При второто си участие на европейско за жени Надежда Мей-Нгуен

При второто си присъединяване на европейско за дами Надежда Мей-Нгуен взе първата си купа. В Москва нашата щангистка сподели високо равнище и завоюва златни медали в дуела и изхвърлянето. Преди това съревнование русенката имаше от европейски шампионати второ и трето място при кадетки и златен орден в изхвърлянето при девойките.
В изявление за Надежгда Мейн-Нгуен приказва за драмата в Русия, разкрива кой е индивидът, който я направлява в живота и кой е мъжът до нея.
- Надежда, честита европейска купа и благодаря, че приехте поканата за диалог.
- Благодаря Ви за поздравленията и че ме потърсихте.
- Какви бяха очкаванията Ви от европейското, откакто имахте заслужен конкурент в лицето на Ивана Петрова?
- Казах си, че в този момент е моят миг. Бях добре готова и знаех какъв брой да подвигна, с цел да стана първа. Ивана ми е огромен съперник, само че аз съм я побеждавала постоянно на тренировки. В началото губех от нея, само че след това нещата се обърнаха в моя изгода.
- В Москва Ивана имаше финален опит за купата. Гледахте ли го и смятахте ли, че ще вдигне тежестта?
- Гледах, несъмнено опита ѝ. Ако би трябвало да съм почтена, мислех, че ще се оправи с тази тежест, тъй като я е вдигала доста пъти на тренировки. Щангата бе по силите ѝ, само че малко не ѝ доближи.
- С оглед на нейните поръчки, имаше ли опция да вдигнете повече в предните опити, с цел да не треперите най-после?
- Аз не желаех да ставам първа в изтласкването, проектът беше подобен, че трябваше да тласна толкоз, колкото ще ми стигне за купата.
- Приятелки ли сте с Ивана и какво си казахте след надпреварата?
- Поздравихме се, само че не мога да кажа, че сме приятелки. Важното е, че сме в доста положителни връзки и има уместност сред нас. По през целия ден сме дружно в залата и сме привикнали една с друга.
- Наложи ли се да сваляте килограми по пътя към първото място?
- Два дни преди надпреварата нищо не ядох, защото трябваше да стана по-лека с два кг. Пиех единствено по 100 грама вода дневно, в деня на надпреварата нито съм се хранила, нито съм пила течности.
- Надежда, кой Ви построи като щангистка и кой е с най-голяма заслуга за Вашия успех?
- Това е един и същи човек – моят треньор Радослав Атанасов. Той разви качествата ми и ме направи щангистка. Той е постоянно до мен, на тренировките в Русе, на лагерите с националния. Г-н Атанасов ми оказва помощ и ме поддържа в живота. Когато нуждая се от съвет, не се двоумя да го взема от него. За да стана това, което съм сега, дължа всичко на господин Атанасов. Благодарение на него станах и първа на Стария континент. Искам също да благодаря и на треньора ми в националния тим Иван Иванов.
- Г-н Иванов сподели пред нашия уебсайт, че е въвел строги правила в борбата с Ковид и регистрира обстоятелството, че няма нито един разболял се щангист в националния. Той обаче посочи, че въпреки всичко не сте пандизчии и не може да ви държи затворени, само че има вяра, че спазвате неговите инструкции. Как се пазите от вируса?
- Когато не сме в залата, сме лимитирали контактите си до най-малко. Дори и да излезем някъде на кафе или разходка, не сме доста хора. Дистанция, маски, дезинфектанти, всичко съблюдаваме прецизно.
- Как решихте да се посветите на този спорт, който допреди години минаваше за мъжки?
- Бях на 11 години, когато отидох да виждам по какъв начин другари подвигат щанги в залата. Казаха ми да опитам, направих го и треньорът видя гений в мен. Предложиха ми да стартира тренировки и аз се съгласих. Започнах при Кръстина Атанасова, само че след една година продължих да се приготвям под управлението на нейния брачен партньор Радослав Атанасов и останалото го знаете.
- Как съчетавате ученето с тренировките?
- Вече привикнах. Аз съм на самостоятелен проект, по един месец ми е семестърът в НСА. Сега имам още 15 дни и се връщам в Русе да упражнявам, защото идващото съревнование е надалеч и още не са ни събрали на лагер с националния отбор. През септември ще подвигам на европейското за девойки до 23 години във Финландия, а през ноември се надявам да съм и на международното в Перу.
- Всеки състезател желае да взе участие на Олимпиада, това ли е Вашата огромна цел?
- Искам да вземам участие на Олимпиадата през 2024 година, само че там би трябвало да подвигам до 49 кг, защото сегашната ми категория - 45 кг, не е олимпийска. Замислям се, защото привикнах до 45 кг, само че въпреки това Олимпиадата е върхът за всеки състезател и в случай че от време на време ти се отдаде единствено един подобен късмет, не би трябвало да го пропускаш.
- Надежда, имате ли мъж до себе си?
- Да, имам сериозен другар. Казва се Здравко Пеловски и също е щангист. Тренира при Златна Ванев в село Николово, само че подвига за Бургас. От дълго време сме дружно, въпреки че постоянно лагерите ни разделят. Смятам, че той е индивидът за мен.
- Какво обичате да вършиме в свободното си време?
- Малко е това време, само че със Здравко гледаме да релаксираме след работата в залата. Ходим на разходки, гледаме филми в интернет, имаме и едно прелестно кученце, на което отделяме внимание.
- Надежда, какъв човек сте?
- Малко съм затворена. Трудно позволявам хора до себе си, само че в случай че го направя, знам, че съм направила правилен избор.
- Какви са фантазиите Ви в спорта и живота?
- Първата ми фантазия беше да стъпя най-високо на почетната стълбичка на огромно състезание и тя се сбъдна. Занапред бих желала да печеля медали от Олимпиада и международно. В персонален проект ще се веселя на един спокоен и благополучен живот с моя човек, Дай боже, да създадем и наследници.