Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма

Прибираш се вкъщи и е по този начин отчайващо безшумно. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш някой да те разтрие в този момент, на това място на гърба, което не стигаш с ръце. Няма на кого да споделиш за деня си, кого да поканиш на женитба, а в поканата написа " с компаньон ". Всички тези любовни филми, истории, влюбените по улиците те натъжават, нервират...Всеки си има някого или е пристрастен по някого, някой различен пък се интересува от него и по този начин - единствено ти си нямаш никого, единствено на теб никой не написа и не се обажда. Сама си и това ти тежи. Не е независимост, а самотност.

Спри да се потискаш сама, тъй като си сама и погледни в себе си. Защо това е толкоз значимо за теб? Само с връзката ли се изчерпва щастието? Отърви се от мисълта, че би трябвало да си обвързана, с цел да си щастлива. Че някой е задължен да пристигна и да те избави от самотата.

“Самотата е избор, Любовта - също. ”

Любовта е в теб когато и да е, дай й късмет. Виж света в хубостта му, потърси ентусиазъм. Онова нещо, което кара погледът да блесне, което вади най-хубавото от теб. Отвори се към хората, почувствай страстите, вслушай се в мислите им, смей се с тях. Докосвай приятелите си, усмихни се на дете, дишай, пей, купи си нова дреха. Бъди смела и направи нещо, което до момента не си, отиди на място, на което в никакъв случай не си била преди.

“Другите не са виновни за нашето благополучие, то е в нас. ”

Остави се на света да те види, да те хареса, да те потърси. Там някъде несъмнено има някой, който те чака, който те търси. Но до тогава - стани приятна компания за самата себе си. Може да пострадаш, може да се разочароваш, само че няма по какъв начин да знаеш авансово. Това е рискът, който ни прави живи, присъствени в живота си. А живият човек обича. Който обича, притегля любовта.