ВАС: При злоупотреби с ДДС, когато трето лице е солидарно отговорно, го дължи с лихвите
При злоупотреби с Данък добавена стойност, когато по закон трето лице става отговорно за невнесения налог, то дължи и лихвите за забавата. Това одобриха съдиите от Върховния административен съд (ВАС) по тълкувателно дело №2 от 2020 година
То беше формирано след определяне на спорна правосъдна процедура по искане на ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков за пояснение на въпроса: " Обхватът на солидарната отговорност по член 177 от Закона за налог добавена стойност (ЗДДС ) включва ли и отговорностите за лихви за веселба върху дължимия и невнесен налог от друго лице? ".
Предмет на пояснение е член 117 от закона.
Противоречието в правосъдната процедура се дължи на другите мнения по отношение на характера на отговорността по този текст от закона и типа на задължените лица - индивид на отговорността.
В нормата е организиран необикновен тип солидарна отговорност на регистрирани по Закона за налог добавена стойност лица, за които при осъществяване на избраните в закона условия е планувано да носят отговорност за задължението на друго лице, длъжник на Данък добавена стойност.
Отговорността е избрана като солидарна в Европейска инструкция от 28 ноември 2006 година по отношение на общата система на налога върху добавената стойност („ Директива 2006/112 “).
Мнозинството от висшите съдии одобряват, че трето записано лице има обвързване за внасяне на Данък добавена стойност на друго лице – длъжник на налога, дружно с лихвите.
В нормата от Закона за налог добавена стойност е уредена отговорност на регистрирани по ЗДДС лица в случаи на злоупотреби. Предпоставките за осъществяване на отговорността се потвърждават от ревизиращите органи с издаването на инспекционен акт.
Досега в една част от правосъдните решения се приемаше, че лихвите за дължимия и невнесен Данък добавена стойност са изключени от солидарната отговорност на съображение специфичната норма на въпросни текст, тълкуван от Върховен административен съд.
В претекстовете на тези правосъдни актове отговорността по член 177 ЗДДС е избрана като необикновен тип солидарна отговорност за записано по Закона за налога върху добавената стойност (ЗДДС) лице, която поражда, в случай че са осъществени комплицираните в действителност сформира, планувани в посочената наредба.
Същността на тази отговорност се състои във пораждане на обвързване за едно записано лице да заплати задължението за Данък добавена стойност на друго записано лице.
Разпоредбата на член 177 ЗДДС открива изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, друго от доставчика и обрисува границите на отговорността до „ дължимия и невнесен налог “.
Нормата не е неразбираема и следва да бъде приложена съгласно точния й смисъл и, като изключение, не предстои на разширително пояснение.
В друга част от правосъдните актове от същата група се приемаше, че лихвите не се включват в обсега на отговорността, защото няма обвързване за внасяне на налога на притежател на задължението или на разположение, задължено да удържа и внася налози.
Затова отговорността не е солидарна.
Законът не основава солидарна отговорност, а и задължението на получателя по облагаемата доставка е друго от това на платеца на невнесения налог – отговорността му е доколкото е употребил право на приспадане на данъчен заем, обвързван директно или индиректно с дължимия и невнесен налог.
член 177 от ЗДДС, алинея 1 Регистрирано лице – адресат по облагаема доставка, дава отговор за дължимия и невнесен налог от друго лице, доколкото е употребило право на приспадане на данъчен заем, обвързван директно или индиректно с дължимия и невнесен налог.
алинея 2 Отговорността по алинея 1 се осъществя, когато записаното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде импортиран, и това е потвърдено от ревизиращия орган по реда на член 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
алинея 3 За задачите на алинея 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени по едно и също време следните условия:
дължимият налог по алинея 1 не е дейно импортиран като резултат за данъчен интервал от който и да е предишен снабдител по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, без значение дали в същия, променен или модифициран тип, и
облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която доста се отличава от пазарната.
алинея 4 Отговорността по алинея 1 не е обвързана с приемането на съответна полза от невнасянето на дължимия налог.
алинея 5 При изискванията на алинея 2 и 3 отговорност носи и предишен снабдител на лицето, което дължи невнесения налог.
алинея 6 В случаите по алинея 1 и 2 отговорността се осъществя във връзка с лицето, директен адресат по доставката, по която не е импортиран дължимият налог, а когато събирането е несполучливо, отговорността може да бъде осъществена във връзка с всеки идващ адресат по реда на доставките.
алинея 7 Алинея 6 се ползва надлежно и във връзка с предходните снабдители.
То беше формирано след определяне на спорна правосъдна процедура по искане на ръководителя на Върховния административен съд Георги Чолаков за пояснение на въпроса: " Обхватът на солидарната отговорност по член 177 от Закона за налог добавена стойност (ЗДДС ) включва ли и отговорностите за лихви за веселба върху дължимия и невнесен налог от друго лице? ".
Предмет на пояснение е член 117 от закона.
Противоречието в правосъдната процедура се дължи на другите мнения по отношение на характера на отговорността по този текст от закона и типа на задължените лица - индивид на отговорността.
В нормата е организиран необикновен тип солидарна отговорност на регистрирани по Закона за налог добавена стойност лица, за които при осъществяване на избраните в закона условия е планувано да носят отговорност за задължението на друго лице, длъжник на Данък добавена стойност.
Отговорността е избрана като солидарна в Европейска инструкция от 28 ноември 2006 година по отношение на общата система на налога върху добавената стойност („ Директива 2006/112 “).
Мнозинството от висшите съдии одобряват, че трето записано лице има обвързване за внасяне на Данък добавена стойност на друго лице – длъжник на налога, дружно с лихвите.
В нормата от Закона за налог добавена стойност е уредена отговорност на регистрирани по ЗДДС лица в случаи на злоупотреби. Предпоставките за осъществяване на отговорността се потвърждават от ревизиращите органи с издаването на инспекционен акт.
Досега в една част от правосъдните решения се приемаше, че лихвите за дължимия и невнесен Данък добавена стойност са изключени от солидарната отговорност на съображение специфичната норма на въпросни текст, тълкуван от Върховен административен съд.
В претекстовете на тези правосъдни актове отговорността по член 177 ЗДДС е избрана като необикновен тип солидарна отговорност за записано по Закона за налога върху добавената стойност (ЗДДС) лице, която поражда, в случай че са осъществени комплицираните в действителност сформира, планувани в посочената наредба.
Същността на тази отговорност се състои във пораждане на обвързване за едно записано лице да заплати задължението за Данък добавена стойност на друго записано лице.
Разпоредбата на член 177 ЗДДС открива изключение от общия принцип, въвеждайки солидарна отговорност и за друго лице, друго от доставчика и обрисува границите на отговорността до „ дължимия и невнесен налог “.
Нормата не е неразбираема и следва да бъде приложена съгласно точния й смисъл и, като изключение, не предстои на разширително пояснение.
В друга част от правосъдните актове от същата група се приемаше, че лихвите не се включват в обсега на отговорността, защото няма обвързване за внасяне на налога на притежател на задължението или на разположение, задължено да удържа и внася налози.
Затова отговорността не е солидарна.
Законът не основава солидарна отговорност, а и задължението на получателя по облагаемата доставка е друго от това на платеца на невнесения налог – отговорността му е доколкото е употребил право на приспадане на данъчен заем, обвързван директно или индиректно с дължимия и невнесен налог.
член 177 от ЗДДС, алинея 1 Регистрирано лице – адресат по облагаема доставка, дава отговор за дължимия и невнесен налог от друго лице, доколкото е употребило право на приспадане на данъчен заем, обвързван директно или индиректно с дължимия и невнесен налог.
алинея 2 Отговорността по алинея 1 се осъществя, когато записаното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде импортиран, и това е потвърдено от ревизиращия орган по реда на член 117 – 120 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
алинея 3 За задачите на алинея 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени по едно и също време следните условия:
дължимият налог по алинея 1 не е дейно импортиран като резултат за данъчен интервал от който и да е предишен снабдител по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, без значение дали в същия, променен или модифициран тип, и
облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която доста се отличава от пазарната.
алинея 4 Отговорността по алинея 1 не е обвързана с приемането на съответна полза от невнасянето на дължимия налог.
алинея 5 При изискванията на алинея 2 и 3 отговорност носи и предишен снабдител на лицето, което дължи невнесения налог.
алинея 6 В случаите по алинея 1 и 2 отговорността се осъществя във връзка с лицето, директен адресат по доставката, по която не е импортиран дължимият налог, а когато събирането е несполучливо, отговорността може да бъде осъществена във връзка с всеки идващ адресат по реда на доставките.
алинея 7 Алинея 6 се ползва надлежно и във връзка с предходните снабдители.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ