Сам избираш – самота или свобода
Прибираш се у дома, сипваш си вино, сядаш на дивана и в близост тишина…И всеки от нас самичък избира какво е това: Самота или Свобода! ”
-Дж. Майър
Беше един от тези дни, в които всичко вървеше наобратно. Сякаш кармата, ориста и звездите се бяха наговорили да й вгорчат живота. Като стартираме от полятата с кафе риза, празният контейнер и купищата проблеми на работа, нищо не беше както би трябвало. Мислеше си, какво ли още може да се случи, с цел да скапе в допълнение деня ѝ. Опита се да гледа положително, само че и това беше комплицирано. Искаше ѝ се да заплаче, само че се спря. “Я се стегни, огромните девойки не плачат! ”.
Дали?!
За благополучие деня свърши и тя съумя да стигне до у дома. Чувстваше се като изоставено на улицата коте, което викаше за помощ… Помощ защо? Обади се на майка си. Разговора продължи тъкмо минута. Стандартното, “Как си? ” “Какво ще вечеряш ” “Нещо забавно има ли? ” “Лека нощ ”. Незнайно за какво тази минута й се стори цяла безкрайност. Гадното възприятие към момента стискаше гърлото й като умалял пуловер.Искаше по едно и също време да изплаче тъгата си на някого и да си стои безмълвно без да приказва с никого. Опита се да се свърже с двете си най-близки приятелки, за разведряващ диалог по женски, само че и там удари на камък. Всяка от тях имаше собствен личен живот, своя обич и занимания на обвързана дама. И макар, че беше извънредно щастлива, че всяка от тях е намерила своята половинка, в моменти като този се усещаше повече самотна.
А къде беше той?
Той се избави от ролята на гадже преди няколко месеца, с простичкото пояснение “Вече не желая връзка! ” и си отиде, също толкоз бързо и ненадейно, колкото и пристигна. И откакто тя за известно време беше решила, че има и друга причина, която би трябвало да разбере, в един миг просто се отхвърли. Умори се да задава въпроси, на които нямаше да получи отговор или пък ще чуе това, което не би могла да понесе.
Оказа се, че единствената компания за вечерта е половин бутилка Пино Ноар. Да, за похлупак на всичко, към този момент беше пристигнало време, в което Шардонето и Розето отстъпват своето място на аленото вино. Есента. Сезонът на измененията, на трансформациите, на дъжда, на печената тиква и кестените. Не, че не обичаше есента. Но в този момент, тя й се стори една концепция по-студена от други пъти. Непременно трябваше да промени нещо. Себе си! Намести се комфортно на дивана и отпи глътка от мрачно лилавата течност, която незабавно стартира да я сгрява, като топла прегръдка идваща от вътрешната страна. Навън таман бе почнало да се стъмва. Небето постепенно преливаше от розово към лилаво в съвършена поредност от цветове. Любимите й. В един миг възприятието на самотност стартира да отстъпва място на друго възприятие.
Спокойствие, равнодушие, даже доза романтика. Запали си свещ с мирис на шоколад, друго обичано нещо. Нямаше на кого да изяснява какво ѝ е, че е толкоз ядосана. Нямаше с чий други усеща и стремежи да се преценява, с изключение на със своите лични. И се почувства свободна. Освободена от упования, искания и непознати стремежи. Имаща единствено един човек, който да задоволява – себе си…
Понякога, колкото и да ни се желае да бъдем с някого, това просто не се случва. В такива моменти е доста по-добре да дадеш цялата си обич на оня, който постоянно ще бъде с теб – самия ти. И макар, че от време на време е мъчно, да се научим да се обичаме е едно от най-необходимите неща, с цел да можем да изградим пълностоен живот, в който няма значение дали си привързан или самичък. В който няма място за самотност, единствено за независимост! Свободата да бъдем правилни на себе си, без значение от всичко.
Инфо: Кексът и Гладът
