Тъжно! Над 770 000 българи имат нагласата да напуснат България
Приблизително всеки десети българин – 11,9%, освен има желание да емигрира в чужбина, само че даже е взел към този момент такова решение и е доста евентуално да го направи напълно скоро.
Това демонстрират резултатите от спомагателната анкета за настройките за емигриране при последното броене на популацията през септември 2021 година, заяви Национален статистически институт.
12 906 българи на възраст сред 15 и 74 година са изразили мнението си посредством тези анкети. Ако обаче резултатите се отнесат към цялото население, сметката демонстрира, че към 773 500 българи имат настройката да изоставен България. Това е най-голямата безспорна численост и % от популацията, които споделят такава настройка, откогато се попълнят сходни анкети.
За първи път те бяха въведени при преброяването през 2001 година и тогава предпочитание и подготвеност да отидат да живеят в чужбина са изразили 9% от хората. 7,9 млн. души беше през 2001 година популацията на България и в случай че процентът се отнесе към всички, живеещи тогава в страната, над 711 хиляди българи са били евентуални емигранти.
Десет години по-късно – през 2011 година, този блян е намалял, и то сензитивно. При тогавашното население от 7,3 млн. единствено 6,9% българи са имали желание да изоставен родината, което прави към 503 700 индивида. При настоящето броене обаче броят на евентуалните емигранти скача фрапантно. Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) дават отговор, че главната причина е желанието да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт
" Да получавам по-високи приходи " или " Да спестя пари " е претекстът при 21,9% от лицата, а за 4,7% - " Да се осъществявам професионално ". Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са едвам 3,2% от евентуалните преселници на възраст 15-74 години. Колкото е по-високо образованието на интервюирания, толкоз по-слабо показва предпочитание да емигрира от страната, демонстрират резултатите.
От Национален статистически институт подчертаваха върху обстоятелството, че тези анкети се попълнят в тъкмо избран миг – когато се прави самото броене. Освен това те са доброволни и няма доказателства, че интервюираните безусловно ще емигрират.
Разликата сред 2001 и 2011 година евентуално се дължи на обстоятелството, че при преброяването през 2011 година България и Румъния към момента имаха ограничавания за по-дългосрочното допускане на техни жители до общия европейски пазар на труда. Освен това през 2011 година имаше сензитивна промяна на политическото посланичество – след държавните управления на Национална движение „Симеон Втори" и на тройната коалиция на власт пристигна нова тогава партия – ГЕРБ. Причина обаче може да бъде и това, че по това време има международна финансова рецесия.
Изследвания на " Галъп " от оня интервал също удостоверяват, че настройките за емигриране у нас сензитивно са спаднали през това десетилетие, изключително измежду младите и дейни българи. Например през 2006 година поръчано от общественото министерство проучване е посочило, че към оня миг единствено 40 хиляди младежи са желали да да живеят и работят в Европа. Институтът за стопански проучвания на Българска академия на науките сред 2007 и 2011 година правеше проучвания на терен в страни от Западна Европа измежду българската диаспора.
Тогава изводът беше, че настройките за емиграция на българите са по-скоро за кратковременен престой за работа в чужбина, а не за непрекъснато преселване. И при трите проучвания на Национален статистически институт за настройките за емиграция се открива едно и също нещо – с увеличението на възрастта се разраства групата на тези, които може и да имат някакви планове да отидат в чужбина, само че правят оценка вероятността това да се случи като доста дребна. През 2021 година за възрастовата група сред 70 и 74 години да вземем за пример 81% от хората дават отговор тъкмо по този метод. Докато при българите сред 20 и 29 години този дял е на половина по-малък - 43%.
Това се отнася и за миграцията вътре в страната. Хората, към този момент решили да се реалокират в друго обитаемо място у нас, са приблизително 2,4% от интервюираните, само че за тези сред 15 и 19 година процентът е 7,1. При най-възрастните е под един.
Разбивката по етноси демонстрира, че турската и ромската етническа група демонстрират малко по-голямо предпочитание от българската да сменят обитаемото си място. При въпросите за желанията за пренасяне другаде в България хората с висше обучение, които имат желание да сменят обитаемото място, са с десетина процентни пункта повече от тези, които дават отговор по същия метод, само че са с начално или по-ниско обучение. само че когато въпросът е за емигриране в чужбина висшистите се оказват по-малко от хората с ниска подготовка и обучение.
Хората с по-високо обучение пък са по-склонни да сменят града.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Това демонстрират резултатите от спомагателната анкета за настройките за емигриране при последното броене на популацията през септември 2021 година, заяви Национален статистически институт.
12 906 българи на възраст сред 15 и 74 година са изразили мнението си посредством тези анкети. Ако обаче резултатите се отнесат към цялото население, сметката демонстрира, че към 773 500 българи имат настройката да изоставен България. Това е най-голямата безспорна численост и % от популацията, които споделят такава настройка, откогато се попълнят сходни анкети.
За първи път те бяха въведени при преброяването през 2001 година и тогава предпочитание и подготвеност да отидат да живеят в чужбина са изразили 9% от хората. 7,9 млн. души беше през 2001 година популацията на България и в случай че процентът се отнесе към всички, живеещи тогава в страната, над 711 хиляди българи са били евентуални емигранти.
Десет години по-късно – през 2011 година, този блян е намалял, и то сензитивно. При тогавашното население от 7,3 млн. единствено 6,9% българи са имали желание да изоставен родината, което прави към 503 700 индивида. При настоящето броене обаче броят на евентуалните емигранти скача фрапантно. Икономическият фактор е водещ във връзка с аргументите за тръгване в чужбина на евентуалните преселници. Повече от половината от тях (57,5%) дават отговор, че главната причина е желанието да живеят и работят в изискванията на по-висок витален стандарт
" Да получавам по-високи приходи " или " Да спестя пари " е претекстът при 21,9% от лицата, а за 4,7% - " Да се осъществявам професионално ". Категорични в решението си, че не желаят да живеят повече в България, са едвам 3,2% от евентуалните преселници на възраст 15-74 години. Колкото е по-високо образованието на интервюирания, толкоз по-слабо показва предпочитание да емигрира от страната, демонстрират резултатите.
От Национален статистически институт подчертаваха върху обстоятелството, че тези анкети се попълнят в тъкмо избран миг – когато се прави самото броене. Освен това те са доброволни и няма доказателства, че интервюираните безусловно ще емигрират.
Разликата сред 2001 и 2011 година евентуално се дължи на обстоятелството, че при преброяването през 2011 година България и Румъния към момента имаха ограничавания за по-дългосрочното допускане на техни жители до общия европейски пазар на труда. Освен това през 2011 година имаше сензитивна промяна на политическото посланичество – след държавните управления на Национална движение „Симеон Втори" и на тройната коалиция на власт пристигна нова тогава партия – ГЕРБ. Причина обаче може да бъде и това, че по това време има международна финансова рецесия.
Изследвания на " Галъп " от оня интервал също удостоверяват, че настройките за емигриране у нас сензитивно са спаднали през това десетилетие, изключително измежду младите и дейни българи. Например през 2006 година поръчано от общественото министерство проучване е посочило, че към оня миг единствено 40 хиляди младежи са желали да да живеят и работят в Европа. Институтът за стопански проучвания на Българска академия на науките сред 2007 и 2011 година правеше проучвания на терен в страни от Западна Европа измежду българската диаспора.
Тогава изводът беше, че настройките за емиграция на българите са по-скоро за кратковременен престой за работа в чужбина, а не за непрекъснато преселване. И при трите проучвания на Национален статистически институт за настройките за емиграция се открива едно и също нещо – с увеличението на възрастта се разраства групата на тези, които може и да имат някакви планове да отидат в чужбина, само че правят оценка вероятността това да се случи като доста дребна. През 2021 година за възрастовата група сред 70 и 74 години да вземем за пример 81% от хората дават отговор тъкмо по този метод. Докато при българите сред 20 и 29 години този дял е на половина по-малък - 43%.
Това се отнася и за миграцията вътре в страната. Хората, към този момент решили да се реалокират в друго обитаемо място у нас, са приблизително 2,4% от интервюираните, само че за тези сред 15 и 19 година процентът е 7,1. При най-възрастните е под един.
Разбивката по етноси демонстрира, че турската и ромската етническа група демонстрират малко по-голямо предпочитание от българската да сменят обитаемото си място. При въпросите за желанията за пренасяне другаде в България хората с висше обучение, които имат желание да сменят обитаемото място, са с десетина процентни пункта повече от тези, които дават отговор по същия метод, само че са с начално или по-ниско обучение. само че когато въпросът е за емигриране в чужбина висшистите се оказват по-малко от хората с ниска подготовка и обучение.
Хората с по-високо обучение пък са по-склонни да сменят града.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ