайотов.
Стотици хора в България изпадат в мозъчна гибел, само че единици са тези, които стават донори, споделиха още гостите.
Идеята за плана се ражда през 2016 година, година откакто брат му Георги получава мозъчен кръвоизлив, а фамилията му се съгласява той да стане донор на органи. Така Георги избавя четири човешки живота, дарявайки бъбрек, сърце и черен дроб на хора, нуждаещи се от трансплантация.
" Основното обръщение на " Последния подарък на индивида “ е да организира този диалог с околните си, да показа своето мнение. Дори човек да не желае да бъде донор, е добре да повдигне въпроса, тъй като не знае какво ще получи насреща “, сподели Александър Николов.
Той изясни, че Хърватска сега е на второ място по брой донори на глава от популацията след Испания. Преди години обстановката с донорството там е била сходна с тази в България. " Но ръководещите вземат решение да намерят ракета притежател за опазването на здравето си и национална идея, която да сплоти всички хора “, даде образец Александър Николов.
Димитър Панайотов, който е съавтор на плана " Последният подарък на индивида “, изясни че съгласно законите в България всички сме евентуални донори на органи. " Единственото, което може да създадем, е да се откажем по лично предпочитание. На доктрина лекарите даже не би трябвало да питат фамилията “, уточни той.
На процедура обаче това е безусловно невероятно и няма нито един случай, в който някой е станал донор на органи без да се желае експлицитното единодушие на лекаря.
Най-големият проблем при донорството е в самата система, уточни Димитър Панайотов. Липсват каквито и да било поощрения за донорство. " Проблемът не е в неналичието на донори, а в това, че има ли кой да попита околните на тези донори. Хората, които се занимават с осъществяване на донорска обстановка, са анестезиолозите в реанимация, които по принцип са натоварени, и една донорска обстановка ги натоварва още повече. Буквално има случаи, в които е невероятно физически те да се оправят, тъй като това е извънредно тежка процедура, извънредно доста хора са ангажирани “, изясни той.
За да се осъществя една трансплантация, в процеса са ангажирани доста и разнообразни институции и ведомства – Министерство на здравеопазването, на защитата, на вътрешните работи. " Те и сега водят една с друга, а ние чакаме те да вършат постоянно такива “, разяснява Панайотов.
Страната ни е на последно място в Европейския съюз по донори. Реализираните сега трансплантации са по-скоро изключение. " Много по-голям е шансът някой от нас да има потребност от нов орган, в сравнение с да стане донор. Един донор избавя четири, пет, шест човешки живота “, уточни Димитър Панайотов.
Стотици хора в България изпадат в мозъчна гибел, само че единици са тези, които стават донори, споделиха още гостите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ