Дълбочина и измерения на икономическия срив: картината през второто тримесечие
При всички условности по отношение на коректността на данните – въпреки всичко статистическите институти трябваше да събират и обработват информация за невиждана рецесия в новата стопанска история, освен това в среда на физическа изолираност и отвод от полеви проучвания – оповестените неотдавна настоящи стойности за основни знаци дават все по-детайлни линии за мащаба и характера на икономическия спад.
След хипотезите в първите седмици от въвеждането на строги и немислими до момента ограничаващи ограничения в съвсем всички страни, основани главно на страсти и анекдотични разкази по какъв начин „ всичко затваря “, данните за брутния вътрешен артикул, индустриалното произвеждане, потреблението, външната търговия, строителството и пазара на труда в интервала след март водят до два извода: първо, не всичко беше „ затворило “, и не за три месеца, и второ, бързият рестарт в огромна част от дейностите е реалност, само че към този момент няма цялостно връщане към предкризисните равнища на икономическа интензивност.
Последните макро данни съвсем еднопосочно удостоверяват описаната картина. Индустриалното произвеждане стартира доста да се свива през март – спад от над 12% за Европейски Съюз на годишна основа, последва най-тежкият април с над 27% спад, през май и изключително юни обаче наклонността се обърна и за юни спадът е „ едвам “ 11,6% по отношение на юни на 2019 година Аналогична е „ кривата “ и при износа, като да вземем за пример в Германия и Италия – най-мощните индустриални експортьори – цената на експорта през юни се усили с близо 15% по отношение на май, въпреки да остава с към 10-12% под стойностите от миналата година.
В доста от страните ограниченията бяха съвсем всеобхватни и по този начин строителството също замря през април, само че през май данните сочат за внезапно нарастване на строителната продукция с над 20%, въпреки и това да не е задоволително да се компенсира спадът по отношение на 2019 година В продажбите на дребно също се вижда, че „ черният месец “ за търговията е април, като обаче през май и юни растежите доведоха даже до надвишаване на равнищата от юни 2019 година В последна сметка, Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз отбелязва действителен спад от 14,1% по отношение на второто тримесечие на 2019 година, а за еврозоната свиването е още по-дълбоко – с 15%. „ Рекордьори “, предстоящо, са най-тежко засегнатите от пандемията Франция, Испания и Италия, само че поради експортната устременост на промишлеността си съществено страда и Германия.
Графика: Реален растеж на Брутният вътрешен продукт, второ тримесечие на 2020 година по отношение на 2019 година
След хипотезите в първите седмици от въвеждането на строги и немислими до момента ограничаващи ограничения в съвсем всички страни, основани главно на страсти и анекдотични разкази по какъв начин „ всичко затваря “, данните за брутния вътрешен артикул, индустриалното произвеждане, потреблението, външната търговия, строителството и пазара на труда в интервала след март водят до два извода: първо, не всичко беше „ затворило “, и не за три месеца, и второ, бързият рестарт в огромна част от дейностите е реалност, само че към този момент няма цялостно връщане към предкризисните равнища на икономическа интензивност.
Последните макро данни съвсем еднопосочно удостоверяват описаната картина. Индустриалното произвеждане стартира доста да се свива през март – спад от над 12% за Европейски Съюз на годишна основа, последва най-тежкият април с над 27% спад, през май и изключително юни обаче наклонността се обърна и за юни спадът е „ едвам “ 11,6% по отношение на юни на 2019 година Аналогична е „ кривата “ и при износа, като да вземем за пример в Германия и Италия – най-мощните индустриални експортьори – цената на експорта през юни се усили с близо 15% по отношение на май, въпреки да остава с към 10-12% под стойностите от миналата година.
В доста от страните ограниченията бяха съвсем всеобхватни и по този начин строителството също замря през април, само че през май данните сочат за внезапно нарастване на строителната продукция с над 20%, въпреки и това да не е задоволително да се компенсира спадът по отношение на 2019 година В продажбите на дребно също се вижда, че „ черният месец “ за търговията е април, като обаче през май и юни растежите доведоха даже до надвишаване на равнищата от юни 2019 година В последна сметка, Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз отбелязва действителен спад от 14,1% по отношение на второто тримесечие на 2019 година, а за еврозоната свиването е още по-дълбоко – с 15%. „ Рекордьори “, предстоящо, са най-тежко засегнатите от пандемията Франция, Испания и Италия, само че поради експортната устременост на промишлеността си съществено страда и Германия.
Графика: Реален растеж на Брутният вътрешен продукт, второ тримесечие на 2020 година по отношение на 2019 година
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ