Причината да няма развита трансплантация в България, това е липсата

Причината да няма развита трансплантация в България, това е неналичието на политическа воля. През последните десетина години няма нито една вярна акция за донорството, съобщи Иван Димитров от Асоциация " Български пациентски конгрес " в " Денят стартира ". Във всяка една развита страна акцията е най-важното нещо, и това да обясниш на хората за какво би трябвало да създадат хуманния акт, счита Димитров.

" Кампанията " Да, за живот " беше един политически фарс, едно говорене, без никакви дейности и това се видя даже по време на акцията ", съобщи той.

Сибила Маринова, районен координатор за област Велико Търново, сподели пред Българска национална телевизия, че проблемите са много, като главният съгласно нея е неналичието на добра организация на национално и на районно равнище, тъй като сред лечебните заведения няма открита нужна мрежа за връзка и за работа. Според нея връзката сред лечебните заведения се къса, а другото нещо е неналичието на непрекъсната акция.

Д-р Маринова счита, че българският закон за трансплантации на органи, тъкани и кафези е добър. " Той е изработен по подобен метод, че няма злоупотреби. Като цяло законът е добър ", съобщи доктор Маринова.

" Доверието като цяло към българския доктор в нашето общество е извънредно ниско. В българския закон е планувано приживе да се декларира противоречие. Целта на акциите е да се води този диалог с околните, само че когато хората имат задоволително информация какво е донорството, тогава те могат да вземат осведомено решение ", счита още доктор Маринова.

" Последните години заличаването на доверието в системата е в най-високия си пик, хората не имат вяра и на лекарите, които ги лекуват, това води до неналичието на тези диалози ", добави Иван Димитров.

Той също по този начин счита, че нашият закон е същият както и на най-развитите страни и това е верният закон. Вариантът по хипотеза да бъдеш донор и твоите близки да кажат своето решение е по-добрият и по-работещият, съобщи Димитров.

Сибила Маринова разяснява и мястото на лекаря в тази обстановка. " Трудно се води подобен диалог, сложен от прочувствена позиция. Ние не ги убеждаваме роднините близкият им да стане донор, ние им даваме опция парченце от техният непосредствен да продължава да живее и те да спасят човешки животи. Продължавам да имам вяра, че това да дариш органи след гибелта си е последното положително нещо, което човек може да направи. Донорската карта няма юридическа стойност, задачата е тя да ориентира околните, в случай че не е воден диалог преди този момент ", съобщи още доктор Маринова.

Иван Димитров сподели, че е чувал хората да разясняват по какъв начин са чували, че би трябвало да дадеш пари на някой, с цел да получиш орган. " През цялото време сме се опитвали да разбираем, че това не може да се случва и внезапно виждаме, че това се случва и няма по какъв начин да разбираем, че донорството е човечен акт, тъй като виждаш едни хора, които подценяват всички морални полезности, медицински правила и вършат неща, които не са редни и в действителност са закононарушения, в случай че се потвърди това. Тези хора би трябвало да понесат цялата тежест на закона, с цел да няма подозрения в системата и в лекарите ", безапелационен бе Димитров.

Д-р Маринова счита, че има добра материална база и експерти в България. Тя сподели, че сега към 1100 души чакат за трансплантации на човешки органи, цялата информация се съдържа в системата на Агенцията по медицински контрол, указател на хората които са декларирали противоречие има също в тази организация.

" Ние сме отвън Европа по тази тематика, с цел да се случат нещата би трябвало да има политическа воля, страната би трябвало да проумее, че спасявайки животите на тези хора, това е най-хуманното нещо. Първо би трябвало да върнем доверието в системата ", съобщи още Иван Димитров от Асоциация " Български пациентски конгрес ".