Причината е липса на малък сегмент от хромозома 7, включващ

Причината е липса на дребен сегмент от хромозома 7, включващ 25–27 гена. Един от тях е ELN, който въздейства върху еластичността на тъканите и води до сгъстяване на артериите. Друг – BAZ1B, оформя кафези от нервния гребен, които вземат участие в развиването на лицето и надбъбречните жлези. Това може да изясни неналичието на боязън у хора със синдрома, написа BBC.

Учените търсят гена, който дава отговор за изключителната любезност. Основен претендент е GTF2I. Животни без този ген стават по-социални, а при хора с негово удвояване се появяват прояви на аутизъм. Изследванията демонстрират, че неналичието му може да наруши миелина – защитната обвивка на нервите. Това забавя връзката сред амигдалата (страх и емоции) и фронталния кортекс (решения и поведение). Така се изяснява за какво хората със синдрома не изпитват съмнение към непознати.

 

Опити с мишки сочат, че медикаментът клемастин може да усъвършенства миелина и да помогне на засегнатите. Други изследвания демонстрират и дефектни митохондрии, които затрудняват силата на нервните кафези.

 

При хора със синдрома се следят повече невронни връзки и по-силно освобождение на допамин и окситоцин – хормони на насладата и любовта. Това прави всяка среща с нов човек източник на наслаждение.

 

Учените считат, че еволюцията е регулирала GTF2I, с цел да се реализира баланс – прекомерно огромна или прекомерно дребна любезност може да е рискова. Синдромът на Уилямс демонстрира какъв брой тясно свързани са доверието, социалността и оцеляването на човечеството.