Причината да няма “Киив за три дни, а цяла Украйна

" Причината да няма “Киив за три дни, а цяла Украйна за една седмица ” беше дейната част от дейното гражданско общество. Това, което постоянно ме учудва от диалозите в западните страни, е, че тук хората разчитат повече на властта, в сравнение с себе си. Винаги съм казвал на студентите, че би трябвало да разчитат на себе си, да поемат отговорността. Затова пред мен нямаше избор - да водя война или не. Как щях да погледна студентите си в очите другояче? ".


 

Това сподели пред ФрогНюз проф. Игор Жалоба, историк от Института по история към Националната академия на науките на Украйна и ръководител на ПанЕвропа Украйна. Проф. Жалоба е деец от войната - включва се в териториалната защита на Украйна в първите дни на пълномащабното съветско настъпление през 2022 година.

 

" През 2007 година на Мюнхенската конференция по сигурността Путин разгласи войната на Запада. И никой не го одобри съществено. През 2008 година той атакува Грузия, през 2014 година той атакува Украйна, през 2022 година стартира пълномащабната война. Той е безусловно пореден в своите дейности, а Западът - за разлика от него - е безусловно променчив ".

 

" Много ясно би трябвало да се разбере, че в случай че загубим ние, вие губите. В първите редове на съветската войска, която ще нахлуе в Европа, ще вървят украинци - те ще бъдат принудени. Не можем да избягаме всички, няма да можете да приемете всички. Ако бъдем окупирани, незабавно ставаме жители на Руската федерация, незабавно ни активизират в съветската войска - това е монголската традиция ".


" И на евроскептиците, и на евробюрократите би трябвало да се изяснява, че Европейският съюз изисква промени, с цел да бъде ефикасен. А алтернативата на това е хора, които просто събарят и унищожават ", сподели още той.

 

Украинският историк дойде в България преди дни, с цел да организира две обществени лекции у нас - в Софийския университет " Свети Климент Охридски " и в Нов български университет.



За първите дни на пълномащабната война и за бъдещето на Европа и Украйна, четете цялото изявление в идващите редове:

Проф. Жалоба, прочетох във, че на 23 февруари 2022 година по време на лекция казвате, че пълномащабната война ще стартира на следващия ден - на 24 февруари. Какви бяха сигналите за това, по какъв начин знаехте по този начин изрично? 

 

Така беше - споделих на студентите ми, че войната ще стартира на следващия ден или вдругиден. Мислех, че Путин ще нападне на самия 23 февруари, тъй като това е Денят на Съветската войска. Още на 23 февруари подготвих колата, заредих резервоара догоре, подготвих документите, приготвях се да откарам децата си до Чернивци. Най-интересното е, че тази година на абсолвентския бал на студентите, те ми припомниха, че съм приказвал за необратимостта на войната още през декември 2021 година - нещо, което аз самичък бях не запомнил. 

Ако приказваме съответно за датата на нападението, на първо място първият сигнал беше, че съветската армия беше съсредоточена по границата. Много значимо за мен беше едно изявление на мой сътрудник от дипломатическата академия Григорий Перепелица. Седмица-две преди да стартира пълномащабната война той даде едно изявление за UkrLife. Там той сподели, че Русия не просто е концентрирала армия, само че е построила цялата логистика за военните дейности - материално застраховане, всевъзможни медицински структури, всичко е квалифицирано за началото на военните дейности, въпросът е единствено по кое време ще стартират. 

На 21 февруари, понеделник, аз имах рожден ден. В този ден Путин призна Донецка национална република и Луганска национална република. Въпросът беше какви са границите на това действие  - дали административните граници на украинските области, или действителните, окупираните. Отговорът на този въпрос пристигна на другия ден - признаването е в административните граници. Това беше и casus belli (поводът за война, бел. ред.) - всичко стана ясно. 

Освен това, с моята брачна половинка, която е акушер-гинеколог, в неделя бяхме на вилата и там гледахме съветската телевизия. Всички съветски пропагандисти - Олга Скабеева, Владимир Соловьов, Евгений Кисельов, още от лятото на 2021 година до началото на 2022 година напомпваха съветското население да е готово за война и ние следяхме този развой. Нужна беше единствено причина за войната, тъй че на 21 февруари откриха своя casus belli с признаването на ЛНР и ДНР. 

Когато чух, че признава ЛНР и ДНР в административните граници, всичко ми стана ясно. Затова и споделих на студентите, че на следващия ден или вдругиден ще стартира войната. 

Най-лошото ми чувство беше обаче друго. На 21 февруари имам рожден ден, доста хора се обадиха да ми честитят - студенти, които работят в държавни институции, сътрудници. Всички споделяха: “Не, нищо няма да има. Ако има нещо, ще е най-много в рамките на Донецка и Луганска област ”. Направо се потресох, пуках се от вътрешната страна - по какъв начин е допустимо това, по какъв начин може хората да не схващат какво следва да се случи. Месеци преди този момент ходех всеки ден в парка и упражнявах, подготвях се физически. С щерка ми ходихме на предварителен курс на батальона “Азов ”.

 

Силата на Украйна - това е гражданското общество. Активната част на дейното гражданско общество на Украйна интензивно се приготвяше за войната, за разлика от властта. На 8 декември 2021 година се организира общо заседание и бе учреден всеукраински щаб за гражданска защита, който сплотява районни щабове. Задачата на този щаб беше подготовка на цивилното население за съветската война. Ставаше дума не за някаква специфична военна подготовка, а за най-елементарните дейности - да вземем за пример какво да вършим по време на въздушна паника, по какъв начин да се окаже първа здравна помощ да вземем за пример на човек, чиято кръв тече. За тези, които бяха подготвени и желаеха, за тях се организираше и военна подготовка. И това беше повода да няма “Киив за три дни, а цяла Украйна за една седмица ” - дейната част от дейното гражданско общество. 

Вие се присъединявате към териториалната защита на 25 февруари 2022 година. Как взехте това решение? 

 

Присъединих се на 25 февруари, не още на 24 февруари, по напълно персонални аргументи. Съпругата ми имаше дежурство в болничното заведение от сутринта на 24 февруари. Затова се причислих на 25 февруари - трябваше да я изчакам да се прибере у дома, тъй като аз останах с двете си дъщери и не можах да ги оставя. Направихме опит да се изтеглим в Чернивци, само че нито аз, нито те желаеха да напущат Киив, имаше и доста транспортни проблеми, доста тапи. Моите студенти ме слушат, само че дъщерите не всеки път. Когато помолих по-голямата си щерка да остане да спи при нас, тя отхвърли и се прибра в дома си. Това ни забави в допълнение.

Моят проект беше с първия гърмеж незабавно да се качим в колата и да напуснем града, желаех ги изведа от столицата. Тъй като се забавихме, това не беше допустимо. От 7:00 часа сутринта на 24 февруари градът беше блокиран.

Въпросът беше ориентиран по-скоро към мотивацията Ви да се присъедините към териториалната защита, само че от отговора Ви разбирам, че това за Вас изобщо не е било въпрос на дали, а въпрос на по кое време. 

 

На същия този абсолвентски бал моите студенти ми споделиха, че още през декември 2021 година съм им споделил какво ще върша. Избрах да се включва в териториалната защита по три аргументи - първо, знаех, че няма да мина здравната комисия в кадровата войска. През руското време бях офицер артилерист, получих такова обучение. Но от 1985 година, когато за последно стрелях с оръдие, оръдията виждах единствено по паметниците. Затова разбирах, че не съм към този момент никакъв артилерист. Плюс това, две години преди да навърша 60 години, нямах предпочитание да върша военна кариера. Третата причина беше, че видях, че управляващите не се приготвят за защитата и доста добре разбирах, че доста бързо би трябвало да се съберем, с цел да защитим Киив.

 

Събраха ни, откакто Киив беше предпазен и руснаците се изтеглиха, и ни споделиха - който желае да остане, би трябвало да напише доклад, другите, които желаят да се върнат към цивилния живот, могат да го създадат. Аз останах. И не скърбя. Това са най-хубавите две години от моя живот.

Защо?

 

Отношенията сред хората, побратимите ми. Ще Ви опиша още една преживелица. Миналата година се готвехме да излизаме на фронта и организирахме подготовка през нощта. Оставихме колата там, където беше планувано да я оставим. Минахме пеш през гората, носехме боеприпаси. Излязохме, направихме всичко, което беше нужно и отново през нощта се връщахме към колата. Мокри, комарите ни хапеха, нищо не виждахме, препъвахме се. И " Сірий " - Прошареният, един от нашите побратими споделя: “Можехме да оставим колата въпреки всичко по-близо, да я скрием добре, тъй че Пилота да не я вижда ”. А Пилота е позивната на нашия пълководец. “Щяхме да го излъжем и щеше да ни е по-лесно ”. С побратимите не разбрахме, че той се майтапи и напълно съществено започнахме да приказваме, че тази подготовка е за нас, тя е нужна на нас. Накрая сподели: “Шегувам се, простаци ”. Разберете - това, което вършим в този момент, е най-хубавото в живота. Няма да може да се съпостави с нищо нито преди, нито след. 

Аз проучвам дезинформацията. Вие сте историк, като подобен - какво мислите за дезинформационното обръщение за братските нации? 

Започнах лекцията в Софийския университет таман с това. Първият слайд беше за това какво е историята като просвета. Вторият слайд беше за това какво е историята като инструмент в политиката.

В първия случай, в историята като просвета, историците оперират с обстоятелства, с научни категории, отсам вършат заключения. Във втория случай се употребяват ненаучни категории - “братски нации ”, “проклет народ ”, “лоши съседи ” и т.н. 

Можем да приказваме за непосредственост - ментална, културна, езикова, само че когато навлезем в полето на интернационалните връзки, където всяка страна следва своите ползи, там “братски ” не подхожда. Всичко се дефинира от това дали нашите ползи съответстват или не съответстват. 

България и Украйна избират пътя към народна власт. Руснаците избират пътя към тирания и тоталитаризма. Колкото и да приказваме за братството, тръгнали сме по разнообразни пътища, тъй като виждаме друго бъдеще за себе си и за своите деца. Не желая да се връщам в Съюз на съветските социалистически републики. И не желая да съм плебей в Руската империя. Това е всичко.

Вие сте ръководител на ПанЕвропа Украйна. Една от главните хрумвания и дейности на паневропеизма още от основаването му е битка с комунистическите режими и диктатури. 

Да, още от момента на основаването на това придвижване през 1923 година, неговите последователи са дейни антикомунисти и антитоталитаристи. 

Виждате ли обаче връщане на сходни придвижвания в Европа през днешния ден, точно предизвикани от агитация и дезинформация? Имам поради придвижвания, които се оказват деструктивни за Европа. 

Да, несъмнено виждаме такива придвижвания и настроения и те са мощно евроскептични. Виждаме Унгария, Словакия, районните проблеми в Германия. Виждаме и политическата неустойчивост в България, която също е обвързвана с това. 

Ако тези придвижвания продължат да имат триумф, до какво ще докара това?   

Ще докара до деструкция, заличаване на нациите. Куденхов-Калерги, създателят на паневропеизма, още през 1923 година приказва за Обединена Европа като геополитически план, не като стопански план, какъвто е през днешния ден. През 1923 година той написа, че Европа е изправена пред непредотвратима война с Русия, че в тази война или ще завоюва обединена Европа, или Русия. Той не дава трети вид. 

И на евроскептиците, и на евробюрократите би трябвало да се изяснява, че Европейският съюз изисква промени, с цел да бъде ефикасен. А алтернативата на това е хора, които просто събарят и унищожават. 

От 17 декември 2021 година Путин декларира различен ултиматум за Европа и НАТО. Той споделя, че НАТО би трябвало да се върне към границите си от 1997 година. През 2007 година на Мюнхенската конференция по сигурността той разгласи войната на Запада. И никой не го одобри съществено. През 2008 година той атакува Грузия, през 2014 година той атакува Украйна, през 2022 година стартира пълномащабната война. Той е безусловно пореден в своите дейности, а Западът - за разлика от него - е безусловно променчив. През 2014 година в Украйна най-хубавите починаха, тъй като нямаха оръжия. 

Много ясно би трябвало да се разбере, че в случай че загубим ние, вие губите. В първите редове на съветската войска, която ще нахлуе в Европа, ще вървят украинци - те ще бъдат принудени. Не можем да избягаме всички, няма да можете да приемете всички. Ако бъдем окупирани, незабавно ставаме жители на Руската федерация, незабавно ни активизират в съветската войска - това е монголската традиция. Всичко това би трябвало да се изяснява на хората. Същото споделям и в Украйна на ухилянтите - тези, които не желаят да постъпят в армията: “В последна сметка ще постъпите в армията. Ако не постъпите в украинската, ще е в съветската ”. 

Споделих своите чувства през 2021 и 2022 година. Силата на Украйна е в дейното гражданско общество. Специално акцентирам на силата на украинското гражданско общество. Аз не се усещам самичък там - това интензивно малцинство е формирано от хора, които в действителност знаят какво би трябвало да се направи и го направиха. Всички социологически проучвания след 2013-2014 година, от Майдана насам, посочваха висока гражданска интензивност в Украйна. Според законите на социологията за интензивно гражданско общество са нужни 5-6% от популацията. А ние имахме над 20%. Благодарение на тези 20%, Украйна оцеля. Тези 20% активизираха останалите. 

Това, което постоянно ме учудва от диалозите в западните страни, е, че тук хората разчитат повече на властта, в сравнение с себе си. Винаги съм казвал на студентите, че би трябвало да разчитат на себе си, да поемат отговорността. Затова пред мен нямаше избор - да водя война или не. Как щях да погледна студентите си в очите другояче? Това е комплицирана работа, само че няма кой различен да я свърши, вместо нас.

 

Това е екзистенциална война за Украйна, и Русия - най-малко за Русия с режима Путин. Но това е и екзистенциална война за цялата западна цивилизация - дали Европа ще остане деен геополитически състезател, или нейното място ще заемат други цивилизации. Вижте Китай - за пръв път в историята излиза отвън своите граници и стартира да се уголемява: строят бази, пристанища. Китай се е изнесъл на открито. Вижте оста Москва-Техеран-Пхенян-Пекин. Преди дни прочетох, че съветските средства за всеобща информация за пръв път оповестяват, че севернокорейски бойци вземат участие в боевете. Всичко това би трябвало да е знак за Европа и Запада.

 

Интервю на Илияна Маринкова