Григор Лилов: Не по врат, а по шия - мераците за „БУЛГАРГАЗ” не у...
Причината за държавната помощ с гаранции и новите заеми за 240 млн. лева, които ще се вземат, е една: опитът да се приватизира на безценица „ Булгаргаз ” посредством спомагателната такса за транспорт на съветски газ. Както показах категорично в моето следствие, в текста на закона беше записано, че таксата се заплаща от „ Булгаргаз ”, а не от „ Газпром ”.
Така общественият резултат беше прозападна агитация, облечена в дрехата на закона и възхвалявана от кой ли не, включително от маститите демократични специалисти. А укритият предстоящ и плануван резултат – приватизация поради задължения.
Размерът на тази такса беше 6 милиона лв. дневно. С този размер за месеца и нещо нейно приложение се образува дълг от 250 милиона лв. месечно (малко над 120 милиона евро)
Този размер тъкмо дава отговор на размера на държавните гаранции, които ще се дадат по новите контракти за заем на „ Булгаргаз ”, с цел да си погаси отговорностите към страната.
Тези нови заеми значат, че в този момент е потърсен различен, по-различен метод за задлъжняване на родния газов колос. Защото да вземем за пример можеше да се изиска от Европейската комисия и тя да позволи директна държавна помощ вместо гаранции по заемите. С едно изречение – на практика да се опростят тези 250 млн. дълг, образуван изкуствено посредством таксата.
Понеже абсурдът се разрасна, Народното събрание единствено преди дни одобри стремително на първо и второ четене тази такса да отпадне.
В тази връзка ултиматумът на Виктор Орбан – „ Шенген против таксата ” е мятане на прахуляк в очите. Защото както се вижда от месеца, в който е тя е прилагана, нито „ Газпром ” като транзитиращ през нашата територия газ, нито Унгария, нито Сърбия като негови вносителки са плащали нещо. Плащал е „ Булгаргаз ”.
Виктор Орбан като съветско прокси влага старания не против мислена икономическа опасност от България, както твърди. Той се мъчи поради околните си връзки с Кремъл да спре укрепването на Европейския съюз. Готов съм да се закълна, че в случай че през днешния ден подобен претекст е таксата, на следващия ден ще се откри различен мотив.
За похлупак казусът с таксата изобщо не е решен макар анулацията й. Резултатът от парламентарния избор не е оповестен в „ Държавен вестник ”. Президентът Румен Радев се бави да издаде и да помести съответния нужен негов декрет, с която смяната в закона да влезе в действие. Следователно до датата на възможното издание (ако Радев не наложи вето), тези 6 милиона лв. дневно ще не престават да затрупват „ Булгаргаз ” с нови отговорности.
И когато му пристигна времето ще ни изясняват, че страната неприятно ръководи стопанската система и по-добре е приватизация на газовия колос на България. Вероятно зад нея ще стоят съветски ползи, тъй като други такива няма да има. Няма да има разнообразни, тъй като „ Газпром ” е платил и декларирал целия потенциал на Балкански (Турски поток) поток освен сега, и за бъдеще време. В момента по него получаваме газ.
Всеки западен интерес ще не ще, ще би трябвало да се договаря с Кремъл.
Играе се доста мръсна, корумпирана и продаваща националните ползи политическа и бизнес игра.
Григор Лилов
Така общественият резултат беше прозападна агитация, облечена в дрехата на закона и възхвалявана от кой ли не, включително от маститите демократични специалисти. А укритият предстоящ и плануван резултат – приватизация поради задължения.
Размерът на тази такса беше 6 милиона лв. дневно. С този размер за месеца и нещо нейно приложение се образува дълг от 250 милиона лв. месечно (малко над 120 милиона евро)
Този размер тъкмо дава отговор на размера на държавните гаранции, които ще се дадат по новите контракти за заем на „ Булгаргаз ”, с цел да си погаси отговорностите към страната.
Тези нови заеми значат, че в този момент е потърсен различен, по-различен метод за задлъжняване на родния газов колос. Защото да вземем за пример можеше да се изиска от Европейската комисия и тя да позволи директна държавна помощ вместо гаранции по заемите. С едно изречение – на практика да се опростят тези 250 млн. дълг, образуван изкуствено посредством таксата.
Понеже абсурдът се разрасна, Народното събрание единствено преди дни одобри стремително на първо и второ четене тази такса да отпадне.
В тази връзка ултиматумът на Виктор Орбан – „ Шенген против таксата ” е мятане на прахуляк в очите. Защото както се вижда от месеца, в който е тя е прилагана, нито „ Газпром ” като транзитиращ през нашата територия газ, нито Унгария, нито Сърбия като негови вносителки са плащали нещо. Плащал е „ Булгаргаз ”.
Виктор Орбан като съветско прокси влага старания не против мислена икономическа опасност от България, както твърди. Той се мъчи поради околните си връзки с Кремъл да спре укрепването на Европейския съюз. Готов съм да се закълна, че в случай че през днешния ден подобен претекст е таксата, на следващия ден ще се откри различен мотив.
За похлупак казусът с таксата изобщо не е решен макар анулацията й. Резултатът от парламентарния избор не е оповестен в „ Държавен вестник ”. Президентът Румен Радев се бави да издаде и да помести съответния нужен негов декрет, с която смяната в закона да влезе в действие. Следователно до датата на възможното издание (ако Радев не наложи вето), тези 6 милиона лв. дневно ще не престават да затрупват „ Булгаргаз ” с нови отговорности.
И когато му пристигна времето ще ни изясняват, че страната неприятно ръководи стопанската система и по-добре е приватизация на газовия колос на България. Вероятно зад нея ще стоят съветски ползи, тъй като други такива няма да има. Няма да има разнообразни, тъй като „ Газпром ” е платил и декларирал целия потенциал на Балкански (Турски поток) поток освен сега, и за бъдеще време. В момента по него получаваме газ.
Всеки западен интерес ще не ще, ще би трябвало да се договаря с Кремъл.
Играе се доста мръсна, корумпирана и продаваща националните ползи политическа и бизнес игра.
Григор Лилов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ