Робърт Уилсън, архитектът на светлината, който преобърна представата за театър
Прибирах се от учебно заведение, затварях се в стаята си и заключвах вратата. Изобщо не ме вълнуваше да играя с другите деца от квартала. Чувствах се изцяло добре самичък. Майка ми умря относително млада – беше към 57-годишна – и малко преди този момент ми сподели: „ Ти ще се оправиш в този свят. “ Попитах я за какво мисли по този начин, а тя отвърна: „ Защото умееш да бъдеш самичък. “ Странно е, че животът ме води в театъра – място, където носиш отговорност и работиш с доста хора, само че за мен това в никакъв случай не е било проблем. По Коледа и Нова година изчезвам за няколко седмици и се изолирам изцяло. Хората ме питат: „ Наистина ли искаш да си самичък на празниците? “ А аз давам отговор: „ Да. “
Думите са на Робърт Уилсън, който си отиде на 31 юли в Ню Йорк след малко боледуване. Той беше актьор, безусловно предан на изкуството в другите му форми и проявления – сценичен и оперен режисьор, художник, проектант, сценограф и дизайнер на осветяване. През 2021 година Уилсън сложи „ Бурята “ от Шекспир в Народния спектакъл в София.
На 4 октомври 2021 година навърши 80 години. По-голямата част от живота си прекарва на сцената, където прекатурва визиите за театрално деяние, театрален език и драматургия.
Произведенията му се отличават с минималистична образна среда, постепенно, съвсем хипнотично деяние и постоянно впечатляващ мащаб – както във времето, по този начин и в пространството. The Life and Times of Joseph Stalin е 12-часов театър, а KA MOUNTAIN and GUARDenia Terrace се играе на планински връх в Иран и продължава седем дни.
Той добива международна популярност с Einstein on the Beach– реформаторски театър, основан взаимно с композитора Филип Глас и хореографката Лусинда Чайлдс. Произведението заличава границите сред музика, придвижване и театрален облик и се утвърждава като един от повратните моменти в театъра на XX век.
През 1991 година Уилсън основава The Watermill Center – център за изкуство и опити, където млади актьори, театрални трупи и интернационалните фестивали развиват взаимни планове.
Въпреки че е роден и израснал в Съединените щати, точно Европа му предлага най-плодотворната среда за развиване. Сред постоянните му сътрудници е Том Уейтс, който споделя: „ Никой не си потегля от работа с Робърт Уилсън, без да се е трансформирал изцяло. “
С Уилсън са работили още Пиер Карден, Лусинда Чайлдс, Изабел Юпер, Михаил Баришников, Лейди Гага и доста други – привлечени от магнетизма на въображението му.
Уилсън израства в мощно консервативна общественост в американския Юг – среда, която самичък разказва като надълбоко религиозна, расистка и враждебна към изкуството.
„ Навсякъде към мен имаше фанатици… Беше грях дамите да носят панталони, грях да отидеш на спектакъл. Театърът се смяташе за аморално място. В тази общественост чернокожите и белите не можеха да вървят по улицата дружно, нито да употребяват една и съща тоалетна или чешма. От дребен усещах, че нещо не е наред. Израснах с надълбоко възприятие за обществена неправда и то остана в основата на всичко, което съм правил ", споделя режисьорът.
През 1967 година, когато е на 27 години, Робърт Уилсън вижда на улица в Ню Джърси по какъв начин служител на реда се кани да удари с палка чернокожо момче.
Той се намесва, стопира служителя на реда и упорства да разбере какво се случва. Оказва се, че детето е глухо, без аставник, в никакъв случай не е стъпало на учебно заведение. Властите се готвят да го настанят в институция, тъй като го считат за „ некомпетентно да учи “.
Уилсън взима решение, което трансформира живота му: става негов легален аставник, а по-късно и осиновител. „ Бях гей, нямах връзка и въобще не съм си представял, че ще имам дете, само че просто се случи “, споделя той.
„ Още първоначално усетих, че това момче е мъдро – може би даже извънредно. Скоро разбрах, че мисли в облици, в знаци и сигнали. Това беше началото на всичко за мен. “
Пътят на Робърт Уилсън към сцената не минава през обичайното театрално обучение. Между 1959 и 1962 година той учи бизнес администрация в Тексаския университет, само че скоро изоставя това занятие и се насочва към живопис и архитектура. През 1963 година се реалокира в Бруклин, Ню Йорк, където попада в епицентъра на артистичния авангард.
Думите са на Робърт Уилсън, който си отиде на 31 юли в Ню Йорк след малко боледуване. Той беше актьор, безусловно предан на изкуството в другите му форми и проявления – сценичен и оперен режисьор, художник, проектант, сценограф и дизайнер на осветяване. През 2021 година Уилсън сложи „ Бурята “ от Шекспир в Народния спектакъл в София.
На 4 октомври 2021 година навърши 80 години. По-голямата част от живота си прекарва на сцената, където прекатурва визиите за театрално деяние, театрален език и драматургия.
Произведенията му се отличават с минималистична образна среда, постепенно, съвсем хипнотично деяние и постоянно впечатляващ мащаб – както във времето, по този начин и в пространството. The Life and Times of Joseph Stalin е 12-часов театър, а KA MOUNTAIN and GUARDenia Terrace се играе на планински връх в Иран и продължава седем дни.
Той добива международна популярност с Einstein on the Beach– реформаторски театър, основан взаимно с композитора Филип Глас и хореографката Лусинда Чайлдс. Произведението заличава границите сред музика, придвижване и театрален облик и се утвърждава като един от повратните моменти в театъра на XX век.
През 1991 година Уилсън основава The Watermill Center – център за изкуство и опити, където млади актьори, театрални трупи и интернационалните фестивали развиват взаимни планове.
Въпреки че е роден и израснал в Съединените щати, точно Европа му предлага най-плодотворната среда за развиване. Сред постоянните му сътрудници е Том Уейтс, който споделя: „ Никой не си потегля от работа с Робърт Уилсън, без да се е трансформирал изцяло. “
С Уилсън са работили още Пиер Карден, Лусинда Чайлдс, Изабел Юпер, Михаил Баришников, Лейди Гага и доста други – привлечени от магнетизма на въображението му.
Уилсън израства в мощно консервативна общественост в американския Юг – среда, която самичък разказва като надълбоко религиозна, расистка и враждебна към изкуството.
„ Навсякъде към мен имаше фанатици… Беше грях дамите да носят панталони, грях да отидеш на спектакъл. Театърът се смяташе за аморално място. В тази общественост чернокожите и белите не можеха да вървят по улицата дружно, нито да употребяват една и съща тоалетна или чешма. От дребен усещах, че нещо не е наред. Израснах с надълбоко възприятие за обществена неправда и то остана в основата на всичко, което съм правил ", споделя режисьорът.
През 1967 година, когато е на 27 години, Робърт Уилсън вижда на улица в Ню Джърси по какъв начин служител на реда се кани да удари с палка чернокожо момче.
Той се намесва, стопира служителя на реда и упорства да разбере какво се случва. Оказва се, че детето е глухо, без аставник, в никакъв случай не е стъпало на учебно заведение. Властите се готвят да го настанят в институция, тъй като го считат за „ некомпетентно да учи “.
Уилсън взима решение, което трансформира живота му: става негов легален аставник, а по-късно и осиновител. „ Бях гей, нямах връзка и въобще не съм си представял, че ще имам дете, само че просто се случи “, споделя той.
„ Още първоначално усетих, че това момче е мъдро – може би даже извънредно. Скоро разбрах, че мисли в облици, в знаци и сигнали. Това беше началото на всичко за мен. “
Пътят на Робърт Уилсън към сцената не минава през обичайното театрално обучение. Между 1959 и 1962 година той учи бизнес администрация в Тексаския университет, само че скоро изоставя това занятие и се насочва към живопис и архитектура. През 1963 година се реалокира в Бруклин, Ню Йорк, където попада в епицентъра на артистичния авангард.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ