Британско семейство напуска България след 9 г.: „Два пъти едва не...
Причината – поредност от здравни произшествия, които едвам не костват живота на Кристин, и надълбоко отчаяние от българската реалност, написа Dayli Mail.
„ Два пъти едвам не ме убиха “
58-годишната Кристин споделя пред „ Дейли Мейл “, че е била жертва на лекарски неточности в държавни лечебни заведения. Пристигайки в България, тя приема медикамент за сърдечен темп по напътствие от английски лекари единствено за шест месеца. Български медици обаче упорстват да продължи лекуването три години, което поврежда сърцето и щитовидната ѝ жлеза.
По-късно ѝ изписват несъответствуващ препарат за диабет, а организмът ѝ стартира да „ се изключва “. Частен експерт ѝ слага вярната терапия, само че провалите остават – възпаления, болки в ставите и бъбречни проблеми.
„ Два пъти едвам не ме убиха. Страх ме е, че при третия няма да оцелея. Загубих всякакво доверие в лекарите тук “, споделя тя.
Разбити илюзии
Първите години в България наподобяват обещаващи. „ Имаш меден месец – топло време, красиви гледки, всичко наподобява умерено “, споделя Кристин. „ Но след това разбираш, че мястото няма посока. Политическите избори се повтарят, държавните управления се разпадат. Страната наподобява на транспортен съд без кормило “.
70-годишният Ерик, някогашен инженер по минно дело, е още по-краен: „ Да, животът е по-бавен, времето е отлично. Но хората са мрачни, услугите – ужасни. Чакали сме половин час в ресторант без да ни сервират и просто си тръгнахме “.
Той подлага на критика и бюрокрацията: „ Системата е напълно на хартия. Ако не носиш всички документи, не ти имат вяра. Консултантите не си приказват един с различен. Това изтощава “.
„ Научихме се да ценим английските стандарти “
Семейството не крие, че не е само. Познават и други чужденци с тежки здравни истории. „ Приятел ни страда от кожно заболяване. Лекарите смениха крема му с по-евтин, с цел да спестят пари, и той изпитваше ужасни болки “, споделя Кристин.
След престой в Турция през 2000-те години, България им се коствала добър избор – по-близо до Централна Европа и подобаваща за техните два коня. Сега обаче проектите се трансформират. Те продават парцела край Севлиево и се готвят да реалокират животните, кучетата и котките си във Франция.
„ България беше неточност “, признава Ерик. „ Франция щеше да е първият избор, само че тогава ни се стори прекомерно надалеч за конете “.
Кристин приключва: „ Животът тук беше урок. Опознахме източния нрав и разбрахме какъв брой е значимо да имаш стандарти, правила и надзор. Сега сме подготвени да стартираме изначало “.
„ Два пъти едвам не ме убиха “
58-годишната Кристин споделя пред „ Дейли Мейл “, че е била жертва на лекарски неточности в държавни лечебни заведения. Пристигайки в България, тя приема медикамент за сърдечен темп по напътствие от английски лекари единствено за шест месеца. Български медици обаче упорстват да продължи лекуването три години, което поврежда сърцето и щитовидната ѝ жлеза.
По-късно ѝ изписват несъответствуващ препарат за диабет, а организмът ѝ стартира да „ се изключва “. Частен експерт ѝ слага вярната терапия, само че провалите остават – възпаления, болки в ставите и бъбречни проблеми.
„ Два пъти едвам не ме убиха. Страх ме е, че при третия няма да оцелея. Загубих всякакво доверие в лекарите тук “, споделя тя.
Разбити илюзии
Първите години в България наподобяват обещаващи. „ Имаш меден месец – топло време, красиви гледки, всичко наподобява умерено “, споделя Кристин. „ Но след това разбираш, че мястото няма посока. Политическите избори се повтарят, държавните управления се разпадат. Страната наподобява на транспортен съд без кормило “.
70-годишният Ерик, някогашен инженер по минно дело, е още по-краен: „ Да, животът е по-бавен, времето е отлично. Но хората са мрачни, услугите – ужасни. Чакали сме половин час в ресторант без да ни сервират и просто си тръгнахме “.
Той подлага на критика и бюрокрацията: „ Системата е напълно на хартия. Ако не носиш всички документи, не ти имат вяра. Консултантите не си приказват един с различен. Това изтощава “.
„ Научихме се да ценим английските стандарти “
Семейството не крие, че не е само. Познават и други чужденци с тежки здравни истории. „ Приятел ни страда от кожно заболяване. Лекарите смениха крема му с по-евтин, с цел да спестят пари, и той изпитваше ужасни болки “, споделя Кристин.
След престой в Турция през 2000-те години, България им се коствала добър избор – по-близо до Централна Европа и подобаваща за техните два коня. Сега обаче проектите се трансформират. Те продават парцела край Севлиево и се готвят да реалокират животните, кучетата и котките си във Франция.
„ България беше неточност “, признава Ерик. „ Франция щеше да е първият избор, само че тогава ни се стори прекомерно надалеч за конете “.
Кристин приключва: „ Животът тук беше урок. Опознахме източния нрав и разбрахме какъв брой е значимо да имаш стандарти, правила и надзор. Сега сме подготвени да стартираме изначало “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ