Връзката между здравословното хранене и работата на мозъка
Причината за незадоволителна мозъчна функционалност е неправилното или незадоволително хранене.
Кой не е изпитвал такова положение, когато след няколко часа умствена работа способността за централизация ненадейно отслабва и не можете да си спомните най-простите неща? Едва ли ви идва мислено да свържете това с храната по кое време и какво сте яли за последно. А повода мозъкът ни да „ издишва “ е неправилното или незадоволително хранене.
Тези неща не се случват единствено на възрастните. Децата и подрастващите, които учат интензивно през целия образователен ден, също са податливи на това, защото точно способността на растящия организъм да учи зависи от това дали мозъкът получава задоволително храна. Неправилното хранене може да се изясни освен с незадоволителна " устойчивост " на мозъка, само че и с неприятно въодушевление, възприятие на боязън, раздразнителност, настъпателност и даже депресивно положение. Факт е, че мозъкът се нуждае от доста характерни субстанции, с цел да извършва естествената си работа.
Храната би трябвало да се състои най-вече от пресни и натурални артикули: това са натурални мазнини, пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци и млечни артикули. Желателно е съгласно експертите всички изброени артикули да съставляват най-малко 50 % от храната, употребявана от човек. Само в доста дребни количества (около 10 % от целия банкет на храна) се предлага да се яде месо, риба и яйца, само че изцяло да ги откажете не се предлага.
Трябва да се употребяват щадящи способи на готвене, изключително във връзка с температурния режим – за опазване на хранителната стойност на продуктите. Следвайки правилата на положителното хранене, би трябвало да се ограничи потреблението на бяла захар, рафинирано масло и маргарин, алкохол и никотин, както и артикули от бяло брашно.
Здравословната диета, която въздейства върху работата на нашия мозък, би трябвало да съдържа въглехидрати, витамини, протеини, минерали, микроелементи и мазнини.
Основни хранителни субстанции за мозъка
Глюкоза:
Плодове, салати, зеленчуци, картофи, пълнозърнести храни.
Витамин А/бета-каротин:
Черен дроб, масло, млечни артикули, яйчен жълтък, моркови, зелено зеле, броколи, магданоз, спанак, копър, манго, пъпеш.
Витамин В1:
Свинско, черен дроб, пилешко (и други подобни) месо, мляко, яйчен жълтък, пълнозърнести храни, естествен ориз, елда, картофи, пшеничен зародиш и бирена квас.
Витамин В6:
Сьомга, соя, пшеничен зародиш, орехи, птиче месо, свинско месо.
Витамин В12:
Стриди, херинга, сафрид, сардини, телешко, телешки черен дроб, бирена квас, водорасли.
Витамин С:
Касис, малини, броколи, киви, брюкселско зеле, картофи, зелено зеле, ягоди, цитрусови плодове, морски зърнастец.
Витамин Е:
Растителни масла (като зехтин или масло от пшеничен зародиш), зелено зеле, авокадо, копър.
Ненаситени мастни киселини:
Растителни масла с високо наличие на комплицирани ненаситени киселини, като масло от пшеничен зародиш или слънчогледово масло.
Кой не е изпитвал такова положение, когато след няколко часа умствена работа способността за централизация ненадейно отслабва и не можете да си спомните най-простите неща? Едва ли ви идва мислено да свържете това с храната по кое време и какво сте яли за последно. А повода мозъкът ни да „ издишва “ е неправилното или незадоволително хранене.
Тези неща не се случват единствено на възрастните. Децата и подрастващите, които учат интензивно през целия образователен ден, също са податливи на това, защото точно способността на растящия организъм да учи зависи от това дали мозъкът получава задоволително храна. Неправилното хранене може да се изясни освен с незадоволителна " устойчивост " на мозъка, само че и с неприятно въодушевление, възприятие на боязън, раздразнителност, настъпателност и даже депресивно положение. Факт е, че мозъкът се нуждае от доста характерни субстанции, с цел да извършва естествената си работа.
Храната би трябвало да се състои най-вече от пресни и натурални артикули: това са натурални мазнини, пълнозърнести храни, пресни плодове и зеленчуци и млечни артикули. Желателно е съгласно експертите всички изброени артикули да съставляват най-малко 50 % от храната, употребявана от човек. Само в доста дребни количества (около 10 % от целия банкет на храна) се предлага да се яде месо, риба и яйца, само че изцяло да ги откажете не се предлага.
Трябва да се употребяват щадящи способи на готвене, изключително във връзка с температурния режим – за опазване на хранителната стойност на продуктите. Следвайки правилата на положителното хранене, би трябвало да се ограничи потреблението на бяла захар, рафинирано масло и маргарин, алкохол и никотин, както и артикули от бяло брашно.
Здравословната диета, която въздейства върху работата на нашия мозък, би трябвало да съдържа въглехидрати, витамини, протеини, минерали, микроелементи и мазнини.
Основни хранителни субстанции за мозъка
Глюкоза:
Плодове, салати, зеленчуци, картофи, пълнозърнести храни.
Витамин А/бета-каротин:
Черен дроб, масло, млечни артикули, яйчен жълтък, моркови, зелено зеле, броколи, магданоз, спанак, копър, манго, пъпеш.
Витамин В1:
Свинско, черен дроб, пилешко (и други подобни) месо, мляко, яйчен жълтък, пълнозърнести храни, естествен ориз, елда, картофи, пшеничен зародиш и бирена квас.
Витамин В6:
Сьомга, соя, пшеничен зародиш, орехи, птиче месо, свинско месо.
Витамин В12:
Стриди, херинга, сафрид, сардини, телешко, телешки черен дроб, бирена квас, водорасли.
Витамин С:
Касис, малини, броколи, киви, брюкселско зеле, картофи, зелено зеле, ягоди, цитрусови плодове, морски зърнастец.
Витамин Е:
Растителни масла (като зехтин или масло от пшеничен зародиш), зелено зеле, авокадо, копър.
Ненаситени мастни киселини:
Растителни масла с високо наличие на комплицирани ненаситени киселини, като масло от пшеничен зародиш или слънчогледово масло.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ