Българска технология ще измерва радиацията на МКС
Приборът Liulin-SET, създаден в Института за галактически проучвания на Българската академия на науките (ИКИТ – БАН) ще полети в космоса на 19 февруари. Това оповестиха от
Ръководител на колектива, създал прибора, е проф. дфн Цветан Дачев.
Членове са учените доцент доктор Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция „ Слънчево-земна физика “. Това е 23-тият уред, създаден в секцията, който ще работи в космоса.
Приборът е основан по поръчка на
американската компания „ Технологии за галактическото пространство “ (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След сполучливи тествания е квалифициран за изстрелване към Международната галактическа станция (МКС).
Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще мерят по едно и също време
дозата галактическа радиация на Японския пробен модул, който е част от японския сегмент на МКС. След интервал от 6 месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за разбор на насъбраните данни. Дозата галактическа радиация е основен параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.
Изстрелването на ARMAS е планувано за 19 февруари 2022 година,
и ще се реализира с ракетата на компанията Northrop Grumman – Antares от галактическата площадка на НАСА на източния бряг на щата Вирджиния, Съединени американски щати.
Репортаж от изстрелването на ракетата ще се предава онлайн по малкия екран на НАСА.
До края на 2022 година се чака още два прибора, създадени в секция „ Слънчево-земна физика “, да бъдат изведени в космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през септември. Очаква се през март 2023 година той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита към Марс уред Liulin-MО да осъществят взаимни проучвания, непровеждани от никого до момента. Другият уред е Liulin-CNR-VG, който ще полети в задача до 86 км височина с италиански откриватели на някой от новите ракетоплани на компанията Virgin Galactic.
Ръководител на колектива, създал прибора, е проф. дфн Цветан Дачев.
Членове са учените доцент доктор Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция „ Слънчево-земна физика “. Това е 23-тият уред, създаден в секцията, който ще работи в космоса.
Приборът е основан по поръчка на
американската компания „ Технологии за галактическото пространство “ (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След сполучливи тествания е квалифициран за изстрелване към Международната галактическа станция (МКС).
Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще мерят по едно и също време
дозата галактическа радиация на Японския пробен модул, който е част от японския сегмент на МКС. След интервал от 6 месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за разбор на насъбраните данни. Дозата галактическа радиация е основен параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.
Изстрелването на ARMAS е планувано за 19 февруари 2022 година,
и ще се реализира с ракетата на компанията Northrop Grumman – Antares от галактическата площадка на НАСА на източния бряг на щата Вирджиния, Съединени американски щати.
Репортаж от изстрелването на ракетата ще се предава онлайн по малкия екран на НАСА.
До края на 2022 година се чака още два прибора, създадени в секция „ Слънчево-земна физика “, да бъдат изведени в космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през септември. Очаква се през март 2023 година той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита към Марс уред Liulin-MО да осъществят взаимни проучвания, непровеждани от никого до момента. Другият уред е Liulin-CNR-VG, който ще полети в задача до 86 км височина с италиански откриватели на някой от новите ракетоплани на компанията Virgin Galactic.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ